ГЕРБ може да загуби избори от консолидиран опонент
- Г-жо Димитрова, последното проучване на „ Алфа Рисърч “ дава една много тревожна картина във връзка с положението на стопанската система ни и на обществената сфера, подбудена от изключителното състояние по ковид. Какво се случва действително?
- Случващото се към този момент няколко месеца както в всекидневието ни, по този начин и в стопанската система е толкоз ново, ненадейно и шокиращо, че всяко прекомерно огромно резюме е мъчно, а може би и погрешно.
Все отново, резултатите от изследването дават съображение да се предвиждат няколко тревожни трендове, само че и няколко по-оптимистични. Тревожните: Спад в активността и приходите на близо 80 на 100 от компаниите у нас. Удвояване на действителната безработица отпреди рецесията – с изключение на всичко друго, изследването сподели, че близо 80 000 души (предимно млади хора) нямат право на регистрация в бюрата по труда, защото са работили без трудов контракт и осигуровки.
Сериозен дълготраен риск пред самонаетите и представителите на свободните специалности, които освен мощно пострадаха през този интервал, само че и са с неразбираеми хоризонти за възобновяване. Много постоянно тези хора са заети в фамилен бизнес, което значи съществено стесняване на приходите и житейските вероятности пред цели фамилии.
Същевременно обаче са налице и няколко по-оптимистични индикации, които при удобни условия могат да послужат като основа за по-бързо икономическо възобновяване. Първо, макар загубите, 79% от компаниите не са подхванали съкращения на служащи и чиновници на този стадий. Кризата за работна ръка преди началото на пандемията явно кара огромна част от работодателите да вършат всичко допустимо, с цел да запазят ядрото си от положителни служащи и чиновници. Мярката 60:40, въпреки и да не е панацея, също има принос за запазването на работни места. На второ място, по разнообразни обществени стратегии отбрана получиха най-рисковите и уязвими групи (възрастни, самотни хора, с увреждания),а забележителна част от хората към този миг или резервират приходите си (45%), или спадът не е в размер, който да заплашва издръжката на семействата им (26%). Това е въпреки всичко късмет да не чакаме шоков спад в потребителското търсене, което при влошената интернационална обстановка е значим тласък за стопанската система. И на трето, само че напълно не на последно място, най-малко 30 на 100 от бизнеса е мощно мобилизиран да тества нови по-оптимални модели на работа, които да резервира и след изключителното състояние.
Стремежът, да вземем за пример, на редица огромни компании в Западна Европа да преориентират веригите си на доставки от Китай към европейски страни за по-голяма сигурност, може да се окаже късмет и за наши компании.
- На базата на информацията от това проучване накъде съгласно вас би трябвало да бъдат ориентирани напъните на властта, с цел да не претърпим огромни провали?
- Най-важното е обществените ограничения да бъдат надградени с повече стопански тласъци – стопанската система би трябвало да се „ завърти “. За тази цел би трябвало да има поддръжка както за вътрешното търсене, по този начин и за предприятия с положителни благоприятни условия за износ. Продължаване на мярката 60:40 най-малко още три месеца след края на изключителното положение; активизация на икономическото министерство за търсене на нови пазари за поддръжка на българските производители; за какво не да се намерения в края на годината за „ връщане “ на част от налозите на хората и стопанските субекти? Но да не забравяме и това, че в идващите месеци салдото сред здравно-хигиенните и стопански ограничения ще би трябвало да продължи. Иначе може да настъпи и още по-сериозен колапс.
- Вече бяха начертани някои промени, с които страната да подкрепи туристическия бранш, както и ресторантьорския, които търпят най-вече загуби. Като че ли тези държавни ограничения обаче не са кой знае какъв брой основни и по-скоро се имитира някаква активност. Така ли е?
- В рецесия като сегашната доста наранени бизнеси желаят директна помощ, или пък по-ниски данъчни ставки – каквото е предлагането на ресторантьорския отрасъл за 5% Данък добавена стойност. Ако не желаеме да ускорим рецесията обаче е доста значимо и удържането на балансите. За да получи някой, от различен би трябвало да се вземе, а при понижено търсене качеството на предлаганото ще придобива все по-голямо значение. Ето, да вземем за пример, в случай че не беше рецесията с ковид, по това време на годината сигурно щяхме да обсъждаме презастроените ни курорти и качеството на българския туристически артикул. Сега сякаш отиваме в другата прекаленост – да бъдат избавени всички, без значение от това какво оферират. Може би пък тази рецесия е късмет някои от бетониралите Черноморието и планините ни великански хотели да се посвият и да се даде глътка въздух на по-малките, с по-добро качество и услуги бизнеси?
Общото ми схващане е, че един тежко обиден отрасъл би трябвало да бъде подкрепят, тъй като другояче се къса цяла верига в стопанската система и пазара на труда. Но въпреки всичко, грижата за качеството на предлаганото, за положителното обмисляне и съществуването на резерви е грижа на притежателите и мениджмънта.
- Управляващите последователно разхлабват изолационните ограничения, само че е ясно, че животът ни към този момент няма да е същият дълго време напред. Ще има ли основни промени и във връзка с политическия живот?
- Ще има. Пандемията е капризна – тя потапя едни политически партии, а хвърля избавителен пояс към други. Тъй като обаче рецесията не е единствено здравна, а след нея идват и икономическа, обществена и прочие, това може да е изменчив развой. В първия стадий на рецесията дивиденти получиха ръководещите и персонално Борисов. Подобно на съвсем всички други страни, и у нас, политиците, които сложиха във фокуса човешкото здраве и живот получиха прилив на доверие, за сметка на тези, които сложиха във фокуса стопанската система. Този стадий обаче наподобява към този момент привършен, а дивидентите – изконсумирани. От метода, по който ще се възвръща стопанската система, ще зависи у кого ще отиде политическият избавителен пояс в идващите месеци.
- Наистина обстановката се трансформира от време на време с часове, само че въпреки всичко може ли да се направи някаква прогноза – единствено след година са постоянните парламентарни избори, а след тях идват и президентските?
- За президентските избори – до неотдавна изглеждаше, че Румен Радев е най-силният и мъчно преборим кандидат за поста. Към днешна дата е евентуално допустимо всеки един от тримата най-популярни в България генерали да нападна сполучливо " Дондуков " 2. За парламентарните – да не забравяме, че постоянните би трябвало да бъдат в края на март, т.е. в края на зимата, а както здравната, по този начин и икономическата обстановка в такова време са непредвидими. Все отново наподобява, че ГЕРБ ще резервира задоволително висок капацитет. Въпросът е дали против себе си ще има консолидиран конкурент, или слаба и разпокъсана съпротива.
- Българска социалистическа партия като съществена опозиционна мощ къде е в цялата тази картина?
- Българска социалистическа партия потъва с притеснително бързи темпове, не успявайки да откри избавителен пояс нито в водача си, нито в целите си, нито в настройките на гласоподавателите си. Парадоксът е, че таман те са измежду най-рисковите и обезпокоени за живота и здравето си хора, а левицата им сервира една напълно друга изразителност. Не инцидентно от декември до в този момент Българска социалистическа партия губи към една трета от електората си.
- А групировката на шоумена Слави Трифонов, който се пробва през миналите месеци да се наложи като съществена опция на ръководещите?
- Твърде неразбираема е към момента тази групировка. Тя работи доста повече като ефирен, в сравнение с като политически план. Около 9-10% от гласоподавателите декларират благосклонности към нея, само че мъчно може да се реши, дали персоналната известност ще прерасне в партиен избор. Ако Българска социалистическа партия продължи да се топи, тя би могла да се трансформира в донор на партията на Слави Трифонов, само че всички развития към тази групировка са към момента в областта на хипотезите.
- Движение за права и свободи, което също се обявява като опозиционно, къде се нарежда в тази настройка?
- На фона на ерозията на останалите партии, Движение за права и свободи, макар някои съмнения, разполага с задоволително гласоподаватели, които да му обезпечават удобна независимост на коалиране, или на „ мълчалив “ сътрудник. Т.е. то се вмества идеално в съвсем всяка настройка. Проблемът при придвижването е различен - то е знаменателен образец за силата на репутационните вреди, които го обричат на прикрит състезател, което, от своя страна, в допълнение усилва репутационния му проблем.
- Настоящите съдружни сътрудници на ГЕРБ – НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация. Каква ще е тяхната орис, съгласно вас?
- Засега, неразбираема. Кризата отслаби и техните позиции, само че те са посочили, че по един или различен метод могат да активизират гласоподаватели в последния миг. Тъй като обаче сегашната обстановка прави хората по-слабо възприемчиви към обичайните им тези, и на тях ще им се наложи да търсят нови идеологически репери.
- Изобщо допустимо ли е еднопартийно ръководство или сме обречени на „ обединения “?
- В най-новата ни история България е била на прага на еднопартийното ръководство единствено във времена на обществен гърмеж – когато гневът и очакванията са извеждали милиони хора до урните. Такива бяха 1997 година с успеха на ОДС, 2001 година – с съвсем цялостното болшинство на Национална движение „Симеон Втори", 2009 година – с вота против „ разпределението на порциите “, довел на власт младият тогава ГЕРБ. От десетина години обаче, в случай че употребявам прелестния стих на Ал.Петров, сме все сред „ кръстопътя на умората и пътя към вярата “. Този кръстопът не води до взривоопасната примес на митинга, а вещае по-скоро бъдещи обединения. Освен в случай че рецесиите, отпушени от ковид, не произведат непредвиден обществен резултат.
- Случващото се към този момент няколко месеца както в всекидневието ни, по този начин и в стопанската система е толкоз ново, ненадейно и шокиращо, че всяко прекомерно огромно резюме е мъчно, а може би и погрешно.
Все отново, резултатите от изследването дават съображение да се предвиждат няколко тревожни трендове, само че и няколко по-оптимистични. Тревожните: Спад в активността и приходите на близо 80 на 100 от компаниите у нас. Удвояване на действителната безработица отпреди рецесията – с изключение на всичко друго, изследването сподели, че близо 80 000 души (предимно млади хора) нямат право на регистрация в бюрата по труда, защото са работили без трудов контракт и осигуровки.
Сериозен дълготраен риск пред самонаетите и представителите на свободните специалности, които освен мощно пострадаха през този интервал, само че и са с неразбираеми хоризонти за възобновяване. Много постоянно тези хора са заети в фамилен бизнес, което значи съществено стесняване на приходите и житейските вероятности пред цели фамилии.
Същевременно обаче са налице и няколко по-оптимистични индикации, които при удобни условия могат да послужат като основа за по-бързо икономическо възобновяване. Първо, макар загубите, 79% от компаниите не са подхванали съкращения на служащи и чиновници на този стадий. Кризата за работна ръка преди началото на пандемията явно кара огромна част от работодателите да вършат всичко допустимо, с цел да запазят ядрото си от положителни служащи и чиновници. Мярката 60:40, въпреки и да не е панацея, също има принос за запазването на работни места. На второ място, по разнообразни обществени стратегии отбрана получиха най-рисковите и уязвими групи (възрастни, самотни хора, с увреждания),а забележителна част от хората към този миг или резервират приходите си (45%), или спадът не е в размер, който да заплашва издръжката на семействата им (26%). Това е въпреки всичко късмет да не чакаме шоков спад в потребителското търсене, което при влошената интернационална обстановка е значим тласък за стопанската система. И на трето, само че напълно не на последно място, най-малко 30 на 100 от бизнеса е мощно мобилизиран да тества нови по-оптимални модели на работа, които да резервира и след изключителното състояние.
Стремежът, да вземем за пример, на редица огромни компании в Западна Европа да преориентират веригите си на доставки от Китай към европейски страни за по-голяма сигурност, може да се окаже късмет и за наши компании.
- На базата на информацията от това проучване накъде съгласно вас би трябвало да бъдат ориентирани напъните на властта, с цел да не претърпим огромни провали?
- Най-важното е обществените ограничения да бъдат надградени с повече стопански тласъци – стопанската система би трябвало да се „ завърти “. За тази цел би трябвало да има поддръжка както за вътрешното търсене, по този начин и за предприятия с положителни благоприятни условия за износ. Продължаване на мярката 60:40 най-малко още три месеца след края на изключителното положение; активизация на икономическото министерство за търсене на нови пазари за поддръжка на българските производители; за какво не да се намерения в края на годината за „ връщане “ на част от налозите на хората и стопанските субекти? Но да не забравяме и това, че в идващите месеци салдото сред здравно-хигиенните и стопански ограничения ще би трябвало да продължи. Иначе може да настъпи и още по-сериозен колапс.
- Вече бяха начертани някои промени, с които страната да подкрепи туристическия бранш, както и ресторантьорския, които търпят най-вече загуби. Като че ли тези държавни ограничения обаче не са кой знае какъв брой основни и по-скоро се имитира някаква активност. Така ли е?
- В рецесия като сегашната доста наранени бизнеси желаят директна помощ, или пък по-ниски данъчни ставки – каквото е предлагането на ресторантьорския отрасъл за 5% Данък добавена стойност. Ако не желаеме да ускорим рецесията обаче е доста значимо и удържането на балансите. За да получи някой, от различен би трябвало да се вземе, а при понижено търсене качеството на предлаганото ще придобива все по-голямо значение. Ето, да вземем за пример, в случай че не беше рецесията с ковид, по това време на годината сигурно щяхме да обсъждаме презастроените ни курорти и качеството на българския туристически артикул. Сега сякаш отиваме в другата прекаленост – да бъдат избавени всички, без значение от това какво оферират. Може би пък тази рецесия е късмет някои от бетониралите Черноморието и планините ни великански хотели да се посвият и да се даде глътка въздух на по-малките, с по-добро качество и услуги бизнеси?
Общото ми схващане е, че един тежко обиден отрасъл би трябвало да бъде подкрепят, тъй като другояче се къса цяла верига в стопанската система и пазара на труда. Но въпреки всичко, грижата за качеството на предлаганото, за положителното обмисляне и съществуването на резерви е грижа на притежателите и мениджмънта.
- Управляващите последователно разхлабват изолационните ограничения, само че е ясно, че животът ни към този момент няма да е същият дълго време напред. Ще има ли основни промени и във връзка с политическия живот?
- Ще има. Пандемията е капризна – тя потапя едни политически партии, а хвърля избавителен пояс към други. Тъй като обаче рецесията не е единствено здравна, а след нея идват и икономическа, обществена и прочие, това може да е изменчив развой. В първия стадий на рецесията дивиденти получиха ръководещите и персонално Борисов. Подобно на съвсем всички други страни, и у нас, политиците, които сложиха във фокуса човешкото здраве и живот получиха прилив на доверие, за сметка на тези, които сложиха във фокуса стопанската система. Този стадий обаче наподобява към този момент привършен, а дивидентите – изконсумирани. От метода, по който ще се възвръща стопанската система, ще зависи у кого ще отиде политическият избавителен пояс в идващите месеци.
- Наистина обстановката се трансформира от време на време с часове, само че въпреки всичко може ли да се направи някаква прогноза – единствено след година са постоянните парламентарни избори, а след тях идват и президентските?
- За президентските избори – до неотдавна изглеждаше, че Румен Радев е най-силният и мъчно преборим кандидат за поста. Към днешна дата е евентуално допустимо всеки един от тримата най-популярни в България генерали да нападна сполучливо " Дондуков " 2. За парламентарните – да не забравяме, че постоянните би трябвало да бъдат в края на март, т.е. в края на зимата, а както здравната, по този начин и икономическата обстановка в такова време са непредвидими. Все отново наподобява, че ГЕРБ ще резервира задоволително висок капацитет. Въпросът е дали против себе си ще има консолидиран конкурент, или слаба и разпокъсана съпротива.
- Българска социалистическа партия като съществена опозиционна мощ къде е в цялата тази картина?
- Българска социалистическа партия потъва с притеснително бързи темпове, не успявайки да откри избавителен пояс нито в водача си, нито в целите си, нито в настройките на гласоподавателите си. Парадоксът е, че таман те са измежду най-рисковите и обезпокоени за живота и здравето си хора, а левицата им сервира една напълно друга изразителност. Не инцидентно от декември до в този момент Българска социалистическа партия губи към една трета от електората си.
- А групировката на шоумена Слави Трифонов, който се пробва през миналите месеци да се наложи като съществена опция на ръководещите?
- Твърде неразбираема е към момента тази групировка. Тя работи доста повече като ефирен, в сравнение с като политически план. Около 9-10% от гласоподавателите декларират благосклонности към нея, само че мъчно може да се реши, дали персоналната известност ще прерасне в партиен избор. Ако Българска социалистическа партия продължи да се топи, тя би могла да се трансформира в донор на партията на Слави Трифонов, само че всички развития към тази групировка са към момента в областта на хипотезите.
- Движение за права и свободи, което също се обявява като опозиционно, къде се нарежда в тази настройка?
- На фона на ерозията на останалите партии, Движение за права и свободи, макар някои съмнения, разполага с задоволително гласоподаватели, които да му обезпечават удобна независимост на коалиране, или на „ мълчалив “ сътрудник. Т.е. то се вмества идеално в съвсем всяка настройка. Проблемът при придвижването е различен - то е знаменателен образец за силата на репутационните вреди, които го обричат на прикрит състезател, което, от своя страна, в допълнение усилва репутационния му проблем.
- Настоящите съдружни сътрудници на ГЕРБ – НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация. Каква ще е тяхната орис, съгласно вас?
- Засега, неразбираема. Кризата отслаби и техните позиции, само че те са посочили, че по един или различен метод могат да активизират гласоподаватели в последния миг. Тъй като обаче сегашната обстановка прави хората по-слабо възприемчиви към обичайните им тези, и на тях ще им се наложи да търсят нови идеологически репери.
- Изобщо допустимо ли е еднопартийно ръководство или сме обречени на „ обединения “?
- В най-новата ни история България е била на прага на еднопартийното ръководство единствено във времена на обществен гърмеж – когато гневът и очакванията са извеждали милиони хора до урните. Такива бяха 1997 година с успеха на ОДС, 2001 година – с съвсем цялостното болшинство на Национална движение „Симеон Втори", 2009 година – с вота против „ разпределението на порциите “, довел на власт младият тогава ГЕРБ. От десетина години обаче, в случай че употребявам прелестния стих на Ал.Петров, сме все сред „ кръстопътя на умората и пътя към вярата “. Този кръстопът не води до взривоопасната примес на митинга, а вещае по-скоро бъдещи обединения. Освен в случай че рецесиите, отпушени от ковид, не произведат непредвиден обществен резултат.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ