Родезийският FAL е колекционерско оръжие с висока стойност
Френската FAL автоматизирана пушка – съкращението идва от „ Fusil Automatique Leger “ или просто лека автоматизирана пушка, може да се счита за елегантно оръжие, асъдействало за решаването на редица проблеми. Разработена е от белгиец на име Диедон Сайве, който по-късно я създава в заводите FN Herstal или просто FN. Това е френският отговор на АК-47 и бързо се дава на огромна част от страните в НАТО, като изключваме Съединени американски щати, където имат други решения за въоръжаване на армията.
Официално приказваме единствено за страните от западния алианс, само че въпреки това ще открием, че повече от 90 страни са получили този френски наказател и са намерили доста елегантно приложение в решаването на редица спорове. Истината е, че въпросното оръжие е с немско родословие и би трябвало да размени известния Sturmgewehr 44. По някакви мистични пътища, планът съумява да стигне до английската войска през 1948 година и компанията FN би трябвало да създаде други прототипи, с които да се избере по-качествен модел и да се изградят разнообразни разновидности.
Отново откриваме използването на газов амортисьор, който автоматизирано да зарежда идващия патрон, а дизайнът разрешава бърза и точна пукотевица. Историята споделя и още един забавен миг, привързан с последната отбрана на дадена територия. Всичко постоянно зависи от подготовката на един боец, както и опциите да се отбранява.
Историите за спартански борби не престават да се описват и до през днешния ден, а някои детайли като мачетето, шотландската мина Claymore и някои други бойни снаряжения ще се похвалят с много впечатляващи митове.
По време на Студената война ще открием някои доста специфични борби като тази сред комунисти и анти-комунисти, които постоянно са намирали място и време да покажат по какъв начин новата идеология ще избави света. Точно тук идва мястото на Родезийския FAL и неговите приложения. До през днешния ден това оръжие продължава да се търси и колекционира от познавачи, търсят се и елементи, само че не просто от всеки FAL, а от родезийския.
Причината е, че въпросното оръжие се боядисва, употребява и придвижва през някои от най-суровите условия и макар бойната популярност на АК-47, бойците не престават да го употребяват и да покачват рейтинга на белгийците, които в миналото са го произвели. Редно е да посочим и друго наличие като Heckler & Koch G3. Той също е внасян незаконно в Родезия, когато военното ембарго на ОН работи, само че формалните линии не постоянно могат да спрат желанието на родезийците да се пазят. Според доста анализатори, Съединени американски щати и Англия не вършат нищо по въпроса, а хвърлят родезийците под рейса, оставяйки ги да търсят свое лично решение на казуса.
Дали приказваме за провалени дипломатически връзки или неспособност за деяние, това няма по какъв начин да знаем, само че родезийците не се предават толкоз елементарно и не престават да се борят, употребявайки всичко налично. Малко след загубата на тази страна ще открием, че Зимбабве слага началото си и в никакъв случай не повтаря грешките на Родезия, инвестирайки в войска и оръжие. Никой не би могъл да пропусне и обстоятелството, че родезийските специфични сили дават към 1120 члена за сметка на убитите над 10 хиляди противников сили.
Причината за загубата е лесна за анализиране – комунистите са подкрепяни от Съюз на съветските социалистически републики, Китай, Северна Корея, Куба и Мозамбик. Африканския съюз на Зимбабве не може да се счита за квалифициран, изключително откакто страната се тресе от революция и с изключение на руското въздействие, откриваме и спорове сред разнообразни фракции.
Без никаква помощ от запада, Родезия би трябвало да се оправя сама, само че значително ще открием, че има доста симпатизанти, идващи от един различен спор – Виетнамската война. Те са подготвени да се отзоват и да употребяват знанията си, с цел да оказват помощ в сражението. Съединени американски щати изпраща минимални количества под формата на филантропични помощи и отписва спора, позициониран като „ расова “ война.
Родезия го разказва като войната на мултикултурна нация против заплахите от колективизма и радикализма. Нейната самостоятелност е оповестена през 1965 година и главоболията стартират съвсем незабавно. Оръжията за война идват най-вече от Южна Африка и Португалия – чисто нови FAL и G3. Двете страни също не са фенове на комунизма и неговите радикални ограничения, затова ще подкрепят съпротивата, с цел да забавят въздействието на техния предел.
Повечето оръжия идват със заличени серийни номера и емблеми на съответната войска, само че това няма никакво значение, тъй като звукът им не може да бъде сгрешен. Родезийците стартират да ги боядисват с багра, която прилича „ бебешко в случай че “ – това е точното изложение, а цветовата композиция е жълто и зелено, останало от авиацията. Избраните цветове прибавят прикритие в храстите и се сливат прелестно с военната униформа. Това е последният знак на съпротивата, който се резервира през годините.
Родезийците отстраняват и дръжката за преместване, която постоянно издава звуци при придвижване. Добавят гранатомет като бонус и бързо намират приложение при поразяването на по-голям брой съперници, както и по-тежка техника.
Една неповторима технология, добавена от самите родезийци и създадена от Дъглас Хол и Мартинес Бекер е Halbek. Въпросната технология е добавка към самото дуло на оръжието и се слага на върха.
Собствениците пресметнали, че при запушването на един от отворите и потреблението на автоматизирана пукотевица, вместо да имаме повдигане на дулото и пропускане на задачата, въздухът от изгорелите газове ще дърпа дулото надолу, правейки го извънредно безмилостно против многочислен съперник. Нито един от западните военни специалисти не предлага на бойците да държат пушката си на цялостен автоматик, само че Halbek играта се трансформира доста.
Години наред FAL ще бъде известен за своите благоприятни условия, даже и откакто Родезия е заличена от картата и се трансформира в част от Зимбабве. Диктатурата на Робърт Мугабе не може да бъде забравена, като той самият ще бъде свален едвам през 2017 година По-важното е, че родезийския FAL се трансформира в знак на страната, а по-късно се трансформира и в една особена разработка. Впрочем тъкмо това оръжие се трансформира в един от най-изнасяните артикули.
Слоганът на някогашната страна е „ Родезия в никакъв случай не умира “, а това може да се удостовери, откакто автоматизирано оръжие като това, в обичайно положение, може да се прави оценка на суми от стотици хиляди долари. Експертите считат, че това е пушка, която може да дочака идната огромна инвазия и ще работи тъкмо по този начин, както в миналото е работила.
