Футболистът на Ботев (Пловдив) Лъчезар Балтанов даде специално интервю за

Футболистът на Ботев (Пловдив) Лъчезар Балтанов даде особено изявление за Българската професионална футболна лига. Той приказва за кариерата си, Ботев, също така даде скъпи препоръки към младите.

– Кога разбра, че искаш да превърнеш футбола в кариера?
– Още от доста дребна детска възраст. Бях на 5-6 години, когато започнах да упражнявам в школата на Септември. Още от този момент разбрах, че това е нещото, което желая да върша и което обичам.

– Кой е първият мощно прочувствен миг на терена, който помниш?
– Дебютът ми в професионалния футбол. Бях на 15-16 години, към този момент не помня. Все отново се сблъскваш с професионалния футбол и това е нещото, за което си мечтал, работил и си упражнявал като дребен, а най-после то се сбъдва.

– Какво би споделил на децата, които те гледат в този момент и ти подражават?
– Бих споделил да не стопират да работят. Все отново във футбола, с цел да стигнеш до едно високо равнище, трябват много ограничения, тренировки, труд, усърдна работа. Да слушат треньорите, които ги упражняват. Както споделих доскоро, аз в никакъв случай не се помирявам, дано и те не се помиряват. Да са всеотдайни и в случай че обичат в действителност футбола, да го вършат със сърце.

– Как приемаш загубите? Какви препоръки би дал на младите играчи, когато изгубят значим мач?
– В годините се научих с рутината, която към този момент натрупах, трезво да виждам нещата. Преди се ядосвах, нервирах, одобрявах го доста тежко. Сега отново е същото, само че си върша една самокритика, един анализ. После виждам общо като тима да си направя самооценката и анализа и да подобря нещата в идващия мач.

– Как приемаш отрицателните публикации и мнения в Интернет?
– Имало е непрекъснато, няма по какъв начин да си харесван и обичан от всички. На мен това ми е ясно. Когато някой е малко по-известна персона, е изцяло обикновено да има положителни и отрицателни. Гледам напред и не обръщам внимание. Всеки има право на мнение.

– Кой е най-хубавият състезател, против който си се изправял на терена?
– Аз съм играл против изключителни футболисти. Като се сетя за евротурнирите, играл съм против Челси. Там няма база за съпоставяне за футболистите, които са били – Лампард, Балак, Дрогба, да не ги изброявам всички. Феноменални футболисти!

– Какво те стимулира, с цел да продължаваш футболната си кариера?
– Мотивира ме това, че към момента съм здрав, нямам тежки травми. Да, нямам динамичността отпреди, която съм имал, само че дръзвам да настоявам, че още мога да дам нещо на Ботев.

– Какво е сърцето? „ Синьо “ или „ жълто-черно “?
– „ Жълто-черно “ е! Тук реализирах в зрялата си възраст доста хубави триумфи и усетих какво е обичта на хората. Наистина се усещам тук като вкъщи си.

– Какво е възприятието на стъпиш на „ Колежа “ в този му тип?
– Чувството е прелестно. На това украшение, което виждаме тук, си поисквам да виждаме оттук нататък единствено положителни резултати и всякога почитателите да си потеглят с усмивка от стадиона.

– Какво е за теб Пловдив?
– Както са споделили: „ откъдето е дамата, там е и родата “. Така се случи и при мен. Наистина бе инцидентно, тъй като ние не се запознахме в Пловдив, а в София. Така се стекоха събитията, че аз заиграх в тима, който е обичан на нейния татко и на нея и толкоз години се задържах тук. Тук в Пловдив се роди и моята щерка и аз съм, както се споделя, на половина пловдивчанин.

– Играл ли си на други позиции?
– Играл съм на съвсем всички позиции по терена. Играл съм съм като нападателен халф, като нападател, крило, бек. Даже с тима на Левски през 2009 година, когато станахме първенци, изиграх много мачове като десен краен бранител. Не ми е пречело, където и да съм играл, съм давал всичко от мен.

– Водиш ли си персонална статистика?
– Картоните сигурно не са малко, може би са много. Головете мисля, че за един отбранителен полузащитник имам добра статистика за позицията, на която играя. Мисля, че може да са най-малко 50 головете в кариерата ми. За отбранителен халф мисля, че не е малко, само че не съм осведомен тъкмо какъв брой са.

– С кои футболисти се радваш, че си играл един до друг?
– Пак мога много футболисти да изредя, тъй като не е единствено един. Като дребен подражавах доста на Мечо Телкийски, в никакъв случай няма да го не помни. После се веселя, че играх с него в един тим. В мощния тим на Левски имаше феноменални футболисти, когато бях там. Когато пристигнах в Ботев, също играх с прелестни футболисти, да не ги изброявам, доста са. Не мога да кажа един или двама.

– Разкажи ни някоя забавна история?
– Бяхме в Русе с тима на Левски, играхме една контрола с тима на Дунав. Имаше доста сняг в профил, аз направих един шпагат и влязох в едни преспи. Не можах да изляза несъмнено пет минути отдолу под снега. Това беше много занимателна преживелица и имаше много смешки след това от аудитория и съотборници.