Мюзикълното пеене е различно от оперното
- Г-н Денев, отново се слага вашият мюзикъл " Законът на джунглата ", основан през далечната 1988 година Кое го прави настоящ?
- В " Книга за джунглата " съществени тематики са страхът в обществото, битката за власт, потребността от промяна на Водача на глутницата, който не може да й обезпечи плячка - всичко това за това време звучеше като подкана за промени, асоциираше се от публиката с политическата конюнктура в Източна Европа. Нашият театър откри фестивала " Аполония 1989 " - началото на септември, единствено два месеца преди 10 ноември... Излиза, че Андрей Аврамов, който написа либретото и стиховете на основата на книгата на Ръдиард Киплинг, е предусетил измененията. Премиерата на мюзикъла бе на сцената на Младежкия спектакъл, цялата концепция за постановката бе на режисьора Андрей Аврамов, хореограф бе Александър Чобанов, сценограф Вячеслав Парапанов. Ролите изпълняваха известните актьори Искра Радева, Владо Пенев, Рашко Младенов, Никола Стефанов, Марина Костова, Вихър Стойчев и други През 1993 година дружно с Александър Чобанов поставихме мюзикъла на френски език в Париж, където се игра на сцената на университета " Сен Дьони ". В края на 1998 година Андрей Аврамов направи нова режисура в НДК със студентите от Факултета за поп и джаз на Музикалната академия - София. Така че за наша наслада това заглавие има много дълъг и богат театрален живот.
- Вие сте и диригент на новата режисура. Има ли нови неща в днешния театър?
- Най-новата режисура на " Законът на джунглата " - на сцената на Държавната опера - Пловдив, е с нова оркестровка и е за пръв път със акомпанимент на огромен оркестър онлайн. Режисьорът Георги Динев е поканил за сътрудници младия хореограф Филип Миланов и сценографката Златна Михайлова.
- А на какво се дължи засиленият интерес на оперните театри да включват от ден на ден модерни мюзикъли в репертоара си?
- Това обогатява репертоара, внася жанрово многообразие, притегля по-млада аудитория. Разбира се, крие и рискове, нови задания пред екипите, слага за разрешаване някои проблеми. Пеенето в мюзикъла е друго от оперното, само че оперните актьори се оправят много сполучливо с вокалните партии. Валерия Мирчева в ролята на Ракша, Благовеста Костадинова - Байра, Евгений Арабаджиев - мечокът Балу, Марк Фаулър - Сивия брат, Михаил Пулиев - тигърът Шир Кан, са опитни, модерни актьори, които съумяват да " излязат " от класическото пеене, само че огромната изненада за мен е, че те демонстрират и забележителни актьорски качества, което е значимо, тъй като това е музикален спектакъл. Има и надарени гост- реализатори, в ролята на Маугли е напълно младият Борис Добрев, към момента некомпетентен, само че с сексапил, цялостен с сила и предпочитание да се развива. Ролята на пантерата Багира пък е поверена на Анита Огнянова - една певица, която би трябвало безусловно да се чуе, тя има тембър, който разчувства, превзема... Георги Динев, солист на Старозагорската опера, познава оперния спектакъл от вътрешната страна и съумява да стимулира екипа, да сътвори един динамичен, забавен театър. Използва въображението си оптимално в разчитането на партитурата и държи вниманието на детската аудитория приковано в театралните събития.
- Често се насочвате с творбите си към децата. Намирате ли време да образовате музикално младото потомство?
- След сполучливото ми двугодишно съдействие с община Долна баня в организирането и провеждането на Етно Арт и джаз фестивал на Св. Спас ми бе препоръчано да направя още нещо за културата на региона и аз с огромна наслада и възторг взех решение, че е извънредно време да отделя от времето си за социална активност. Сформираме в читалище " Рила " детски хор " Рилско ехтене ". Аз самият като дете съм пял в хор (голям шанс бе, че в родния ми Видин бе пристигнал диригентът Валентин Бобевски) и знам какъв брой значимо е за децата да пеят, да добиват музикална просвета, да насочват вниманието и напъните си в основаването на хубост. Надявам се да запълним най-малко малко празнините в настоящето музикално обучение.
- Не завладява ли ползата на младите повече електронните формати? Ютюб не ги ли изтласква примерно от концертните зали?
- Винаги ще има потребност от жива музика. Тя е форма на контакт, на шерване. Може би по тази причина не престават да се играят спектакли с доста аудитория, включително мои, освен това с огромен триумф - и " Лили и вълшебното бисерче " в Софийската опера, и " Един безразсъден ден " в Народния спектакъл. А на последното издание на филмовия фестивал " Златна роза " във Варна - безусловно преди дни - имаше и премиера на игрален филм с моя музика - " Имало една война " на режисьора Анри Кулев. Беше прелестно да чуем на конференцията всеобщото утвърждение на рецензията и публицистите, суперлативи за камерата, режисурата, актьорските осъществявания, за музиката... Изненадващо и за мен самия, оказа се, че и на тази възраст имам много задължения, това ме държи в тонус, стимулира ме, дава ми чувството, че мога към момента да съм потребен, поддържа моите илюзии, че без тях какво сме?
- Над какво работите сега?
- Моите креативен старания са отново в същата посока - музикално-сценичните жанрове, композирам джаз-опера по лично либрето - " Вечеря в Манхатън ". Върху текста работих съвсем година, у нас няма оперни либретисти и тъй като имах концепция за сюжет, обнадежден от мнението на известния драматург Христо Бойчев, седнах да си го напиша самичък. Още повече че става дума за нещо ново, неправено до момента - оперно произведение, основано напълно със средствата на джаза - и като пеене, и като инструментариум, и като хармония. Ще се извършва от четирима джаз артисти (две дами и двама мъже) в акомпанимент на джаз квартет - саксофон, пиано, бас и барабани... към този момент повече няма да издавам, дано завърша музиката, пък след това...
- В по-близък проект какви ваши изяви да чакаме?
- През ноември Симфоничният оркестър на БНР ще запише студийно моята симфонична поема " До Чикаго ". С огромно неспокойствие чакам първата ми среща с маестро Марк Кадин, който доста оценявам като експерт и не пропущам неговите концерти.
- В " Книга за джунглата " съществени тематики са страхът в обществото, битката за власт, потребността от промяна на Водача на глутницата, който не може да й обезпечи плячка - всичко това за това време звучеше като подкана за промени, асоциираше се от публиката с политическата конюнктура в Източна Европа. Нашият театър откри фестивала " Аполония 1989 " - началото на септември, единствено два месеца преди 10 ноември... Излиза, че Андрей Аврамов, който написа либретото и стиховете на основата на книгата на Ръдиард Киплинг, е предусетил измененията. Премиерата на мюзикъла бе на сцената на Младежкия спектакъл, цялата концепция за постановката бе на режисьора Андрей Аврамов, хореограф бе Александър Чобанов, сценограф Вячеслав Парапанов. Ролите изпълняваха известните актьори Искра Радева, Владо Пенев, Рашко Младенов, Никола Стефанов, Марина Костова, Вихър Стойчев и други През 1993 година дружно с Александър Чобанов поставихме мюзикъла на френски език в Париж, където се игра на сцената на университета " Сен Дьони ". В края на 1998 година Андрей Аврамов направи нова режисура в НДК със студентите от Факултета за поп и джаз на Музикалната академия - София. Така че за наша наслада това заглавие има много дълъг и богат театрален живот.
- Вие сте и диригент на новата режисура. Има ли нови неща в днешния театър?
- Най-новата режисура на " Законът на джунглата " - на сцената на Държавната опера - Пловдив, е с нова оркестровка и е за пръв път със акомпанимент на огромен оркестър онлайн. Режисьорът Георги Динев е поканил за сътрудници младия хореограф Филип Миланов и сценографката Златна Михайлова.
- А на какво се дължи засиленият интерес на оперните театри да включват от ден на ден модерни мюзикъли в репертоара си?
- Това обогатява репертоара, внася жанрово многообразие, притегля по-млада аудитория. Разбира се, крие и рискове, нови задания пред екипите, слага за разрешаване някои проблеми. Пеенето в мюзикъла е друго от оперното, само че оперните актьори се оправят много сполучливо с вокалните партии. Валерия Мирчева в ролята на Ракша, Благовеста Костадинова - Байра, Евгений Арабаджиев - мечокът Балу, Марк Фаулър - Сивия брат, Михаил Пулиев - тигърът Шир Кан, са опитни, модерни актьори, които съумяват да " излязат " от класическото пеене, само че огромната изненада за мен е, че те демонстрират и забележителни актьорски качества, което е значимо, тъй като това е музикален спектакъл. Има и надарени гост- реализатори, в ролята на Маугли е напълно младият Борис Добрев, към момента некомпетентен, само че с сексапил, цялостен с сила и предпочитание да се развива. Ролята на пантерата Багира пък е поверена на Анита Огнянова - една певица, която би трябвало безусловно да се чуе, тя има тембър, който разчувства, превзема... Георги Динев, солист на Старозагорската опера, познава оперния спектакъл от вътрешната страна и съумява да стимулира екипа, да сътвори един динамичен, забавен театър. Използва въображението си оптимално в разчитането на партитурата и държи вниманието на детската аудитория приковано в театралните събития.
- Често се насочвате с творбите си към децата. Намирате ли време да образовате музикално младото потомство?
- След сполучливото ми двугодишно съдействие с община Долна баня в организирането и провеждането на Етно Арт и джаз фестивал на Св. Спас ми бе препоръчано да направя още нещо за културата на региона и аз с огромна наслада и възторг взех решение, че е извънредно време да отделя от времето си за социална активност. Сформираме в читалище " Рила " детски хор " Рилско ехтене ". Аз самият като дете съм пял в хор (голям шанс бе, че в родния ми Видин бе пристигнал диригентът Валентин Бобевски) и знам какъв брой значимо е за децата да пеят, да добиват музикална просвета, да насочват вниманието и напъните си в основаването на хубост. Надявам се да запълним най-малко малко празнините в настоящето музикално обучение.
- Не завладява ли ползата на младите повече електронните формати? Ютюб не ги ли изтласква примерно от концертните зали?
- Винаги ще има потребност от жива музика. Тя е форма на контакт, на шерване. Може би по тази причина не престават да се играят спектакли с доста аудитория, включително мои, освен това с огромен триумф - и " Лили и вълшебното бисерче " в Софийската опера, и " Един безразсъден ден " в Народния спектакъл. А на последното издание на филмовия фестивал " Златна роза " във Варна - безусловно преди дни - имаше и премиера на игрален филм с моя музика - " Имало една война " на режисьора Анри Кулев. Беше прелестно да чуем на конференцията всеобщото утвърждение на рецензията и публицистите, суперлативи за камерата, режисурата, актьорските осъществявания, за музиката... Изненадващо и за мен самия, оказа се, че и на тази възраст имам много задължения, това ме държи в тонус, стимулира ме, дава ми чувството, че мога към момента да съм потребен, поддържа моите илюзии, че без тях какво сме?
- Над какво работите сега?
- Моите креативен старания са отново в същата посока - музикално-сценичните жанрове, композирам джаз-опера по лично либрето - " Вечеря в Манхатън ". Върху текста работих съвсем година, у нас няма оперни либретисти и тъй като имах концепция за сюжет, обнадежден от мнението на известния драматург Христо Бойчев, седнах да си го напиша самичък. Още повече че става дума за нещо ново, неправено до момента - оперно произведение, основано напълно със средствата на джаза - и като пеене, и като инструментариум, и като хармония. Ще се извършва от четирима джаз артисти (две дами и двама мъже) в акомпанимент на джаз квартет - саксофон, пиано, бас и барабани... към този момент повече няма да издавам, дано завърша музиката, пък след това...
- В по-близък проект какви ваши изяви да чакаме?
- През ноември Симфоничният оркестър на БНР ще запише студийно моята симфонична поема " До Чикаго ". С огромно неспокойствие чакам първата ми среща с маестро Марк Кадин, който доста оценявам като експерт и не пропущам неговите концерти.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ