Фредерик Базил е френски художник, който започва да се увлича

За краткия път в живота и вечния в изкуството на Фредерик БАЗИЛ

Фредерик Базил е френски художник, който стартира да се увлича по живописта под въздействието на творбите на Йожен Дьолакроа.

Fréderic Bazille (1841 ~ 1870)

Роден в буржоазно протестантско семейство, в началото Фредерик взема решение да учи медицина, само че когато се озовава в Париж се среща с не какъв да е, а с Огюст Реноар и по този начин стартират неговите занимания с изобразително изкуство.

Става член на една от най-великите другарски групи в света на изкуството, дружно с Моне, Сисле, Писаро и Реноар, група, направила същинска гражданска война в живописта и която през днешния ден познаваме като „ импресионистите “.

По време на виталния си път Базил става участник в две войни – едната за изкуството, войната на Новото изкуство с неговите блестящи форми против сковаващите правила на остарялото изкуство. Това е войната, която печели.

Втората война е Френско-пруската и това е кървавата война, в която той губи живота си. Едва 28-годишен умира в борбата при Бон-ла-Роланд. Годината е 1870. Базил става следващия създател, изгубил живота си в безсмислените битки на кръвожадното човечество. Малко преди да замине на фронта споделя:

" Нямам никакво желание да бъда погубен, към момента има толкоз доста неща, които желая да направя! "

Интересно е по какъв начин точно тези, които отдават живота си и неуморно влагат всички сили да повдигнат човечеството до нови висоти, до една по-богата просвета и хармония на междуличностните взаимоотношения, в последна сметка стават жертва точно на най-грозните му проявления.

Ако не бе изгубил живота си по този начин безсмислено, този надарен художник щеше да се трансформира в един от водачите на импресионизма и през днешния ден цяла Европа щеше да се радва на картините му, също както се радваме на тези на неговите другари, които за благополучие съумяха да се възползват от по-дълъг живот – Реноар, Моне и Писаро.

Днес можем да си спомним за безконечния блян на Базил към нетленното с неговите лични думи:

" Изкуството е стремежът на нашия Аз, блян, който ни води през безконечното по един безконечен път, който всички би трябвало да извървим. "

Frédéric Bazille painting The Heron, 1867, by Pierre-Auguste Renoir

Bazille's Studio; 9 Rue de la Condamine, 1870, Musée d'Orsay, Paris. From left to right: Pierre Auguste Renoir sitting, Emile Zola (standing on the stairs), Eduard Manet and Claude Monet (with the hat) - next to Bazille, talking about one of his paintings