За краткия път в живота и вечния в изкуството на Фредерик БАЗИЛ
Фредерик Базил е френски художник, който стартира да се увлича по живописта под въздействието на творбите на Йожен Дьолакроа.
Fréderic Bazille (1841 ~ 1870)
Роден в буржоазно протестантско семейство, в началото Фредерик взема решение да учи медицина, само че когато се озовава в Париж се среща с не какъв да е, а с Огюст Реноар и по този начин стартират неговите занимания с изобразително изкуство.
Става член на една от най-великите другарски групи в света на изкуството, дружно с Моне, Сисле, Писаро и Реноар, група, направила същинска гражданска война в живописта и която през днешния ден познаваме като „ импресионистите “.
По време на виталния си път Базил става участник в две войни – едната за изкуството, войната на Новото изкуство с неговите блестящи форми против сковаващите правила на остарялото изкуство. Това е войната, която печели.
Втората война е Френско-пруската и това е кървавата война, в която той губи живота си. Едва 28-годишен умира в борбата при Бон-ла-Роланд. Годината е 1870. Базил става следващия създател, изгубил живота си в безсмислените битки на кръвожадното човечество. Малко преди да замине на фронта споделя:
" Нямам никакво желание да бъда погубен, към момента има толкоз доста неща, които желая да направя! "
Интересно е по какъв начин точно тези, които отдават живота си и неуморно влагат всички сили да повдигнат човечеството до нови висоти, до една по-богата просвета и хармония на междуличностните взаимоотношения, в последна сметка стават жертва точно на най-грозните му проявления.
Ако не бе изгубил живота си по този начин безсмислено, този надарен художник щеше да се трансформира в един от водачите на импресионизма и през днешния ден цяла Европа щеше да се радва на картините му, също както се радваме на тези на неговите другари, които за благополучие съумяха да се възползват от по-дълъг живот – Реноар, Моне и Писаро.
Днес можем да си спомним за безконечния блян на Базил към нетленното с неговите лични думи:
" Изкуството е стремежът на нашия Аз, блян, който ни води през безконечното по един безконечен път, който всички би трябвало да извървим. "
Frédéric Bazille painting The Heron, 1867, by Pierre-Auguste Renoir
Bazille's Studio; 9 Rue de la Condamine, 1870, Musée d'Orsay, Paris. From left to right: Pierre Auguste Renoir sitting, Emile Zola (standing on the stairs), Eduard Manet and Claude Monet (with the hat) - next to Bazille, talking about one of his paintings
Summer Scene (The Bathers), 1869
Fisherman with a Net, 1868
The Pink Dress (View of Castelnau-le-Lez, Hérault),1864, Musée d'Orsay
Studio in the Rue de Furstenberg, 1865, Musée Fabre, Fogg Art Museum, Cambridge, Massachusetts
The Little Gardener, 1866-1867, Museum of Fine Arts, Houston, U.S.
View of the Village, 1868, Musée Fabre
Family Reunion, c.1867, Musée d'Orsay
Portrait of Renoir, 1867, Musée d'Orsay
La Toilette, 1870, Musée Fabre
Fréderic Bazille, Self-Portrait with Palette, 1865-1866, Art Institute of Chicago
Картини: en.wikipedia.org
Снимка: commons.wikimedia.org




