Световните лидери отбелязват в Париж 100 години от края на Първата световна война
Френската столица е хазаин на основните тържества, отдадени на 100 години от приключването на Първата международна война /1914-1918 г./. На 11 ноември 1918 година Германия подписва помирение със страните от Съглашението, което поставя завършек на международната кланица.
В 11.00 часа локално време – в минутата, когато е прозвучал сигналът за помирение – ще стартира мемориалната гала пред Триумфалната арка. На нея ще участват държавните и държавните глави на страните-участнички в спора, президентите на Съединени американски щати и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин, а също по този начин ръководителите на интернационалните организации.
По време на церемонията алегорично ще бъде разпален Вечният огън на гроба на Незнания войник, намиращ се под сводовете на Триумфалната арка. Реч ще произнесе домакинът Еманюел Макрон. След това той ще даде публична закуска в своята резиденция в чест на високите задгранични посетители. България е показана от президента Румен Радев.
През втората част на деня в изложбения център Гранд-ал в парка Ла-Вилет ще се открие Парижкият конгрес на мира. В него ще вземат участие държавните и държавни глави, ръководителите на неправителствени организации. Участниците във форума ще бъдат поздравени от генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш. Срещата има за цел да показа нови оферти, които да понижат напрежението в света.
Милиони починали
Първата международна война лиши живота на 18,6 милиона души, в това число на 1,7 милиона – във Франция, на 2,4 милиона – в Германия, 3,3 милиона – в Русия. В последния ден на този величествен спор са убити и изчезнали 11 хиляди души.
Вчера френският президент Еманюел Макрон и федералният канцлер Ангела Меркел откриха в Компиенската гора, намираща се на 80 км северно от Париж, мемориална дъска в памет на примирието, подписано през ноември 1918 година и поставило завършек на траялите повече от 4 години бойни дейности. Актът за помирение е подписан на 11 ноември в 5 часа и 10 минути във вагона на маршал Фердинанд Фош. Военните дейности са прекъснати след шест часа – в 11.00 часа.
Съглашението против Тройния съюз, който с България стана Четворен
Причината за експлоадирането на Първата международна война /1914-1918 г./ би трябвало да бъде търсено в спора сред Германия и Англия, които по това време си оспорват господството в света. В началото на 20 век Германия е водеща икономическа сили в Европа и света, изпреварила Британската империя, само че за разлика от нея закъсняла в разпределението на колониите. В същото време Германия не крие желанието си дефинитивно да се разправи със своя главен зложелател Франция, която е победила по време на Френско-пруската война от 1870-1871 година
Третата република е надълбоко унизена от Германия и търси реванш, само че той е неосъществим без мощни съдружници. Този съдружник е Русия, която след края на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и Българската рецесия /1885-1887/ от ден на ден се отдалечава от Германия, с която споделя обща ценностна система и има тесни династични връзки сред Романови и Хохенцолерни. Расте и недоверието сред Русия и Австро-Унгария поради Балканите. Виена е подкрепяна от Берлин и това е още един разлом в връзките сред Берлин и Санкт Петербург.
Първият боен блок – Тройният се оформя още през 80-те години на 19 век с помощта на дипломацията на Ото декор Бисмарк. Той включва в началото Германския Райх, все по-зависимата от него многонационална Австро-Унгария и Италия. Последната по-късно ще премине на страната на Антантата поради териториалните проблеми с Виена. В края на 19 век вследствие на немската агресия на Изток към Тройния съюз ще се добави „ болният човек на Европа “ - Османската империя на султан Абдул Хамид Втори. Икономическото заробване на Османската империя ще се реализира посредством плана за Багдадска железница, който би трябвало да обезпечи на Райха достъп до пазарите на Средния изток, с което още един път се хвърля ръкавицата към „ остарялата колониална мощ “ Англия.
Вторият боен блок се оформя в края на 80-те и началото на 90-те години на 19 век. Става дума за доближаването сред две страни с изцяло противоположни политически системи – Републиканска Франция и Царска Русия. В Париж ясно схващат, че без Русия не могат да водят война против Германия. Още през 1875 година единствено с помощта на Русия и безапелационната позиция на император Александър Втори /1855-1881 г./ Франция е избавена от тотално заличаване по време на по този начин наречената военна паника, провокирана преднамерено от Бисмарк.
През 1891 година и 1893 година Франция и Русия подписват скришен двустранен контракт, който е дефинитивно завършен през 1894 година Френските капитали потичат към Русия, стотици милиони златни франкове се влагат в съветската стопанска система, която претърпява икономическо знамение по това време.
И Франция, и Русия имат спор с Англия. През 1899 година се стига до по този начин наречения Фашодски случай, при който френските колониални войски се изправят против английските в Африка. Това е връхната точка на тяхното опълчване. Париж и Лондон стартират договаряния, които се увенчават през 1904 със Сърдечното съглашение /Антанта/. Подсигурила си съюза с Британската империя, Франция се усеща много по-уверена в връзките си с Русия, на която се пробва да диктува своето мнение и да демонстрира непреклонност във връзка с съветските претенции в стратегически значимите за Санкт Петербург зони. А това преди всичко са Балканите и проливите Босфор и Дарданели, които, както още при започване на 19 век император Александър Първи назовава „ ключът от нашия дом “.
Макар че се радва на изключителни стопански достижения през 80-те и 90-те години на 19 век под управлението на финансовите министри Бунге, Вишнеградски и Вите Русия си остава страна на огромните несъгласия. Страната няма конституция и парламент, а се ръководи от самодържавен монарх. Земеделските промени на Александър Втори /1861 г./ не съумяват да основат устойчиво състояние в съветското село. За това не е инцидентно, че в Русия избухва Революция /1905-1907 г./, която съответствува с огромната случка на царизма Руско-японската война /1904-1905 г./. Излязла победена от нея Русия би трябвало да се откаже от своите експанзионистични проекти в Азия, които по нищо не се разграничават от тези на нейните противници в този район – Англия, Япония, Германия, Съединени американски щати. Това прави Санкт Петербург по отстъпчив на договарянията с Лондон. През 1907 година са урегулирани връзките сред двете империи.
Целият интервал от 1880 до експлоадирането на Първата международна война е белязан от дребни и огромни рецесии, като всяка една от тях има заряда да докара до международен спор сред Великите сили. Само неподготвеността за огромна война я отсрочва във времето. Една от тези рецесии с българско присъединяване е Босненската през 1908 година, която е употребена ловко от цар Фердинанд Първи /1887-1918 г./, с цел да разгласи независимостта на България. Тя е забележителна с това, че изостря до краен лимит връзките сред двете огромни полуфеодални монархии с общи полезности – Германия и Русия. Грубото отношение на немските дипломати към Русия, които безусловно й извиват ръцете, с цел да не се притече на помощ на сърбите, които са ощетени от анексията на Босна от немския съдружник Виена, ще бъде запомнена в Санкт Петербург. И в случай че до тогава по една или друга причина в Русия към момента са мощни прогерманските усеща, 1908 година ясно демонстрира, че двете страни са врагове.
Предпоследният акомпанимент преди експлоадирането на Голямата война са Балканските войни /1912-1913 г./. Резултатът от тях е, че България излиза победена и тласната в обятията освен на Австро-Унгария, само че и на Германия.
Искрата на войната се възпламенява от един атентат – покушението против австрийския престолонаследник Франц-Фердинанд, който е погубен от сръбския националист Гаврило Принцип на 28 юни 1914 година в Сараево. През юли се водят интензивни договаряния, само че те не могат да спрат военната машина на Германския Райх, който е създал проект за водене на война на два фронта против Франция и Русия. Военната машина е приведена в дейности, германците нападат Франция и Белгия, като последното е признато във Англия като „ проблем бели “.
Първоначално и двата воюващи блока са считали, че спорът ще трае до края на 1914 година, само че той ще се проточи цели четири години.
През 1915 година към Тройния съюз ще се причисли и България, което е огромна победа за дипломацията на Берлин. С встъпването на нашата страна германците си обезпечават връзката с Османската империя. Причината София да избере страната на Тройния съюз са обещанията за териториална разширение в Македония, която сме изгубили от Сърбия.
България ще бъде и първата членка от Тройния съюз, която ще капитулира след пробива на Добро поле през септември 1918 година С излизането на страната ни е въпрос на време и останалите ни съдружници да сложат оръжие. Последна го прави Германия – на 11 ноември 1918 година
Българското военно гробище в Ново село, Македония.
Българското военно гробище в Ново село, Македония. / БГНЕС
Краят на Първата международна война е краят на огромните империи в Европа – от картата изчезват Германския Райх, Австро-Унгария, Руската и Османската империи. На тяхното място се появяват редица нови страни, като Югославия, Чехословакия, Полша и други
Тежките контракти подбудени от Съглашението и на първо място Франция на Германия, Унгария и България залагат основите на предстоящ боен спор, който ще бъде още по-жесток от Първата международна война. /БГНЕС
-------------
Анализът е квалифициран от екип на БГНЕС.
В 11.00 часа локално време – в минутата, когато е прозвучал сигналът за помирение – ще стартира мемориалната гала пред Триумфалната арка. На нея ще участват държавните и държавните глави на страните-участнички в спора, президентите на Съединени американски щати и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин, а също по този начин ръководителите на интернационалните организации.
По време на церемонията алегорично ще бъде разпален Вечният огън на гроба на Незнания войник, намиращ се под сводовете на Триумфалната арка. Реч ще произнесе домакинът Еманюел Макрон. След това той ще даде публична закуска в своята резиденция в чест на високите задгранични посетители. България е показана от президента Румен Радев.
През втората част на деня в изложбения център Гранд-ал в парка Ла-Вилет ще се открие Парижкият конгрес на мира. В него ще вземат участие държавните и държавни глави, ръководителите на неправителствени организации. Участниците във форума ще бъдат поздравени от генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш. Срещата има за цел да показа нови оферти, които да понижат напрежението в света.
Милиони починали
Първата международна война лиши живота на 18,6 милиона души, в това число на 1,7 милиона – във Франция, на 2,4 милиона – в Германия, 3,3 милиона – в Русия. В последния ден на този величествен спор са убити и изчезнали 11 хиляди души.
Вчера френският президент Еманюел Макрон и федералният канцлер Ангела Меркел откриха в Компиенската гора, намираща се на 80 км северно от Париж, мемориална дъска в памет на примирието, подписано през ноември 1918 година и поставило завършек на траялите повече от 4 години бойни дейности. Актът за помирение е подписан на 11 ноември в 5 часа и 10 минути във вагона на маршал Фердинанд Фош. Военните дейности са прекъснати след шест часа – в 11.00 часа.
Съглашението против Тройния съюз, който с България стана Четворен
Причината за експлоадирането на Първата международна война /1914-1918 г./ би трябвало да бъде търсено в спора сред Германия и Англия, които по това време си оспорват господството в света. В началото на 20 век Германия е водеща икономическа сили в Европа и света, изпреварила Британската империя, само че за разлика от нея закъсняла в разпределението на колониите. В същото време Германия не крие желанието си дефинитивно да се разправи със своя главен зложелател Франция, която е победила по време на Френско-пруската война от 1870-1871 година
Третата република е надълбоко унизена от Германия и търси реванш, само че той е неосъществим без мощни съдружници. Този съдружник е Русия, която след края на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и Българската рецесия /1885-1887/ от ден на ден се отдалечава от Германия, с която споделя обща ценностна система и има тесни династични връзки сред Романови и Хохенцолерни. Расте и недоверието сред Русия и Австро-Унгария поради Балканите. Виена е подкрепяна от Берлин и това е още един разлом в връзките сред Берлин и Санкт Петербург.
Първият боен блок – Тройният се оформя още през 80-те години на 19 век с помощта на дипломацията на Ото декор Бисмарк. Той включва в началото Германския Райх, все по-зависимата от него многонационална Австро-Унгария и Италия. Последната по-късно ще премине на страната на Антантата поради териториалните проблеми с Виена. В края на 19 век вследствие на немската агресия на Изток към Тройния съюз ще се добави „ болният човек на Европа “ - Османската империя на султан Абдул Хамид Втори. Икономическото заробване на Османската империя ще се реализира посредством плана за Багдадска железница, който би трябвало да обезпечи на Райха достъп до пазарите на Средния изток, с което още един път се хвърля ръкавицата към „ остарялата колониална мощ “ Англия.
Вторият боен блок се оформя в края на 80-те и началото на 90-те години на 19 век. Става дума за доближаването сред две страни с изцяло противоположни политически системи – Републиканска Франция и Царска Русия. В Париж ясно схващат, че без Русия не могат да водят война против Германия. Още през 1875 година единствено с помощта на Русия и безапелационната позиция на император Александър Втори /1855-1881 г./ Франция е избавена от тотално заличаване по време на по този начин наречената военна паника, провокирана преднамерено от Бисмарк.
През 1891 година и 1893 година Франция и Русия подписват скришен двустранен контракт, който е дефинитивно завършен през 1894 година Френските капитали потичат към Русия, стотици милиони златни франкове се влагат в съветската стопанска система, която претърпява икономическо знамение по това време.
И Франция, и Русия имат спор с Англия. През 1899 година се стига до по този начин наречения Фашодски случай, при който френските колониални войски се изправят против английските в Африка. Това е връхната точка на тяхното опълчване. Париж и Лондон стартират договаряния, които се увенчават през 1904 със Сърдечното съглашение /Антанта/. Подсигурила си съюза с Британската империя, Франция се усеща много по-уверена в връзките си с Русия, на която се пробва да диктува своето мнение и да демонстрира непреклонност във връзка с съветските претенции в стратегически значимите за Санкт Петербург зони. А това преди всичко са Балканите и проливите Босфор и Дарданели, които, както още при започване на 19 век император Александър Първи назовава „ ключът от нашия дом “.
Макар че се радва на изключителни стопански достижения през 80-те и 90-те години на 19 век под управлението на финансовите министри Бунге, Вишнеградски и Вите Русия си остава страна на огромните несъгласия. Страната няма конституция и парламент, а се ръководи от самодържавен монарх. Земеделските промени на Александър Втори /1861 г./ не съумяват да основат устойчиво състояние в съветското село. За това не е инцидентно, че в Русия избухва Революция /1905-1907 г./, която съответствува с огромната случка на царизма Руско-японската война /1904-1905 г./. Излязла победена от нея Русия би трябвало да се откаже от своите експанзионистични проекти в Азия, които по нищо не се разграничават от тези на нейните противници в този район – Англия, Япония, Германия, Съединени американски щати. Това прави Санкт Петербург по отстъпчив на договарянията с Лондон. През 1907 година са урегулирани връзките сред двете империи.
Целият интервал от 1880 до експлоадирането на Първата международна война е белязан от дребни и огромни рецесии, като всяка една от тях има заряда да докара до международен спор сред Великите сили. Само неподготвеността за огромна война я отсрочва във времето. Една от тези рецесии с българско присъединяване е Босненската през 1908 година, която е употребена ловко от цар Фердинанд Първи /1887-1918 г./, с цел да разгласи независимостта на България. Тя е забележителна с това, че изостря до краен лимит връзките сред двете огромни полуфеодални монархии с общи полезности – Германия и Русия. Грубото отношение на немските дипломати към Русия, които безусловно й извиват ръцете, с цел да не се притече на помощ на сърбите, които са ощетени от анексията на Босна от немския съдружник Виена, ще бъде запомнена в Санкт Петербург. И в случай че до тогава по една или друга причина в Русия към момента са мощни прогерманските усеща, 1908 година ясно демонстрира, че двете страни са врагове.
Предпоследният акомпанимент преди експлоадирането на Голямата война са Балканските войни /1912-1913 г./. Резултатът от тях е, че България излиза победена и тласната в обятията освен на Австро-Унгария, само че и на Германия.
Искрата на войната се възпламенява от един атентат – покушението против австрийския престолонаследник Франц-Фердинанд, който е погубен от сръбския националист Гаврило Принцип на 28 юни 1914 година в Сараево. През юли се водят интензивни договаряния, само че те не могат да спрат военната машина на Германския Райх, който е създал проект за водене на война на два фронта против Франция и Русия. Военната машина е приведена в дейности, германците нападат Франция и Белгия, като последното е признато във Англия като „ проблем бели “.
Първоначално и двата воюващи блока са считали, че спорът ще трае до края на 1914 година, само че той ще се проточи цели четири години.
През 1915 година към Тройния съюз ще се причисли и България, което е огромна победа за дипломацията на Берлин. С встъпването на нашата страна германците си обезпечават връзката с Османската империя. Причината София да избере страната на Тройния съюз са обещанията за териториална разширение в Македония, която сме изгубили от Сърбия.
България ще бъде и първата членка от Тройния съюз, която ще капитулира след пробива на Добро поле през септември 1918 година С излизането на страната ни е въпрос на време и останалите ни съдружници да сложат оръжие. Последна го прави Германия – на 11 ноември 1918 година
Българското военно гробище в Ново село, Македония.
Българското военно гробище в Ново село, Македония. / БГНЕС
Краят на Първата международна война е краят на огромните империи в Европа – от картата изчезват Германския Райх, Австро-Унгария, Руската и Османската империи. На тяхното място се появяват редица нови страни, като Югославия, Чехословакия, Полша и други
Тежките контракти подбудени от Съглашението и на първо място Франция на Германия, Унгария и България залагат основите на предстоящ боен спор, който ще бъде още по-жесток от Първата международна война. /БГНЕС
-------------
Анализът е квалифициран от екип на БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ