Фридрих Шелинг – Първата систематична естетика на немския идеализъм
Фридрих Шелинг е представител на плеядата философи, писатели и персони на немската философска традиция, оставили отпечатък върху цялата европейска и международна просвета. Наричат Шелинг " философския Протей ".
Новото издание съдържа три творби на младия Шелинг. Доц. доктор Огнян Касабов от СУ „ Св. Климент Охридски “ споделя повече за изданието в " Артефир "
" Тази книга е впечатляваща с това, че Шелинг, най-сенчестият от представителите на немския идеализъм, за първи път от десетилетия има независимо издание на български език. Основните негови неща у нас са от началото на 80-те години на ХХ век. Редно е да споменем името на преводача Генчо Дончев. Неговото дело е колосално. Той е към този момент на 90 години – на него изискуем голямата част от преводите на Хегел, както и нещата на Шелинг, които имаме.
Изданието включва главния текст на Шелинг, отдаден на философията на изкуството, което се базира на серия от лекции от началото на XIX век. Също по този начин той е предговорен от едно некратко съчинение за същността на университета. Зад заглавието " Лекции за метода на академичното проучване " стои едно систематично и много четивно ревю. Шелинг излага своя мироглед за това какво въобще съставлява един университет – той не е просто цялост от факултети и специалности, а е едно " органично цяло ". "
" Философия на изкуството "
Изкуството е изява на духа, която мощно притегля вниманието на Шелинг още от ранните му години. Освен трактовката на обособени проблеми в разнообразни творби той дава систематична разработка на една съдържателна философия на изкуството, предшестваща Хегеловата, само че единствено в лекции.
" Шелинг е самобитно дете-чудо – постъпва в университета на 15 години. Той стъпва на позициите на философията на абсолютния идеализъм, който посредством Хегел се появява едвам 5 години по-късно. " Философия на изкуството " е първата систематична хармония на немския идеализъм . Може би се подценява степента, в която Хегел се повлиява от своя другар. "
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимки – ru.m.wikipedia.org, изд. Изток-Запад
Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775–1854) е наследник на изтъкнат протестантски теолог и ориенталист. Той стартира да разгласява още като младеж и прекомерно рано разпростира неимоверните благоприятни условия на своя талант, като разгласява едно след друго огромен брой метафизичен значими творби и напълно млад е към този момент професор в Йена, където е в своя разцвет. С многочислените си изявления и с лекциите си, едни от които са и тези за метода на академичното, т.е. университетското проучване на науките, и по философия на изкуството, Шелинг бързо се постанова като водещата философска фигура в този тогава прекомерно значим нравствен център.
Няколко години по-късно, към този момент като член на Баварската академия на науките в Мюнхен, в една тирада, оценена от съвременниците като най-високото ораторско достижение в Германия, Шелинг още един път потвърждава способността си да покаже философско вглъбяване в изкуството, което той ще учи и в по-сетните си години.
Новото издание съдържа три творби на младия Шелинг. Доц. доктор Огнян Касабов от СУ „ Св. Климент Охридски “ споделя повече за изданието в " Артефир "
" Тази книга е впечатляваща с това, че Шелинг, най-сенчестият от представителите на немския идеализъм, за първи път от десетилетия има независимо издание на български език. Основните негови неща у нас са от началото на 80-те години на ХХ век. Редно е да споменем името на преводача Генчо Дончев. Неговото дело е колосално. Той е към този момент на 90 години – на него изискуем голямата част от преводите на Хегел, както и нещата на Шелинг, които имаме.
Изданието включва главния текст на Шелинг, отдаден на философията на изкуството, което се базира на серия от лекции от началото на XIX век. Също по този начин той е предговорен от едно некратко съчинение за същността на университета. Зад заглавието " Лекции за метода на академичното проучване " стои едно систематично и много четивно ревю. Шелинг излага своя мироглед за това какво въобще съставлява един университет – той не е просто цялост от факултети и специалности, а е едно " органично цяло ". " " Философия на изкуството "
Изкуството е изява на духа, която мощно притегля вниманието на Шелинг още от ранните му години. Освен трактовката на обособени проблеми в разнообразни творби той дава систематична разработка на една съдържателна философия на изкуството, предшестваща Хегеловата, само че единствено в лекции.
" Шелинг е самобитно дете-чудо – постъпва в университета на 15 години. Той стъпва на позициите на философията на абсолютния идеализъм, който посредством Хегел се появява едвам 5 години по-късно. " Философия на изкуството " е първата систематична хармония на немския идеализъм . Може би се подценява степента, в която Хегел се повлиява от своя другар. "
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимки – ru.m.wikipedia.org, изд. Изток-Запад
Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775–1854) е наследник на изтъкнат протестантски теолог и ориенталист. Той стартира да разгласява още като младеж и прекомерно рано разпростира неимоверните благоприятни условия на своя талант, като разгласява едно след друго огромен брой метафизичен значими творби и напълно млад е към този момент професор в Йена, където е в своя разцвет. С многочислените си изявления и с лекциите си, едни от които са и тези за метода на академичното, т.е. университетското проучване на науките, и по философия на изкуството, Шелинг бързо се постанова като водещата философска фигура в този тогава прекомерно значим нравствен център.
Няколко години по-късно, към този момент като член на Баварската академия на науките в Мюнхен, в една тирада, оценена от съвременниците като най-високото ораторско достижение в Германия, Шелинг още един път потвърждава способността си да покаже философско вглъбяване в изкуството, което той ще учи и в по-сетните си години.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ