- Г-н Бърдаров, една година живеем в съвсем различна обстановка

- Г-н Бърдаров, една година живеем в напълно друга конюнктура поради пандемията от ковид.  Според вас оправяме ли се, с цел да се запазим от малко малко естествени?

- Коронавирусът коренно ни смъкна на земята. Дали ни промени, занапред ще забележим, тъй като епидемията продължава. Трябва да мине време, с цел да преценим. А коренно ни приземи, тъй като последните години се притеснявах и обяснявах, че сме почнали да одобряваме мира, демокрацията, свободата да пътуваме като даденост и не осъзнаваме какъв брой са значими и скъпи и че би трябвало да се борим за тях. И в този момент, когато ги загубихме, популярност Богу имаме мир, най-малко в Европа, осъзнахме какво сме имали.

Бяхме привикнали, че сме безсмъртни и че ще имаме всичко това вечно. Говорихме какъв брой е неприятна демокрацията, какъв брой е неприятна глобализацията и когато ни стовариха на земята и ни затвориха, видяхме какво сме имали.

- Вас персонално промени ли ви тази обстановка?

- Със сигурност в два аспекта. Първият – преподаването в университета, което мина напълно онлайн. Ние би трябвало да спасяваме образованието, тъй като няма какъв различен вид да изберем в сегашния миг. Не подлагам на критика преподаването, само че то не е дейно. Губи се живата връзка. Ако по този начин ще е и в бъдеще, за мен ще е тъжно.

В персонален проект се трансформирах, тъй като съм доста обществен човек, непрестанно се виждам с хора, пиша в кафенета и внезапно и мен ме стовари на земята. Първият локдаун беше по-тежко, а по-късно, както всеки човек, се приспособих към изискванията. Човек е адаптивно животно и може да свикне с всичко.

- Демокрацията, мирът, свободата са изначални за индивида... Предстоят ни парламентарни избори, за които се твърди, че ще са решаващи.

- Ще стартира малко от по-далеч. Последните години в действителност беше доста фешън да се плюе по демокрацията, глобализацията, мултикултурализма. Всъщност е нужно да си дадем ясна сметка, че в цялата човешка история властта се упражнява чрез тиранията. С къси изключения в обособените интервали. Пълна народна власт и независимост не може да има, тъй като са нереални понятия. Те си имат изкривявания. Живеехме в относителна народна власт и относителна независимост. Част от демократичните права ни се ограничиха с пандемията по натурален метод, защото тя е реалност, колкото и тайни тези да има.

При всички положения тя ще повлияе и на изборите в България. Но в каква посока – не мога да кажа, тъй като са непредвидими. Чета непрестанно, осведомявам се като жител, само че нямам визия какво тъкмо ще се промени след тях. За съжаление българите постоянно сме били доста разграничени. Чувството за единност при нас отсъства. В момента разделянето е мъчително, което ме тормози. 

- По какви линии е разделянето ни?

- Разделението е доста извънредно, а и когато сме в сериозна ситуация като пандемията, естествено се изострят сетивата на хората. По-склонни са към принуждение, експанзия. Чувството за единство в българското общество по принцип го няма, а в този момент е напълно изчезнал детайл.

- Въпреки че сме разграничени, какво тогава ни кара да оцеляваме?

- Ние в действителност оцеляваме, а не се развиваме и не прогресираме. Проблем ни е, чисто исторически, многократното спиране и започването изначало. Както през миналите 30 година, по този начин и преди тях. Всичко се е насложило и сме ощетени. Доколко сме виновни, е друга тематика.

Онова, което ни оказва помощ, е, че българинът има доста мощни персонални качества и е привикнал да се оправя с всяка обстановка. Имаме и смесено население, което ни дава един по-толерантен взор. Макар че в последно време, като проследим бежанската рецесия, не е тъкмо по този начин. Бях засегнат от прогонването на сирийските бежанци от разнообразни места у нас. Сирия е люлката на човешката цивилизация.

Иска ми се да кажа, че паметта, родовата памет, историята са това, което ни държи, само че и тях губим под някаква форма. По-скоро ни държи, че сме минали през доста тежки моменти и сме успявали да оцелеем, имаме твърдост.

- Как се промени за последната година България демографски?

- Още при започване на пандемията преди година ваши сътрудници ме питаха дали чакам бейби взрив и дали тези, които ще се завърнат в България, ще оправят недостига на работна ръка, защото преди рецесията ни беше най-големият проблем. Още тогава споделих, че нито едно от двете не чакам. 

Относно бейби взрива актуалните хора имат напълно друг метод на мислене и репродуктивни настройки, с цел да чакаме, че едно затваряне някакви месеци ще предизвика този взрив. В началото на тази година се оказа, че има повишение на раждаемостта в София, Бургас и Варна, само че понижаване в други градове.

За тези, които са се завърнали у нас, видях настоящи данни, че са към 200 000. Да приемем, че това е цифрата. Не са доста, като се разпределят из цялата страна. И те с цел да останат на пазара на труда и да оправят недостига на работна ръка, както и демографията като цяло, би трябвало да имат условия да се осъществят. Нищо не се е трансформирало като условия преди заминаването им. В момента, в който отмине пандемията, тези хора още веднъж ще заминат. Много се спекулира сега със смъртността поради епидемията. Ние сме водещи по смъртност и преди нея. Сега сигурно се е увеличила, само че и в световен мащаб.

Не раждаемостта ни е казусът, тя е ниска в целия свят. Проблем ни е смъртността, която е доста висока. 

- В най-новата ви книга Absolvo te главната тематика е прошката. В навечерието на Сирни заговезни сме, когато по традиция даваме и вземаме амнистия.

- Да, по този начин е. Самото заглавие Absolvo te в превод от латински значи " всеопрощение на всички грехове ". Конкретно в книгата има трима протагонисти и всеки от тях би трябвало да елементарни на другия нещо, което е безусловно непростимо, с цел да си елементарни на самия себе си непростимото като грях. Всеки един по формулировка е добър човек.

Ще направя връзка с романа – първо би трябвало да извиним на себе си. За да можеш да простиш на различен човек. Да кажеш „ прощавам ти “ е доста елементарно и известно. Но да простиш в сърцето си е доста мъчно и от време на време е борба, която водиш със самия себе си до последния си мирис.

По-краен съм и ще кажа, че всеки един от нас е направил грях, който по неговата формулировка е непростителен. Но в случай че не си извиним на себе си, мъчно е и на другия.

- Оптимист ли сте, че младите, които и учите, ще трансформират България и няма да оцеляваме единствено, а ще вървим напред?

- Имаме с какво да се гордеем като етнос и нация. Но го вършим с неща, които не са чак толкоз значими и са по-скоро патриотарски. А значимото е, примерно, спасяването на българските евреи и роми по време на Втората международна война. Бях засегнат при визитата си в " Аушвиц ", че момичето, което ни водеше там, не знаеше за какво от България няма изпратени евреи в лагера. Трябва да го акцентираме. Когато си избавил един живот, си избавил цялото човечество.

Краен оптимист съм, тъй като виждам цялата картина в международен мащаб. Като географ следя и чисто географските детайли на тази картина. България има неповторими природо-климатични условия, които отново сме приели като даденост и не ги оценяваме. Климатът се променя в международен мащаб и страната ни ще става все по-благоприятно място за живеене. Обезлюдена няма по какъв начин да остане. Младите хора, с които работя, ми дават огромна доза оптимизъм. Има доста качествени младежи, будни са, само че са и наивни поради технологиите. В същото време са нетърпеливи всичко да се случи през днешния ден и в този момент. Въпросът е да не ги повредим и тях.