Добрата художествена литература има около 2000 читатели в България
- Г-жо Димитрова, ще станат ли книгите по-евтини, откакто от 1 юли за тях ще падне ставката на Данък добавена стойност от 20 на 9%?
- За страдание, не толкоз, колкото се надяват купувачите. Абсолютно всички издатели сега даваме минимума, допустимо най-ниската цена. Вероятно на читателите не им се коства по този начин, тъй като им е мъчно да отделят пари, за да си купят книга. Но, за жалост, мъчно можем да дадем по-ниска цена от тази.
В ценообразуването на една книга участват множество действия и разноски. Участват и хартията, и печатът, само че пониженият Данък добавена стойност не се отнася за тях. Реално понижената ставка се разпределя върху останалите суми, които участват в ценообразуването.
- Какви са те и какви съотношения имат в крайната цена?
- Различно е. Има книги, които са с доста високи суми за авторски права, даже и за някои български писатели. Обикновено, когато става въпрос за преводна литература, поравно се разпределя това, което плащаме за преводач и за авторски права. Много постоянно за превод даже се заплаща повече, според от това кой е преводачът. Ето за какво за нас е значимо да плащаме по-добре на всички хора по веригата, изключително на преводачите. Само по този начин може да предложим по-добро качество на читателите. Защото в действителност трудът на преводачите в момента е доста ниско обезщетен.
- Дайте образци.
- Зависи от езика. Ако е по-екзотичен, тарифата стига до 20 лева на общоприета страница. Ако преводът е от британски език, положителните преводачи взимат около 10 лева, което е доста малко. Примерно за книга от 200 общоприети страници, което е относително дребна книга, действително преводачът получава около 2000 лева, само че той работи по тази книга няколко месеца.
- Т.е. за издателите е важно да се понижи Данък добавена стойност, с цел да останат повече средстава за заплащане на авторски права и преводачи?
- Да. И това ще ни разреши да предлагаме по-качествена литература и да притеглим най-хубавите преводачи. Както и по някакъв метод да оцелеем в тази рецесия, която на нас ни се отрази доста зле. Заради пандемията продажбите паднаха извънредно доста - сред 30 и 70%, съгласно проучване на Асоциация " Българска книга ". От тези 3-4 месеца ще се възвръщаме много дълго време.
Сега Данък добавена стойност се размахва като сериозна антикризисна мярка, само че ние за нея се борим от доста години. Все отново би трябвало да отбележим, че мярката е краткотрайна, ще работи до края на 2021 година, след което ще се върнем към сегашното състояние. Затова ще настояваме тя да стане непрекъсната, освен поради COVID-кризата.
- В цената на една книга по какъв начин се разпределят обособените действия?
- Най-висок % получават търговците, т.е. книжарниците. Всички издатели работим с 40% за търговците, което е доста висок %. Така е и в другите страни, само че при нашите тиражи е доста. Преди години тиражите са били хиляди, само че в този момент и 1000 бройки се счита за порядъчен тираж.
Печатът на книгата заема около 15-20% от цената. Понякога е повече според от качеството на хартията, от това дали има илюстрации, дали са цветни. Процентът за преводачите също е почти толкоз – 15-20%. И останалото отива за коректори, редактори, дизайнери и художници на корици, като за художниците процентът е по-голям, когато става въпрос за илюстрирана книга.
Така че в случай че едно издателство няма свои лични книжарници, реално от понижения Данък добавена стойност за него ще останат по-малко средства, в сравнение с за търговеца. А това не е вярно. Издателят поема доста по-голям риск, лишава му доста повече време правенето на една книга.
В последна сметка става въпрос за спомагателен запас от 13 млн. лева годишно - разликата сред 20 и 9% ДДС върху книгите, което никога не е голяма сума на фона на целия държавен бюджет. В момента доста малко книги са с високи тиражи. И нормално това не са книгите, които са значими за книгоиздаването. Една книга на класик се продава относително едва. Добрата художествена литература има към 2000 читатели в България въобще. Което е извънредно малко.
Трябва да признаем, че поради скъпото правене на книги доста издателства започнаха да си икономисват някои стадии, като да вземем за пример редактирането. Дори огромни издателства го вършат, за жалост. Надявам се, в случай че разполагаме с повече средства, тези практики да спрат. Защото читателите към този момент са запаметили неверна граматика от нередактираните книги. Случвало ни се е да ни се обаждат със забележки за определени изрази или потребление на пунктуация в нашите книги, потвърждавайки, че са грешни, само че то не е по този начин. Те просто са запаметили неверен правопис.
И като приказваме за повишение на качеството на книгите, не става въпрос единствено за по-добра литература, превод и редактиране. Важно е и качеството на хартията. Когато четеш на неприятна хартия, очите се натоварват доста повече. А хартията става все по-скъпа, непрестанно й скача цената.
- А електронните книги като опция? За тях също важи намаляването на Данък добавена стойност.
- Много невисок е делът на електронните книги, не зная дали има 1-2% въобще. Елетронните книги навлязоха преди повече от 10 години. Тогава процентът беше по-висок по отношение на в този момент, само че той пада, тъй като издателствата съвсем стопираха да вършат електронни книги. Не си заслужава да влагаш толкоз средства, в случай че годишно продаваш по 1-2 бройки.
- Защо няма интерес към електронните книги?
- Защото българите четат пиратски електронни книги. Рано или късно все някой корсар ще копира хартиената книга и тя ще се предлага гратис като електронна. Това е действителността в България.
- Ако по-ниската ставка на Данък добавена стойност остане за непрекъснато, ще желаете ли по-друг метод да бъде регламентирано по-ниското облагане, тъй че главната полза да не отива в търговците?
- Надявам се, да. Не мога да кажа по какъв начин, би трябвало да се обмисли доста деликатно. Все още не знаем и по какъв начин тъкмо ще прилагаме ставката от 1 юли. Притеснително е, когато нещо сходно се прави, без да се търси и мнението на книгоиздателите.
- За страдание, не толкоз, колкото се надяват купувачите. Абсолютно всички издатели сега даваме минимума, допустимо най-ниската цена. Вероятно на читателите не им се коства по този начин, тъй като им е мъчно да отделят пари, за да си купят книга. Но, за жалост, мъчно можем да дадем по-ниска цена от тази.
В ценообразуването на една книга участват множество действия и разноски. Участват и хартията, и печатът, само че пониженият Данък добавена стойност не се отнася за тях. Реално понижената ставка се разпределя върху останалите суми, които участват в ценообразуването.
- Какви са те и какви съотношения имат в крайната цена?
- Различно е. Има книги, които са с доста високи суми за авторски права, даже и за някои български писатели. Обикновено, когато става въпрос за преводна литература, поравно се разпределя това, което плащаме за преводач и за авторски права. Много постоянно за превод даже се заплаща повече, според от това кой е преводачът. Ето за какво за нас е значимо да плащаме по-добре на всички хора по веригата, изключително на преводачите. Само по този начин може да предложим по-добро качество на читателите. Защото в действителност трудът на преводачите в момента е доста ниско обезщетен.
- Дайте образци.
- Зависи от езика. Ако е по-екзотичен, тарифата стига до 20 лева на общоприета страница. Ако преводът е от британски език, положителните преводачи взимат около 10 лева, което е доста малко. Примерно за книга от 200 общоприети страници, което е относително дребна книга, действително преводачът получава около 2000 лева, само че той работи по тази книга няколко месеца.
- Т.е. за издателите е важно да се понижи Данък добавена стойност, с цел да останат повече средстава за заплащане на авторски права и преводачи?
- Да. И това ще ни разреши да предлагаме по-качествена литература и да притеглим най-хубавите преводачи. Както и по някакъв метод да оцелеем в тази рецесия, която на нас ни се отрази доста зле. Заради пандемията продажбите паднаха извънредно доста - сред 30 и 70%, съгласно проучване на Асоциация " Българска книга ". От тези 3-4 месеца ще се възвръщаме много дълго време.
Сега Данък добавена стойност се размахва като сериозна антикризисна мярка, само че ние за нея се борим от доста години. Все отново би трябвало да отбележим, че мярката е краткотрайна, ще работи до края на 2021 година, след което ще се върнем към сегашното състояние. Затова ще настояваме тя да стане непрекъсната, освен поради COVID-кризата.
- В цената на една книга по какъв начин се разпределят обособените действия?
- Най-висок % получават търговците, т.е. книжарниците. Всички издатели работим с 40% за търговците, което е доста висок %. Така е и в другите страни, само че при нашите тиражи е доста. Преди години тиражите са били хиляди, само че в този момент и 1000 бройки се счита за порядъчен тираж.
Печатът на книгата заема около 15-20% от цената. Понякога е повече според от качеството на хартията, от това дали има илюстрации, дали са цветни. Процентът за преводачите също е почти толкоз – 15-20%. И останалото отива за коректори, редактори, дизайнери и художници на корици, като за художниците процентът е по-голям, когато става въпрос за илюстрирана книга.
Така че в случай че едно издателство няма свои лични книжарници, реално от понижения Данък добавена стойност за него ще останат по-малко средства, в сравнение с за търговеца. А това не е вярно. Издателят поема доста по-голям риск, лишава му доста повече време правенето на една книга.
В последна сметка става въпрос за спомагателен запас от 13 млн. лева годишно - разликата сред 20 и 9% ДДС върху книгите, което никога не е голяма сума на фона на целия държавен бюджет. В момента доста малко книги са с високи тиражи. И нормално това не са книгите, които са значими за книгоиздаването. Една книга на класик се продава относително едва. Добрата художествена литература има към 2000 читатели в България въобще. Което е извънредно малко.
Трябва да признаем, че поради скъпото правене на книги доста издателства започнаха да си икономисват някои стадии, като да вземем за пример редактирането. Дори огромни издателства го вършат, за жалост. Надявам се, в случай че разполагаме с повече средства, тези практики да спрат. Защото читателите към този момент са запаметили неверна граматика от нередактираните книги. Случвало ни се е да ни се обаждат със забележки за определени изрази или потребление на пунктуация в нашите книги, потвърждавайки, че са грешни, само че то не е по този начин. Те просто са запаметили неверен правопис.
И като приказваме за повишение на качеството на книгите, не става въпрос единствено за по-добра литература, превод и редактиране. Важно е и качеството на хартията. Когато четеш на неприятна хартия, очите се натоварват доста повече. А хартията става все по-скъпа, непрестанно й скача цената.
- А електронните книги като опция? За тях също важи намаляването на Данък добавена стойност.
- Много невисок е делът на електронните книги, не зная дали има 1-2% въобще. Елетронните книги навлязоха преди повече от 10 години. Тогава процентът беше по-висок по отношение на в този момент, само че той пада, тъй като издателствата съвсем стопираха да вършат електронни книги. Не си заслужава да влагаш толкоз средства, в случай че годишно продаваш по 1-2 бройки.
- Защо няма интерес към електронните книги?
- Защото българите четат пиратски електронни книги. Рано или късно все някой корсар ще копира хартиената книга и тя ще се предлага гратис като електронна. Това е действителността в България.
- Ако по-ниската ставка на Данък добавена стойност остане за непрекъснато, ще желаете ли по-друг метод да бъде регламентирано по-ниското облагане, тъй че главната полза да не отива в търговците?
- Надявам се, да. Не мога да кажа по какъв начин, би трябвало да се обмисли доста деликатно. Все още не знаем и по какъв начин тъкмо ще прилагаме ставката от 1 юли. Притеснително е, когато нещо сходно се прави, без да се търси и мнението на книгоиздателите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ