- Г-н Аврамов, от април месец не сме излизали от

- Г-н Аврамов, от април месец не сме излизали от предизборна акция. Сега обаче през ноември ни чакат избори „ 2 в 1 “ - президентски и парламентарни. Какво ново и друго можем да чакаме?

- По нашите географски ширини смяната се разстила малко като мъгла – постепенно и мъчно се вижда. Така че доста нови неща не можем да чакаме. Все отново има няколко кардинални въпроса. Първият, че явно клишетата " статукво " и " смяна " се изтъркаха. Статуквото не съумя да резервира статуквото, в лицето на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. А пък смяната не съумя да направи смяна в предишните два Народното събрание. Сега следва да забележим дали ще има укротяване на политическите бесове и дали партиите, които влязат в новото Народно заседание, ще продължат да се държат като африкански политически племена и да работят в режим на спорове едни против други. Или пък ще има разбирането, че би трябвало да бъдат търсени и постигани взаимни отстъпки.

Струва ми се, че надвива страхливо разбирането за търсенето на някаква форма на взаимни отстъпки, т.е. да се търси единодушие. Другото значимо нещо е, че има разбъркване на политическите пластове и управлявалата 10 година ГЕРБ, която другояче е в политическа карантина и официално никой не искаше тази година да си партнира с нея, се връща като първа политическа мощ. Което дава късмет на партията за изправителен изпит. А точно през кадрови промени, през смяна на политическия звук, да потърси връщането си от „ Земята на орките “ в „ Земята на хората “, нагледно казано.

Третото нещо е, че е допустимо президентската акция да повлияе на акцията за парламентарни избори.

- Взаимно свързани ли са двете акции?

- Не бих споделил. Има разнообразни способи на политическо държание, когато споделяш един вид цели, а точно работа в изпълнителната власт и надлежно претенденти за народни представители, и, въпреки това, претенденти за президент. Президентската акция е мажоритарна, тя е фокусирана върху един човек и по-лесно може да бъде комуникирана. От тази позиция всеки, който разбере провокациите на това да правиш акция „ 2 в 1 “, най-вероятно ще завоюва.

На последно място – явно имаме опит за основаване на нова политическа групировка, която да взе участие в изборите, въпреки и „ инвитро “. Тя е на двамата служебни министри – Кирил Петков и Асен Василев.

- Двамата в неделя, когато представяха желанията си за присъединяване в политическия живот, демонстрираха увереност, че могат да имат 121 народни представители в идващия парламент, че ще работят най-сетне да бъде формиран постоянен кабинет, както и че са подготвени за разговор и взаимни отстъпки с останалите обединения.

- Симпатизирам на господин Петков и на господин Василев като служебни министри. Отнасям се и позитивно към опитите им да влязат в политиката. В същото време съм изцяло наясно, че те са извънредно неподготвени и започват с голяма доза наивитет, който е непростителен, когато се занимаваш с политика.

Много значимо е да се означи, че политиката не се прави с конференции. Двама души, заобиколени от още петима, не вършат политическа партия. Заявката за влизане в политиката ми наподобява на заричане каква риба ще сервираш на масата, преди да имаш въдица и тиган. Напълно съм уверен, че е допустимо, забутани в интригите и дебрите на родната действителна политика, те да не могат да намерят в чия „ вътрешност “ да посеят семето на партията си. Практически все още на тях им би трябвало партийна регистрация. Някой би трябвало да си даде партията. Той ще носи някакво политическо „ бебе “, което не е негово. От ден първи се получава провал.

Сериозните партии и сериозните хора, които желаят да влязат в политиката, отделят време – месеци, година или повече, да се структурират и да намерят поддръжка измежду допустимо най-широки групи и хора с разнообразни визии и осъществени в разнообразни сфери на активност. Тяхното ми наподобява на пиар план.

Не одобрявам плановете в политиката, тъй като те са безотговорни към хората. Днес ги има и на следващия ден, като не съумеят, си потеглят и никой не носи отговорност. Това е и огромната заплаха пред новото нещо, което се назовава план, тъй като не е партия.

Убеждението на досегашните служебни министри, че ще бъдат сполучливи политици, е доста наивно, тъй като единственото, което виждат и са познали в политиката, е комфортът да работят в длъжностен кабинет, без да подлежат на какъвто и да е парламентарен надзор. Едно е да си министър, назначен като управител във компания и да отговаряш пред един човек – в тази ситуация президента. Друго е да си министър като част от парламентарно болшинство. В него ще има ползи и визии, които доста евентуално ще са противоположни или доста разнообразни от тези на Петков и Василев. Светлият им облик на сполучливи служебни министри може да изчезне безусловно за месец. А с него и доверието.

Социологическите изследвания за висок рейтинг на служебни министри е краткотрайно положение. Не е обич вечно. Никой не си е поставил халка на пръста, на която да написа „ обичам Петков и Василев “. От тази позиция подхождат доста наивно. Наивни са обясненията им какво ще вършат. Онова, че ще реализират десни цели с леви средства, е красива и изцяло изпразнена от наличие фраза. Дясната политика значи капитализъм, малко държава, значи по-малко регулации, конкуренция на другите пазари, значи приватизация и доста сходни работи. Не съм сигурен, че хората с леви убеждения в България ще ги одобряват. Не съм сигурен, че миньорите в Раднево, при които двамата отидоха като министри и им споделиха, че ще запазят работните им места, са щастливи от десните средства. Дясната политика значи, че не би трябвало да бъдат подкрепяни губещи браншове. Такава политика организираше Тачър.

От тази позиция двамата стартират тежък идеологически миш-маш. Това, което споделям, не е отрицателно към тях. Дори не е градивна рецензия. Мога да бъда доста по-критичен, само че е доста значимо да разберем следното - в случай че желаеме да реализираме нещо значително като общество, не би трябвало да започваме постоянно с „ не “ и първата ни реакция да е постоянно отрицателна.

- Хубаво, само че и „ ИТН “ на Слави Трифонов много време работеха като партия и даже на предните избори станаха първа политическа мощ. А по-късно се провалиха и не съумяха да сформират постоянен кабинет. Според вас за какво и още веднъж стигаме до отрицанието, за което вие говорихте?

- За мен неуспехът на Има Такъв Народ е голям, печален и типичен образец по какъв начин хора, които желаят да вземат участие в демократична политическа система, не схващат какво е демокрацията. Тя не е просто посланичество и избори, а е обвързвана с плурализма. Той пък  значи да чуваш какво ти споделят другите хора. И да отстъпваш, особено когато нямаш политически запас да убедиш другите в позицията си. Г-н Слави Трифонов и сценаристите му съумяха само да основават звук в системата. Освен че два пъти провалиха съставянето на държавно управление. Най-ужасяващото за тях е, че не могат да схванат – виновността си е у тях. Настояват, че всички останали са отговорни, че не са ги подкрепили. Без да си дават сметка, че поддръжка се желае. Не можеш да се опитваш да „ изнасилваш “ другите политически обединения и да ги вкараш принудително в нещо, а би трябвало да ги помолиш и да ги убедиш. Става единствено с положително. Ако господин Трифонов е привикнал да реализира триумфи в частната си компания, нареждайки на хората си какво да вършат, го разбирам. Но в политиката не е по този начин. Изисква да се търсят пресечни точки, да има единодушие. Не може да настояваш за невъзможни неща. Има Такъв Народ още не са признали неуспехите си. Докато не го създадат и до момента в който не се извинят на своите гласоподаватели по някакъв метод и на другите, че не са съумели да водят диалог, няма да реализират никакви триумфи. Ще стартират да се смаляват, преди още да са осъществили какъвто и да е избор.

" Варварското " им държание в общественото пространство основава доста неприятни образци. Имам поради следното – когато приказвам с вас в частен диалог, го върша по този начин, и без значение дали реализираме единодушие или не, последното нещо, което би трябвало да върша, е да описвам обществено какво сме си говорили. Влизането на Има Такъв Народ в политическия живот наподобява на навлизането на хуните в Европа в разпадащата се Римска империя. Разбира се, в понижен мащаб. Някак Има Такъв Народ ще би трябвало да се нагодят в средата.

- Казахте, че пък ГЕРБ стартират да се отрезвяват в последно време... Като че ли водачът Б. Борисов не е по този начин краен, както беше до неотдавна, като се изключи отношението си към президента Румен Радев.

- Не е толкоз значимо по какъв начин се държи Борисов тактически. Има обаче две значими неща. Първо, той загуби позицията си да приказва като единствен, като воин, като несравним и харизмата изчезна за голяма част от българите. Няма я, изхаби се. Второто – ГЕРБ са добре структурирана партия, само че в изолираност. Голямата задача е партията да излезе от тази изолираност. Не виждам политическо ноу-хау, не виждам по какъв начин да бъде преодоляно обществено. Задкулисно евентуално се пробват.

ГЕРБ банкрутира политически, тъй като не може да извади опция на Румен Радев. ГЕРБ загуби президентските избори без доста пояснения и без да е ясно за какво се отхвърли от Росен Плевнелиев и издигна Цецка Цачева. Пет години по-късно партията няма претендент против президента Радев. В същото време 24-часовият конкурент на ГЕРБ, по който те сипят огън и жупел, е точно президентът. Защо, в случай че за задачата на задачата приемем, че той е доста неприятен, то ГЕРБ не извадят добър претендент?! Това е тежък политически банкрут, а Борисов носи персонална отговорност, тъй като той задава тона.

Защо Борисов като мощен политически водач не се кандидатира против Радев на президентските избори, с цел да покаже, че неговата персонална оценка и на партията му е била вярна. Важен въпрос, на който ГЕРБ не са дали отговор. Важно е да си отговори за какво два месеца преди президентските избори партията няма разгласен претендент за президент и за какво Борисов не желае да се кандидатира като най-разпознаваемото лице на партията и в цялата страна, евентуално?

- В целия " политически гювеч " къде е Българска социалистическа партия, която издигна Радев за държавен глава?

- Българска социалистическа партия няма проблем с президентските избори. Нейната най-комфортна позиция е да застане зад Румен Радев. Тя привиква със статута си на партия от втория ешелон на българската политика. Позиция, с която Българска социалистическа партия евентуално стартира да привиква. Трудно, мъчително, само че под водачеството на Корнелия Нинова посоката е такава. Временните съмнения в рейтинга на Българска социалистическа партия нагоре или надолу не анулират към този момент начертаната линия на смаляване на електоралното въздействие. В политикана нищо не е необратимо. Вероятно идващ водач на Българска социалистическа партия би могъл да се опита да обърне наклонността.

- От думите ви излиза, че ни чака една много непредвидима акция и още веднъж накълцан парламент, в случай че главните играчи, които влязат в него, не осъзнаят, че са нужни взаимни отстъпки и че думата „ коалиция “ не е за тотално задраскване.

- В политиката има закономерности, сходно на всяка друга сфера на активност. При нея са доста по-сложни, в сравнение с да вземем за пример в стопанската система. Много постоянно те зависят от прищевките на този или оня партиен шеф. Колкото по-несговорчиви, колкото по-африкански нрав имат партийните началници, толкоз повече наподобяват на вождове и толкоз повече партийната система и надлежно парламентарната, ще наподобяват раздробени и ще са в непрекъснати спорове. Необходима е политическа грамотност на родните политически началници и разбирането, че когато нямаш задоволително доверие, с цел да получиш утвърждение за личните си визии и когато не можеш да убедиш другите в тях, тогава ще се съобразяваш с техните визии. Това се назовава политическо общество. В него всичко се базира на единодушие, на опит, на диалог и на отстъпки. Ако нашите политически водачи не желаят да живеят в политическо общество, а желаят да тропат по масата, тогава ще мине малко време и ще бъдат сменени. Такъв е урокът, който историята дава на всеки, запънал се и вгледал се самовлюбено в облика си политик.