Френският президент Еманюел Макрон упорства в желанието си да превърне

Френският президент Еманюел Макрон упорства в желанието си да трансформира Франция в действие, способна да приказва с всички, в това число с Русия и Китай, което заплашва да навреди на имиджа му в част от Европа и в Съединени американски щати.

Някои специалисти обаче означават, че считаните от Запада за спорни мнения се харесват на цяла една част от света, обхваната от антизападни настроения, която би могла да приветства позицията на необвързаност с двете най-големи международни сили.

Макрон в края на държавното си в Китай, от американското издание " Политико " и френския бизнес ежедневник " Лез Еко ", че Европа не би трябвало автоматизирано да се причислява към Съединени американски щати или към Китай при положение на спор към Тайван.

Френският президент към този момент беше предизвиквал дискусия и в предишното, както през юни 2022 година, когато сподели, че Русия не би трябвало да бъде унижавана, с цел да бъде открит дипломатически излаз от спора, когато руснаците и украинците прекратят сраженията.

Да си съдружник не значи да си васал: Макрон отбрани думите си за Съединени американски щати и Тайван

" Имиджът на Еманюел Макрон е повече от очернен, той е подронен ", сподели Мишел Дюкло, специфичен консултант в института " Монтен ", наблягайки, че доверието към френския президент е сложено под подозрение.

Френският водач е имал по думите му " преимущество в интернационалните срещи: той се смяташе за по-интелигентен от останалите ". Отсега нататък той се демонстрира като " обезсърчителен водач по извънредно комплицирана, сензитивна и противоречива тематика ".

Според френския откривател Брюно Тертре от Фондацията за стратегически проучвания " тази поредност от изявления заплашва да подрони още малко имиджа в Европа и Съединени американски щати на склонния към провокации по чувствителни интернационалните въпроси Макрон ". Изследователят обаче отбелязва, че след шест години отпред на Франция Макрон " продължава да омайва и не провокира отблъскването, което някои от неговите прародители са пораждали ". Освен това анализаторът отбелязва, че Макрон може да разчита на своето политическо " дългоденствие и имидж на умел политик ". " Това има значение в Европейския съвет и Съвета на НАТО ", споделя Тертре.

" Самомаргинализация "

Експертът прибавя, че сигурно рецензиите на " политически водачи и водещи коментатори " оказват " влияние върху общото усещане на френската политика ".

Липсата на реакция от множеството съществени сътрудници на Еманюел Макрон обаче демонстрира, че те " са привикнали с спорните изявления на френския президент " и знаят, че те " постоянно отразяват повече свободата му или даже неговото предпочитание да предизвика в неофициални диалози ".

Според Мишел Дюкло въпреки всичко остава заплахата тези провокации да " доведат до самомаргинализация на Франция ", което в последна сметка ще укрепи американското водачество.

Вместо да показва единение на Европейски Съюз за Китай, Макрон изкара нескрито разлики

Бертран Бади, учител и експерт по интернационалните връзки в института " Сианс По " в Париж, отбелязва, че " сериозните гласове идват от много маргинални персонажи ".

Мълчанието на главните сътрудници на Макрон като немския канцлер Олаф Шолц свидетелства съгласно специалиста, че кардинално те не са съгласни с метода към Китай или за нуждата от гарантиране на европейския суверенитет.

" Това е стихия в чаша вода ", сподели специалистът за разногласието от последните няколко дни. Освен това той отбелязва, че въпреки позицията на Франция във връзка с необвързаността може да " нервира част от Европа, западния свят или даже френската политическа класа, тя може да бъде релативно добре възприета по света " даже оттатък Китай, който не пропусна да похвали мненията на френския президент.
В африканските страни, които не се усещат обезпокоени да вземем за пример от войната в Украйна, разочарованието е осезаемо и позицията на Еманюел Макрон може да бъде добре призната, споделя Бади.

Според специалиста френският президент е схванал също, че надигащите се сили като Индия или Бразилия или организация като Африканския съюз (АС) към този момент не са фигуранти или второстепенни участници.

В подтекста на неуспеха на Франция в Африка, на " поредните удари, понесени в Разширения Близък изток, в Ливан, в Сирия или в Иран ", френският президент се пробва да излезе " от западния лагер, с цел да каже - " Ние сме международна мощ, защото сме международна мощ, и Европа би трябвало да бъде международна мощ ", споделя специалистът.

" Това е диалектика, която е по-сложна, в сравнение с наподобява ", заключава Бертран Бади.

(БТА)