Защо София послуша Макрон
Френският президент несъмнено е удовлетворен от обиколката си на изток. Защото тя го приближи до една доста значима за него цел. Но най-доволен Макрон си потегли от България. Ясен Бояджиев разяснява аргументите за " Дойче веле "
От водачите на Чехия, Словакия и Румъния френският президент получи благосклонна, само че към момента условна подготвеност за договаряния и взаимни отстъпки. Докато българският отговор, въпреки и пакетиран с други въпроси (като да вземем за пример запазването на кохезионните фондове), бе изрично позитивен. Вероятно по тази причина френският президент се държа очебийно другарски и даже фамилиарно. Което пък прозвуча като умишлено издирван контрапункт на отношението му към Полша - точно от българска земя той си разреши да нападне остро най-непримиримия съперник на своите хрумвания за промяна на директивата за командированите служащи в Европейски Съюз.
Българското " Да "
Възможните пояснения за българското " Да " са няколко. Обещанието за френска поддръжка за участие в еврозоната и в Шенген или най-малко за приобщаване към диалога за бъдещето на двете зони, които са сърцевината на европейския план, за някои може и да е " единствено на думи ". Но напълно не е маловажно, защото постигането на тези цели е въпрос не толкоз на механически критерии, колкото на политическа воля.
От друга страна България е релативно по-слабо наранена от разногласието към европейската инструкция. Българските служащи, командировани в други страни от Европейски Съюз, са евентуално някъде към 15 хиляди - на фона на близо половин милион поляци. Освен това българският министър председател получи заричане за изваждане на превоза отвън обсега на директивата за командированите служащи, каквото бе желанието на българските интернационалните превозвачи. От години хиляди български водачи работят на процедура единствено на европейските пазари против български заплати и осигуровки.
Разбира се, българският отговор може да е и резултат от разбор и отчитане на всички аспекти на тематиката за командированите служащи: " Не би трябвало да се позволява едни служащи да живеят при плътски условия, при по-ниски заплащания ", сподели българският министър председател. Неговата позиция незабавно срещна (макар и към този момент приглушена) рецензия: " Не можем с ограничения в ущърб на българския бизнес да решаваме френски вътрешни проблеми ", написа опозиционен политик.
Каквито и да са претекстовете за тази позиция, тя несъмнено е справедлива и рационална. Не единствено тъй като казусът с командированите служащи е не просто " вътрешно френски ", само че и тъй като дълготрайното му заслужено решение в последна сметка ще е в полза на всички.Социален дъмпинг или протекционизъм?
В какво се състои в действителност този проблем? В идеалния случай става дума за износа на услуги като част от единния пазар на Европейски Съюз - компания от една страна печели поръчка за даване на услуга в друга, а с цел да я извърши, изпраща там краткотрайно свои чиновници, като им заплаща и ги обезпечава съгласно разпоредбите и стандартите в своята страна. Условията за това са уредени с инструкция още през 1996 година, когато съставът на Европейски Съюз е надалеч по-хомогенен в стопански и обществен проект. Да, и тогава има някои изключения (Гърция, Португалия, Испания), само че казусът се усети същински едвам след двете талази на присъединение през 2004 и през 2007, когато в Европейски Съюз влязоха страни с фрапантно разнообразни равнища на възнаграждение и на обществена осигуреност. Директивата и в този момент съдържа известни ограничения за компенсиране на тези разлики, само че те си остават толкоз съществени, че съблазанта да се печели от тях е доста огромна: високи цени и доходи на едно място, ниски разноски на друго, огромни облаги. Нещо като да си купиш едно евро за един лев на едно място и след това да го продадеш за два лв. на друго. Схема, която на валутния пазар е неосъществима, само че на трудовия явно действа.
За френския президент (и освен за него) днешната инструкция е " изменничество към европейските правила ", тъй като облагодетелства " обществения дъмпинг ", води до " понижаване на заплатите и виталния стандарт ", " подхранва популизма и подкопава доверието в европейския план ". Затова той предлага редица ограничавания, нови регулации и ограничения за надзор.
За страните от Централна и Източна Европа, чийто най-краен представител е Полша, това предложение е " двуличен протекционизъм ". Оставете ни да се конкурираме на пазара на услуги посредством нашето преимущество - по-ниската цена на труда, както вие се конкурирате с качество на продуктите и ноу-хау, с цел да можем да наваксаме и да реализираме икономическо и обществено доближаване, споделят полски представители. В България пък се чуват гласове, че общественият дъмпинг бил мит (на източноевропейците се плащало по минималните западни ставки, имало дребна разлика единствено при осигуровките), а борейки се против дъмпинга, западните водачи просто решавали вътрешнополитически проблеми.
В последното изказване има парченце истина. Решаването на въпрос, засягащ под 1% от работната ѝ мощ, няма да реши икономическите проблеми на Франция, като безработицата да вземем за пример. Но пък може да помогне за похищение на вниманието и за намаляване на съпротивата против фрапантните вътрешни промени, в това число на трудовия пазар, с които следва да се захване френският президент. Това обаче не прави източноевропейската позиция нито по-силна, нито по-справедлива. Защото тя страда от не по-малка доза двуличие и затваряне на очите пред действителността.
Ето каква е действителността
Действителността е такава, че даже когато става дума за идеалния случай (износ на услуги, а не на нещо друго) дъмпинг в действителност има. Работникът, командирован от Източна Европа във Франция, Германия или Австрия, коства на работодателите си доста по-малко (според Европейска комисия, до 50%). Това не е " конкурентно преимущество " в същинския смисъл на думата, тъй като в тази ситуация липсва главното изискване за съществуване на конкуренция - конкуриращите се да работят при едни и същи правила и условия. За разлика от източноевропейския си " съперник ", френският снабдител на същата услуга е заставен да заплаща не просто общоприложимата минимална ставка, а много повече. Защото локалното законодателство го задължава да прави редица спомагателни заплащания, да вземем за пример по силата на секторни или браншови групови трудови контракти. Върху по този начин получените много разнообразни заплати двамата " съперници " заплащат също така много разнообразни проценти за обществени осигуровки, тъй като и тук работят по разнообразни правила. Съвсем ясно е в чия изгода е разликата.И това, отново споделям, е в идеалния случай. А действителността постоянно е доста надалеч от него. Тук става дума освен и не толкоз за откровените форми на обир. Като да вземем за пример всеобщо публикуваното " удържане " от заплатите на разноските за самолетен билет или за различен превоз, които другояче се поставят на всеки командирован. " Командироването " така и така в доста случаи не е нищо повече от евфемизъм за машинация, от която са заинтригувани и двете страни.
Изпращащите компании не извършват съответна услуга за избран период със личните си чиновници, а просто набират хора за непрекъсната работа против комисиона. Те може даже да нямат нищо общо със съответната активност, а да са просто кухи медиатори. При посрещащите компании пък нещата наподобяват по този начин: вместо да рискуват големи наказания за наемане на евтина работна ръка " на черно ", те на процедура вършат същото, приемайки " командировани ". Това е изцяло законна скица за добиване на непозволени облаги посредством заобикаляне на локалното през " малките врати " на европейското законодателство. Схема, която в края на краищата е за сметка на правата на служащите.
Така някои източноевропейски компании се " конкурират " не на пазара на услуги, а на пазара на артикули. Като правят експорт на жива стока на " конкурентни цени ".
И най-после за така наречен " икономическо и обществено доближаване ". Въпросът е в коя посока става то. Дали към западните стандарти - или към източната реалност с към момента присъщите ѝ сиво-черни зони на трудовия пазар, ниски приходи, икономическа насила и обществена деградация?
От водачите на Чехия, Словакия и Румъния френският президент получи благосклонна, само че към момента условна подготвеност за договаряния и взаимни отстъпки. Докато българският отговор, въпреки и пакетиран с други въпроси (като да вземем за пример запазването на кохезионните фондове), бе изрично позитивен. Вероятно по тази причина френският президент се държа очебийно другарски и даже фамилиарно. Което пък прозвуча като умишлено издирван контрапункт на отношението му към Полша - точно от българска земя той си разреши да нападне остро най-непримиримия съперник на своите хрумвания за промяна на директивата за командированите служащи в Европейски Съюз.
Българското " Да "
Възможните пояснения за българското " Да " са няколко. Обещанието за френска поддръжка за участие в еврозоната и в Шенген или най-малко за приобщаване към диалога за бъдещето на двете зони, които са сърцевината на европейския план, за някои може и да е " единствено на думи ". Но напълно не е маловажно, защото постигането на тези цели е въпрос не толкоз на механически критерии, колкото на политическа воля.
От друга страна България е релативно по-слабо наранена от разногласието към европейската инструкция. Българските служащи, командировани в други страни от Европейски Съюз, са евентуално някъде към 15 хиляди - на фона на близо половин милион поляци. Освен това българският министър председател получи заричане за изваждане на превоза отвън обсега на директивата за командированите служащи, каквото бе желанието на българските интернационалните превозвачи. От години хиляди български водачи работят на процедура единствено на европейските пазари против български заплати и осигуровки.
Разбира се, българският отговор може да е и резултат от разбор и отчитане на всички аспекти на тематиката за командированите служащи: " Не би трябвало да се позволява едни служащи да живеят при плътски условия, при по-ниски заплащания ", сподели българският министър председател. Неговата позиция незабавно срещна (макар и към този момент приглушена) рецензия: " Не можем с ограничения в ущърб на българския бизнес да решаваме френски вътрешни проблеми ", написа опозиционен политик.
Каквито и да са претекстовете за тази позиция, тя несъмнено е справедлива и рационална. Не единствено тъй като казусът с командированите служащи е не просто " вътрешно френски ", само че и тъй като дълготрайното му заслужено решение в последна сметка ще е в полза на всички.Социален дъмпинг или протекционизъм?
В какво се състои в действителност този проблем? В идеалния случай става дума за износа на услуги като част от единния пазар на Европейски Съюз - компания от една страна печели поръчка за даване на услуга в друга, а с цел да я извърши, изпраща там краткотрайно свои чиновници, като им заплаща и ги обезпечава съгласно разпоредбите и стандартите в своята страна. Условията за това са уредени с инструкция още през 1996 година, когато съставът на Европейски Съюз е надалеч по-хомогенен в стопански и обществен проект. Да, и тогава има някои изключения (Гърция, Португалия, Испания), само че казусът се усети същински едвам след двете талази на присъединение през 2004 и през 2007, когато в Европейски Съюз влязоха страни с фрапантно разнообразни равнища на възнаграждение и на обществена осигуреност. Директивата и в този момент съдържа известни ограничения за компенсиране на тези разлики, само че те си остават толкоз съществени, че съблазанта да се печели от тях е доста огромна: високи цени и доходи на едно място, ниски разноски на друго, огромни облаги. Нещо като да си купиш едно евро за един лев на едно място и след това да го продадеш за два лв. на друго. Схема, която на валутния пазар е неосъществима, само че на трудовия явно действа.
За френския президент (и освен за него) днешната инструкция е " изменничество към европейските правила ", тъй като облагодетелства " обществения дъмпинг ", води до " понижаване на заплатите и виталния стандарт ", " подхранва популизма и подкопава доверието в европейския план ". Затова той предлага редица ограничавания, нови регулации и ограничения за надзор.
За страните от Централна и Източна Европа, чийто най-краен представител е Полша, това предложение е " двуличен протекционизъм ". Оставете ни да се конкурираме на пазара на услуги посредством нашето преимущество - по-ниската цена на труда, както вие се конкурирате с качество на продуктите и ноу-хау, с цел да можем да наваксаме и да реализираме икономическо и обществено доближаване, споделят полски представители. В България пък се чуват гласове, че общественият дъмпинг бил мит (на източноевропейците се плащало по минималните западни ставки, имало дребна разлика единствено при осигуровките), а борейки се против дъмпинга, западните водачи просто решавали вътрешнополитически проблеми.
В последното изказване има парченце истина. Решаването на въпрос, засягащ под 1% от работната ѝ мощ, няма да реши икономическите проблеми на Франция, като безработицата да вземем за пример. Но пък може да помогне за похищение на вниманието и за намаляване на съпротивата против фрапантните вътрешни промени, в това число на трудовия пазар, с които следва да се захване френският президент. Това обаче не прави източноевропейската позиция нито по-силна, нито по-справедлива. Защото тя страда от не по-малка доза двуличие и затваряне на очите пред действителността.
Ето каква е действителността
Действителността е такава, че даже когато става дума за идеалния случай (износ на услуги, а не на нещо друго) дъмпинг в действителност има. Работникът, командирован от Източна Европа във Франция, Германия или Австрия, коства на работодателите си доста по-малко (според Европейска комисия, до 50%). Това не е " конкурентно преимущество " в същинския смисъл на думата, тъй като в тази ситуация липсва главното изискване за съществуване на конкуренция - конкуриращите се да работят при едни и същи правила и условия. За разлика от източноевропейския си " съперник ", френският снабдител на същата услуга е заставен да заплаща не просто общоприложимата минимална ставка, а много повече. Защото локалното законодателство го задължава да прави редица спомагателни заплащания, да вземем за пример по силата на секторни или браншови групови трудови контракти. Върху по този начин получените много разнообразни заплати двамата " съперници " заплащат също така много разнообразни проценти за обществени осигуровки, тъй като и тук работят по разнообразни правила. Съвсем ясно е в чия изгода е разликата.И това, отново споделям, е в идеалния случай. А действителността постоянно е доста надалеч от него. Тук става дума освен и не толкоз за откровените форми на обир. Като да вземем за пример всеобщо публикуваното " удържане " от заплатите на разноските за самолетен билет или за различен превоз, които другояче се поставят на всеки командирован. " Командироването " така и така в доста случаи не е нищо повече от евфемизъм за машинация, от която са заинтригувани и двете страни.
Изпращащите компании не извършват съответна услуга за избран период със личните си чиновници, а просто набират хора за непрекъсната работа против комисиона. Те може даже да нямат нищо общо със съответната активност, а да са просто кухи медиатори. При посрещащите компании пък нещата наподобяват по този начин: вместо да рискуват големи наказания за наемане на евтина работна ръка " на черно ", те на процедура вършат същото, приемайки " командировани ". Това е изцяло законна скица за добиване на непозволени облаги посредством заобикаляне на локалното през " малките врати " на европейското законодателство. Схема, която в края на краищата е за сметка на правата на служащите.
Така някои източноевропейски компании се " конкурират " не на пазара на услуги, а на пазара на артикули. Като правят експорт на жива стока на " конкурентни цени ".
И най-после за така наречен " икономическо и обществено доближаване ". Въпросът е в коя посока става то. Дали към западните стандарти - или към източната реалност с към момента присъщите ѝ сиво-черни зони на трудовия пазар, ниски приходи, икономическа насила и обществена деградация?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ