Французите уважават много високо своята класа и обръщат внимание на

Французите почитат доста високо своята класа и обръщат внимание на другите типове аристокрация. Същевременно в никакъв случай не са харесвали снобите, които се прокрадват към висшата класа, само че в средновековието има един необикновен проблем за аристократите. Франция обича да приказва за своята синя кръв и да се показва като най-благородната нация на Европа. По пътя съумява да прояви разнообразни форми на расизъм и да стартира едно доста качествено преследване на протестанти, само че нищо не им пречи толкоз доста, колкото буржоата.

Как се заражда този огромен бодил в толкоз праволинейна и аристократична Франция? Буржоата получава своето име от думата bourg, която би трябвало да значи малко комерсиално градче. Буржоата е на практика френския провинциалист, който няма какво да реализира. Има един проблем, въпреки и да не са в сърцето на империята – Париж, те най-вероятно трябвало да бъдат небогати и дрипави, само че тъкмо тук се демонстрира духът на капитализма и протестантската нравственос, както можем да се досетим.

Далече от аристократичната линия, френските провинциалисти живеели доста по-добре и доста по-щастливо от бедните аристократи. Благодарение на робите, всяко средностатистическо буржоа може умерено да закупи пътя си до аристокрацията, само че несъмнено, откакто липсва качественото образование, мнозина не ги гледат с положително око. От икономическа позиция, французите въобще не харесват своята нова междинна класа. Проблемът е, че аристокрацията не може да предложи освен това, даже и да се пробва.

Методично междинната класа стартира да печели вниманието на аудиторията по няколко аргументи. На първо място виждаме, че изкуството от ден на ден се насочва към платежоспособните клиенти. През XVII век се ражда и пиесата „ Джентълменът Буржоа “. Написана е от Молиер, който в същото време основава съществено име като създател. Проблемът значително е, че аристокрацията не може да заплаща, а самият Молиер би трябвало да заплаща сметки, затова е един от първите, които се насочват към масите.

В тази пиеса се споделя за занимателния дребен буржоа, който наема учители, учи етиката и се пробва да откри път към висшите съсловия, а когато доближава до там, с изключение на насмешки, не може да открие нищо друго. По-голямата му покруса е, че въпреки и да се излъсква добре, той не намира нищо вълнуващо, а единствено надменни хора, които по този начин или другояче не могат да дадат нищо повече, затворени напълно в един обаян кръг.

През XIX век обстановката се трансформира. Изведнъж господата към този момент не търпят проблемите на аристокрацията и освен това, откакто имат финансовия запас, отхвърлят да се считат за по-ниска класа. Бързо оформят ново политическо придвижване и дават мотив за оформянето на едно ново икономическо, радикално-политическо и интензивно нахлуване. Карл Маркс първи вижда тези безредици още през 1848 година и декларира в своя „ Комунистически манифест “, че в Европа може да се открият съществени класови битки. В този случай, неприятните са точно френските буржоа, които експлоатират човешкия труд и обират плодовете.

Маркс написа за оформянето на цивилно общество, което постоянно намира метод да завладее труда на наемните служащи. В началото на XX век идеологията му съумява да прекоси океана и да стартира да разпалва пристрастеностите и там. Дръзките думи за индустриалните служащи на света и тяхното обединяване. Това, което американците съумяват да вземат, е думата буржоа и да я употребяват към хората от афро-американската класа, която доближава междинната класа по държание, само че на практика няма нищо общо с тях. Има една особена детайлност, въпросната буржоа в Съединени американски щати не може даже да се приближи по приходите на френската. В множеството случаи това е подигравката за тези африканци, които доста държат да се считат за цивилизовано американско семейство с особени ползи, излизащи оттатък известната просвета.

Тоест виждаме по какъв начин средностатистическото гето се отхвърля от тези, които показват по-сериозни заложби, без значение какви тъкмо са убежденията им по тази тематика. За буржоа в Съединени американски щати се счита човек, който е съумял да вземе второ обучение и показва нравственос, която не участва по тази линия. Никой не може да отговори на въпроса за какво мнозина се пробват да отлъчат хората от ниските съсловия, които се пробват да се изкачат по-нагоре в йерархията. Съпротивата в действителност е голяма. В съвременна Франция обстановката също не е изключително по-добра.

Чистокръвните парижани не престават да приказват за просвета и чист език, само че когато пристигна уикенда, намират вярното място, с цел да отдъхнат в прованса, където буржоата не простят и съумяват да ги одерат живи. Този път и те имат готовия отговор за новите си клиенти – новите богаташи. Наричат ги по този начин за спортните им коли, скъпия лайфстал и безусловно никаквата връзка с тогавашната аристокрация. Ролите се обръщат, в този момент новобогаташите се пробват да препишат някакви заслуги от фамилното родословие, само че откакто получават охолството, освен това без да се борят за него, някъде по линията губят и особеното си почитание.

Буржоата са пробили преградата на аристокрацията и към този момент умерено диктуват разпоредбите, покрай богатата аристокрация. Впрочем и двете страни се нуждаят една от друга, едните дават финансите, другите етиката. Буржоата от провинцията, която към този момент е спечелила борбата и заема позиции като юристи и лекари и дребната буржоа, която влиза в кръговете на фрилансъри и управлява дребни бизнеси. Аристокрацията губи своите позиции, само че не стопира да изпитва особена злост към останалите съсловия.