Брюно льо Мер: Фондът за възстановяване е прекалено бавен и сложен
Френският министър на финансите Брюно льо Мер упорства за преразглеждане на фискалните правила поради "пречки " при изплащането на безвъзмездните помощи от Фонда за възобновяване на Европейския съюз. В итервю за "Файненшъл таймс ", оповестено на 26 януари, Льо Мер акцентира, че "този политически капитал не е контрактуван само с цел да бъде забавян по технократски аргументи ". И че в случай че европейските водачи желаят да извадят общността от икономическата рецесия в най-хубавото допустимо положение, "европейските пари би трябвало да дойдат кокото е допустимо по-бързо ". Защото ситуацията сега е изключително комплицирано поради новите варианти на вируса, бавещите се имунизации и крайното безсилие на обособени стопански субекти, най-много - на занаятчиите,собствениците на магазини и дребния бизнес.
Париж желае да се отстранен пречките пред изплащането на средствата от контрактувания през предходната година Фонд за възобновяване в размер на 750 милиарда евро на страните членки на Европейски Съюз. Както е известно, 27-е страни от общността би трябвало да показват до края на април детайлни проекти защо ще похарчат заемите и безвъзмездната помощ от фонда. И откакто те бъдат утвърдени от Европейската комисия, предстоят преводи на парите, които би трябвало да стартират през второто полугодие на 2021-а.
Льо Мер споделя, че Франция счита да похарчи до края на годината най-малко половината от плануваните 100 милиарда евро в личния й проект за възобновяване от рецесията, 40% от които ще бъдат финансирани от европейския фонд. Което ще помогне за внезапен стопански напредък на страната към края на 2021-а.
Френският финансов министър още веднъж прикани Брюксел да преразгледа нормативите, заложени в Пакта за непоклатимост и напредък на блока, които лимитират годишния недостиг на всяка страна членка до 3% от Брутният вътрешен продукт и обществения дълг - до 60% от Брутният вътрешен продукт. Те краткотрайно са анулирани поради рецесията от пандемията. А френският дълг скочи с към 20% през предходната година - до 120% от Брутният вътрешен продукт.
Льо Мер твърди, че разпоредбите, въпреки и извънредно нужни за 19-е страни от еврозоната, би трябвало да бъдат преоценени съгласно новата действителност, която има три съществени характерности: "най-високите дългови нива в историята, най-ниските лихвени проценти в историята и най-големите капиталови потребности в историята ". Например, Франция е съумяла да емитира 10-годишни държавни облигации с негативната минус 0.33% рента и 50-годишен дълг - с едвам 0.59 %.
Дори немският "ястреб " Волфганг Шойбле - бившт министър на на финансите на Германия и буен бранител на финансовата дисциплинираност и на спазването на повелите на Пакта за непоклатимост и напредък, е по-благоклонен към тези, които желаят промени на правната рамка. В изявление за "Файненшъл таймс " при започване на седмицата Шойбле сподели, че "след пандемията доста неща ще са радикално разнообразни в сравнение с са били преди нея ". Германецът, който сега е ръководител на Бундестага, обаче не поддържа недоволствата на страните членки на Европейски Съюз против прецизния контрол на финансираните от Фонда проекти за възобновяване и промени. Според Шойбле водачите на общността са изгубили прекомерно доста време в разногласия за размера на средствата и незадоволително за метода, по който те ще бъдат употребявани.
Париж желае да се отстранен пречките пред изплащането на средствата от контрактувания през предходната година Фонд за възобновяване в размер на 750 милиарда евро на страните членки на Европейски Съюз. Както е известно, 27-е страни от общността би трябвало да показват до края на април детайлни проекти защо ще похарчат заемите и безвъзмездната помощ от фонда. И откакто те бъдат утвърдени от Европейската комисия, предстоят преводи на парите, които би трябвало да стартират през второто полугодие на 2021-а.
Льо Мер споделя, че Франция счита да похарчи до края на годината най-малко половината от плануваните 100 милиарда евро в личния й проект за възобновяване от рецесията, 40% от които ще бъдат финансирани от европейския фонд. Което ще помогне за внезапен стопански напредък на страната към края на 2021-а.
Френският финансов министър още веднъж прикани Брюксел да преразгледа нормативите, заложени в Пакта за непоклатимост и напредък на блока, които лимитират годишния недостиг на всяка страна членка до 3% от Брутният вътрешен продукт и обществения дълг - до 60% от Брутният вътрешен продукт. Те краткотрайно са анулирани поради рецесията от пандемията. А френският дълг скочи с към 20% през предходната година - до 120% от Брутният вътрешен продукт.
Льо Мер твърди, че разпоредбите, въпреки и извънредно нужни за 19-е страни от еврозоната, би трябвало да бъдат преоценени съгласно новата действителност, която има три съществени характерности: "най-високите дългови нива в историята, най-ниските лихвени проценти в историята и най-големите капиталови потребности в историята ". Например, Франция е съумяла да емитира 10-годишни държавни облигации с негативната минус 0.33% рента и 50-годишен дълг - с едвам 0.59 %.
Дори немският "ястреб " Волфганг Шойбле - бившт министър на на финансите на Германия и буен бранител на финансовата дисциплинираност и на спазването на повелите на Пакта за непоклатимост и напредък, е по-благоклонен към тези, които желаят промени на правната рамка. В изявление за "Файненшъл таймс " при започване на седмицата Шойбле сподели, че "след пандемията доста неща ще са радикално разнообразни в сравнение с са били преди нея ". Германецът, който сега е ръководител на Бундестага, обаче не поддържа недоволствата на страните членки на Европейски Съюз против прецизния контрол на финансираните от Фонда проекти за възобновяване и промени. Според Шойбле водачите на общността са изгубили прекомерно доста време в разногласия за размера на средствата и незадоволително за метода, по който те ще бъдат употребявани.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ