По вина на Бегбеде
Фредерик Бегбеде споделя, че любовта трае три години. С времето опитът ѝ потвърждава, че има нещо правилно в истината. Това я ядосва дотолкоз, че запява за неналичието на най-малко още една година. Така, след дебютната си ария „ Мърфи “ по стихове на Валери Петров, младата актриса Жаклин Даскалова се обръща към литературата и за второто си парче. Този път в музиката ѝ откриваме закачлива отпратка точно към френския публицист. Песента носи и неговото име – „ Бегбеде “.
Любовта е генератор за творчество, тласък за развиване и най-голямото ентусиазъм за Жаклин. Тя се бунтува против комерсиалното звучене в музиката. За нея изкуството би трябвало да има тъкмо такава събуждаща функционалност.
„ Това е наша отговорност като актьори – да задаваме въпроси, да предизвикваме тематики за размисъл и за жал да разкриваме най-интимните ни проблеми, най-личните ни размишления, с цел да покажем на публиката, че в действителност има какво да слуша “, споделя тя.
Жаклин се обляга на литературата, тъй като желае да даде нов живот на творчеството на българските създатели. Това прави и Теодор Кисьов с аранжиментите на „ Мърфи “ и „ Бегбеде “ – „ употребява отминала музика и ѝ предава нов привкус “.
Адаптацията в живота и в любовта е нещото, на което Жаклин Даскалова продължава да се учи. Иначе е приключила типичен балет и изящни изкуства в Националното учебно заведение по изкуства във Варна. Занимава се също по този начин с художествена гимнастика, класическо и поп пеене. Учи и в НАТФИЗ при професорите Боньо Лунгов и Ивайло Христов. Участва в представлението на проф. Христов „ Суматоха “, което е номинирано за „ Златен кукерикон “ в категорията „ Млада вяра “. В него играе бързата кафява лисица. Съвсем скоро пък ще играе и на сцената на Народния спектакъл в постановката „ Нова земя “ с режисьор Бина Харалампиева.
„ Мисля, че ще стане зрелище, което ще изкара хората на улицата, ще ги възбуди. Надявам се, че ще ни върне към българското, към едни съществени тематики, които би трябвало да ни вълнуват “, споделя Жаклин за спектакъла „ Нова земя “, в който протестът също не липсва.
За живота като една непрекъсната акомодация и за любовта като негова основа – чуйте от Жаклин Даскалова в звуковия файл.
Любовта е генератор за творчество, тласък за развиване и най-голямото ентусиазъм за Жаклин. Тя се бунтува против комерсиалното звучене в музиката. За нея изкуството би трябвало да има тъкмо такава събуждаща функционалност.
„ Това е наша отговорност като актьори – да задаваме въпроси, да предизвикваме тематики за размисъл и за жал да разкриваме най-интимните ни проблеми, най-личните ни размишления, с цел да покажем на публиката, че в действителност има какво да слуша “, споделя тя.
Жаклин се обляга на литературата, тъй като желае да даде нов живот на творчеството на българските създатели. Това прави и Теодор Кисьов с аранжиментите на „ Мърфи “ и „ Бегбеде “ – „ употребява отминала музика и ѝ предава нов привкус “.
Адаптацията в живота и в любовта е нещото, на което Жаклин Даскалова продължава да се учи. Иначе е приключила типичен балет и изящни изкуства в Националното учебно заведение по изкуства във Варна. Занимава се също по този начин с художествена гимнастика, класическо и поп пеене. Учи и в НАТФИЗ при професорите Боньо Лунгов и Ивайло Христов. Участва в представлението на проф. Христов „ Суматоха “, което е номинирано за „ Златен кукерикон “ в категорията „ Млада вяра “. В него играе бързата кафява лисица. Съвсем скоро пък ще играе и на сцената на Народния спектакъл в постановката „ Нова земя “ с режисьор Бина Харалампиева.
„ Мисля, че ще стане зрелище, което ще изкара хората на улицата, ще ги възбуди. Надявам се, че ще ни върне към българското, към едни съществени тематики, които би трябвало да ни вълнуват “, споделя Жаклин за спектакъла „ Нова земя “, в който протестът също не липсва.
За живота като една непрекъсната акомодация и за любовта като негова основа – чуйте от Жаклин Даскалова в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ