Димитър Аврамов: ГЕРБ и ИТН са естествени съюзници, които са...
- Г-н Аврамов, може ли новата групировка „ Продължаваме промяната “ да е изненадата на идващите избори?
- Нека да забележим повече социологически проучвания, преди да вършим прогнози. Всяка от политическите сили има свои твърди ядра симпатизанти и по-мека външна страна. Виждаме, че част от тях се разочароват от политическите обединения, само че са склонни както да си потеглят от дадена групировка, по този начин и да се връщат към нея. Така че идващите два месеца са доста значими поради акциите, които ще проведат партиите и обединенията. Имаме отворено съревнование. Формацията на някогашните служебни министри Петков и Василев несъмнено ще има шансове да влезе в Народното събрание и несъмнено е един от факторите, които могат да спомагат за образуване на държавно управление.
Много постоянно, когато мерим поръчка, която още не е осъществена, мерим планове. Когато стартират действителни дейности, едни се разочароват, други биват очаровани.
- От кого тази групировка може да дръпне гласове?
- Една нова групировка не може да размести напълно и структурно партийната система, а може да нанесе известни корекции. Да не забравяме, че има доста колебаещи се гласоподаватели, които нормално гласоподават за нещо ново и обещаващо. Очаквам тази групировка да получи поддръжка измежду колебаещите се, тези, които са склонни по-често да си трансформират вота, т.е. не са обичайни симпатизанти.
От тази позиция с прочут риск, наблягам с прочут риск, би трябвало да кажем, че ГЕРБ явно има твърдо ядро симпатизанти, каквито имат и Демократична България, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия.
Струва ми се, че
най-рискови са новите избори за ИТН,
които са нова партия и към момента не са построили история, мощна връзка със симпатизантите си. Т.е. те би трябвало да са в най-рискова обстановка.
- Не са ли объркващи думите на Кирил Петков: „ Вярваме на десни принадлежности, които да поддържат леви политики “?
- Ако си социалист, това изявление е неуместно, както и в случай че си десен гласоподавател. Ако обаче си центрист и социалдемократ, в това няма нищо смущаващо. Проблемът в подобен вид изявления не е идеологическият миш-маш, който те проповядват. Г-н Кирил Петков не е човек, вложил в политическо ноу-хау до момента. От него е обикновено да чакаме мъгляв политически изказ.
Политическите планове би трябвало да бъдат добре обяснявани. Десни стопански средства значи понижаване на държавната администрация, приватизация на държавни активи, предоставяне на повече обществен запас на частните компании. Ако господин Кирил Петков може да изясни по какъв начин това ще докара до замогване на популацията, би трябвало да го изясни на хората.
Отнасям се с почитание към двамата някогашни служебни министри. Те влязоха в тежки, само че кардинални борби. Това парите на данъкоплатците, държани в Банката за развиване, да се връщат към дребния и междинния бизнес, а не да се дават на двайсетина огромни компании, е значима цел.
По остарял табиет у нас при появяването на нещо ново стартират не-тата, търсенето на недостатъци.
Към новите неща би трябвало да се гледа резервирано, само че никога не с негативизъм
Изборите ще покажат дали новата групировка ще си откри ниша, или не.
- Реалистично ли ви звучат данните на социолозите, че ГЕРБ си връща изрично първото място на идните избори с много огромна преднина пред Има Такъв Народ?
- Звучат ми обективно, тъй като ГЕРБ и Има Такъв Народ са скачени съдове. Ако погледнете социодемографския профил на гласоподавателите им, ще видите доста хора със приблизително или ниско обучение, хора, склонни да поддържат твърда ръка, властническо управление на организация или партия. Няма да се уморя да дублирам, че тези две партии са съдружници. Апропо, господин Борисов и господин Трифонов твърдяха години наред, че са в прелестни връзки. Сега не са единствено тъй като нещо са се скарали. Съюзът сред Има Такъв Народ и ГЕРБ почива на логиката на психиката на гласоподавателите. Затова преливането сред тези две партии е натурален развой. Т.е. неуспехът на Има Такъв Народ да направи кабинет усилва автоматизирано поддръжката към ГЕРБ.
- Ще забележим ли патриоти в идващия парламент?
- Няма патриоти в класическия смисъл на думата. Патриотичният избор беше машинация, политическа неистина, която се видя в проведеното пласиране на български паспорти от фрагменти на една от патриотичните обединения. Лъжата, че има родолюбив съюз и патриотични обединения, се спука доста от дълго време и хората го виждат.
Честно е да се каже, че патриотичният балон беше неестествен, надут изкуствено, не създаде нищо, с изключение на корупция, разпад и отчаяние вътре в самите обединения.
- Не е ли странна неналичието на оповестени съперници на господин Радев по-малко от два месеца преди изборите?
- Тази липса е недостойна и обидна към жителите. И тук най-тежка е отговорността на ГЕРБ.
Поведението на ГЕРБ към президентските избори е обидно
От ден първи ГЕРБ изливат огън и жупел против президента Румен Радев и в този момент, когато могат да дадат образец, че имат добър претендент, не го афишират. Отговорност пред личните им гласоподаватели е да повдигнат мощна фигура за кандидат-президент.
За мен това е пренебрежение към хората или е косвено самопризнание, че нямат мощен претендент. Най-правилното нещо е господин Борисов, който от заран до вечер подлага на критика Румен Радев, да излезе против него като претендент за президент.
- Прави ли неналичието на оповестени съперници успеха на господин Радев изцяло сигурна?
- Няма нищо несъмнено, когато има избори - всеки би трябвало да си заслужи гласовете. Въпросът е какво вършат тези партии, които имат политически искания, да ги защитят. Затова е позорно главните политически сили да нямат претенденти за президент.
- Ще имаме ли постоянен кабинет в идващия парламент и кой има по-големи шансове да го сформира - партиите на статуквото или нови коалирани обединения?
- Не мисля, че можем да приказваме за партии на статуквото и партии на смяната. За страдание, в последните два къси Народното събрание всички партии станаха на статуквото. Неспособността да правиш смяна те прави автоматизирано част от статуквото. Всеки намира грешката в другия, само че неспособността да се води политически диалог е политически банкрут.
Най-важното, което би трябвало да вършат политическите партии, е да водят политически диалог с другите - рационално, в интерес на хората, които са дали своят вот. В предишните два Народното събрание нито статуквото съумя да реализира нещо, нито смяната. Битката сред статукво и смяна се изкриви.
В резултат на което
разликата сред статукво и смяна се изпари и всичко стана политическо тресавище.
Голямата задача на идващия парламент е преди всичко това тресавище да бъде пресушено и да стартира градивен диалог за това какво би трябвало да се прави от идващото държавно управление. Едва откакто този диалог се случи, когато политиците се научат да си приказват като цивилизовани хора, а не като африкански вождове, можем да приказваме за държавно управление. Защото сега за политиката в България вътре в партиите се разсъждава в аз-форма. Говорят най-вече за това кой ще е министър председател, а това е второстепенно. Важният въпрос е какво ще вършим, като се съберем. След като на този въпрос има отговор, ще бъдат открити елементарно отговорите на кадровите въпроси.
Не е значимо кой, а по какъв начин. Кой ще се откри.
- Очаквате ли изборите две в едно да стимулират повече хора да гласоподават?
- Не, тъй като в демокрацията масовката не е значима. Качеството на изборния развой, способността да се създават работещи болшинства е значима.
Не е значимо какъв брой хора гласоподават, значимо е хората, които се интересуват от политика, да са стимулирани да гласоподават.
За мен вторачването в това какъв брой хора ще отидат до урните и безконечният следизборен рев какъв брой малко хора са дали своят вот е неправилен, това е дъвка за слаби политици. Няма такова нещо като огромна и дребна представителност. В народна власт представителността се взема решение въз основа на желанието на хората да гласоподават - свободата е по-важна от представителността. Няма нищо по-лошо от това голямо неинформирано болшинство да вземе решение за бъдещето, по-добре да гласоподават осведомени и стимулирани хора.
- Ще ни донесе ли готвената от новата групировка Коалиция на почтените чаканата смяна след идните трети подред избори?
- Това е политическа словосъчетание, освен това неверна. Няма човек, който потегля да прави нещо в политиката, да каже, че прави нещо подмолно.
Промяна има тогава, когато хората съумеят да я опишат, да кажат на обществото какво ще вършат, а то да каже да или не. А това, което виждам, е опит за основаване на нова партия, което е почтено и честно и в известна степен може да промени балансите в идващия парламент по този начин, че да има ново държавно управление. Няма потребност да натоварваме новата групировка с ненужно огромни упования.
Димитър Аврамов е политолог и журналист. Пловдивчанин, приключил е Софийския университет, специализира в университета в Загреб. Политически съветник, управител на изборни акции. Негови разбори и мнения са употребявани в Дойче Веле и BBC. Създател на Cloud bg, новаторска интернет компания. Автор е на известния политически блог Avramov.com/Blog. Автор на книгата „ Новата страна “ за появяването на рискови форми на политически декаданс.
- Нека да забележим повече социологически проучвания, преди да вършим прогнози. Всяка от политическите сили има свои твърди ядра симпатизанти и по-мека външна страна. Виждаме, че част от тях се разочароват от политическите обединения, само че са склонни както да си потеглят от дадена групировка, по този начин и да се връщат към нея. Така че идващите два месеца са доста значими поради акциите, които ще проведат партиите и обединенията. Имаме отворено съревнование. Формацията на някогашните служебни министри Петков и Василев несъмнено ще има шансове да влезе в Народното събрание и несъмнено е един от факторите, които могат да спомагат за образуване на държавно управление.
Много постоянно, когато мерим поръчка, която още не е осъществена, мерим планове. Когато стартират действителни дейности, едни се разочароват, други биват очаровани.
- От кого тази групировка може да дръпне гласове?
- Една нова групировка не може да размести напълно и структурно партийната система, а може да нанесе известни корекции. Да не забравяме, че има доста колебаещи се гласоподаватели, които нормално гласоподават за нещо ново и обещаващо. Очаквам тази групировка да получи поддръжка измежду колебаещите се, тези, които са склонни по-често да си трансформират вота, т.е. не са обичайни симпатизанти.
От тази позиция с прочут риск, наблягам с прочут риск, би трябвало да кажем, че ГЕРБ явно има твърдо ядро симпатизанти, каквито имат и Демократична България, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия.
Струва ми се, че
най-рискови са новите избори за ИТН,
които са нова партия и към момента не са построили история, мощна връзка със симпатизантите си. Т.е. те би трябвало да са в най-рискова обстановка.
- Не са ли объркващи думите на Кирил Петков: „ Вярваме на десни принадлежности, които да поддържат леви политики “?
- Ако си социалист, това изявление е неуместно, както и в случай че си десен гласоподавател. Ако обаче си центрист и социалдемократ, в това няма нищо смущаващо. Проблемът в подобен вид изявления не е идеологическият миш-маш, който те проповядват. Г-н Кирил Петков не е човек, вложил в политическо ноу-хау до момента. От него е обикновено да чакаме мъгляв политически изказ.
Политическите планове би трябвало да бъдат добре обяснявани. Десни стопански средства значи понижаване на държавната администрация, приватизация на държавни активи, предоставяне на повече обществен запас на частните компании. Ако господин Кирил Петков може да изясни по какъв начин това ще докара до замогване на популацията, би трябвало да го изясни на хората.
Отнасям се с почитание към двамата някогашни служебни министри. Те влязоха в тежки, само че кардинални борби. Това парите на данъкоплатците, държани в Банката за развиване, да се връщат към дребния и междинния бизнес, а не да се дават на двайсетина огромни компании, е значима цел.
По остарял табиет у нас при появяването на нещо ново стартират не-тата, търсенето на недостатъци.
Към новите неща би трябвало да се гледа резервирано, само че никога не с негативизъм
Изборите ще покажат дали новата групировка ще си откри ниша, или не.
- Реалистично ли ви звучат данните на социолозите, че ГЕРБ си връща изрично първото място на идните избори с много огромна преднина пред Има Такъв Народ?
- Звучат ми обективно, тъй като ГЕРБ и Има Такъв Народ са скачени съдове. Ако погледнете социодемографския профил на гласоподавателите им, ще видите доста хора със приблизително или ниско обучение, хора, склонни да поддържат твърда ръка, властническо управление на организация или партия. Няма да се уморя да дублирам, че тези две партии са съдружници. Апропо, господин Борисов и господин Трифонов твърдяха години наред, че са в прелестни връзки. Сега не са единствено тъй като нещо са се скарали. Съюзът сред Има Такъв Народ и ГЕРБ почива на логиката на психиката на гласоподавателите. Затова преливането сред тези две партии е натурален развой. Т.е. неуспехът на Има Такъв Народ да направи кабинет усилва автоматизирано поддръжката към ГЕРБ.
- Ще забележим ли патриоти в идващия парламент?
- Няма патриоти в класическия смисъл на думата. Патриотичният избор беше машинация, политическа неистина, която се видя в проведеното пласиране на български паспорти от фрагменти на една от патриотичните обединения. Лъжата, че има родолюбив съюз и патриотични обединения, се спука доста от дълго време и хората го виждат.
Честно е да се каже, че патриотичният балон беше неестествен, надут изкуствено, не създаде нищо, с изключение на корупция, разпад и отчаяние вътре в самите обединения.
- Не е ли странна неналичието на оповестени съперници на господин Радев по-малко от два месеца преди изборите?
- Тази липса е недостойна и обидна към жителите. И тук най-тежка е отговорността на ГЕРБ.
Поведението на ГЕРБ към президентските избори е обидно
От ден първи ГЕРБ изливат огън и жупел против президента Румен Радев и в този момент, когато могат да дадат образец, че имат добър претендент, не го афишират. Отговорност пред личните им гласоподаватели е да повдигнат мощна фигура за кандидат-президент.
За мен това е пренебрежение към хората или е косвено самопризнание, че нямат мощен претендент. Най-правилното нещо е господин Борисов, който от заран до вечер подлага на критика Румен Радев, да излезе против него като претендент за президент.
- Прави ли неналичието на оповестени съперници успеха на господин Радев изцяло сигурна?
- Няма нищо несъмнено, когато има избори - всеки би трябвало да си заслужи гласовете. Въпросът е какво вършат тези партии, които имат политически искания, да ги защитят. Затова е позорно главните политически сили да нямат претенденти за президент.
- Ще имаме ли постоянен кабинет в идващия парламент и кой има по-големи шансове да го сформира - партиите на статуквото или нови коалирани обединения?
- Не мисля, че можем да приказваме за партии на статуквото и партии на смяната. За страдание, в последните два къси Народното събрание всички партии станаха на статуквото. Неспособността да правиш смяна те прави автоматизирано част от статуквото. Всеки намира грешката в другия, само че неспособността да се води политически диалог е политически банкрут.
Най-важното, което би трябвало да вършат политическите партии, е да водят политически диалог с другите - рационално, в интерес на хората, които са дали своят вот. В предишните два Народното събрание нито статуквото съумя да реализира нещо, нито смяната. Битката сред статукво и смяна се изкриви.
В резултат на което
разликата сред статукво и смяна се изпари и всичко стана политическо тресавище.
Голямата задача на идващия парламент е преди всичко това тресавище да бъде пресушено и да стартира градивен диалог за това какво би трябвало да се прави от идващото държавно управление. Едва откакто този диалог се случи, когато политиците се научат да си приказват като цивилизовани хора, а не като африкански вождове, можем да приказваме за държавно управление. Защото сега за политиката в България вътре в партиите се разсъждава в аз-форма. Говорят най-вече за това кой ще е министър председател, а това е второстепенно. Важният въпрос е какво ще вършим, като се съберем. След като на този въпрос има отговор, ще бъдат открити елементарно отговорите на кадровите въпроси.
Не е значимо кой, а по какъв начин. Кой ще се откри.
- Очаквате ли изборите две в едно да стимулират повече хора да гласоподават?
- Не, тъй като в демокрацията масовката не е значима. Качеството на изборния развой, способността да се създават работещи болшинства е значима.
Не е значимо какъв брой хора гласоподават, значимо е хората, които се интересуват от политика, да са стимулирани да гласоподават.
За мен вторачването в това какъв брой хора ще отидат до урните и безконечният следизборен рев какъв брой малко хора са дали своят вот е неправилен, това е дъвка за слаби политици. Няма такова нещо като огромна и дребна представителност. В народна власт представителността се взема решение въз основа на желанието на хората да гласоподават - свободата е по-важна от представителността. Няма нищо по-лошо от това голямо неинформирано болшинство да вземе решение за бъдещето, по-добре да гласоподават осведомени и стимулирани хора.
- Ще ни донесе ли готвената от новата групировка Коалиция на почтените чаканата смяна след идните трети подред избори?
- Това е политическа словосъчетание, освен това неверна. Няма човек, който потегля да прави нещо в политиката, да каже, че прави нещо подмолно.
Промяна има тогава, когато хората съумеят да я опишат, да кажат на обществото какво ще вършат, а то да каже да или не. А това, което виждам, е опит за основаване на нова партия, което е почтено и честно и в известна степен може да промени балансите в идващия парламент по този начин, че да има ново държавно управление. Няма потребност да натоварваме новата групировка с ненужно огромни упования.
Димитър Аврамов е политолог и журналист. Пловдивчанин, приключил е Софийския университет, специализира в университета в Загреб. Политически съветник, управител на изборни акции. Негови разбори и мнения са употребявани в Дойче Веле и BBC. Създател на Cloud bg, новаторска интернет компания. Автор е на известния политически блог Avramov.com/Blog. Автор на книгата „ Новата страна “ за появяването на рискови форми на политически декаданс.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ