Франция се учи на парламентарна демокрация по трудния начин
Франция би трябвало да се учи на парламентарна народна власт и първите признаци демонстрират, че като нация, която не обича взаимни отстъпки, тя не се радва на този опит.
Когато президентът Еманюел Макрон загуби болшинството си в Националното заседание на парламентарните избори предишния месец, това хвърли Петата република в неразучена територия.
От 1986 година насам страната е имала три интервала на така наречен общуване, при които президент от една политическа мощ е трябвало да споделя властта с държавно управление, формирано от противниковия лагер. Тъй като обаче всяко от тези държавни управления имаше болшинство, то въпреки всичко можеше да работи с цялостни пълномощия по вътрешните работи, като в същото време работеше в консенсус с президента в неговата " непокътната област " - външната и отбранителната политика.
Този път е друго. Днес нито една партия или алианс не разполагат с болшинство, което да се приближава до това. И въпреки това да не значи, че Франция е неуправляема, то значи, че следва стръмна крива на образование.
Центристкият алианс " Ансамбъл " на Макрон, който самичък по себе си е формиран от три партии, сега има най-голямото малцинство с 250 места в 577-членната камара. Но към момента му липсват 39 места до магическия брой, нужен за приемането на закони - и е прекомерно надалеч, с цел да може да разчита на шепа необвързани депутати или на дезертьори от други блокове.
Левият Нов екологичен и обществен национален съюз е втората по величина мощ със 131 депутати, само че съставните му елементи - радикалната " Непреклонна Франция " на Жан-Люк Меленшон, лявоцентристката Социалистическа партия, Комунистическата партия и Зелените - наподобяват прекомерно разграничени във връзка с политиката и прекомерно нетърпеливи да отстояват независимостта си, с цел да образуват съгласувана група. С решението си да не се кандидатира още веднъж за Народното събрание Меленшон понижи опциите си да играе ролята на водач на опозицията.
Крайнодясното Национално обединяване на Марин Льо Пен, което има 89 места, се пробва да сътвори градивен облик, като предлага да поддържа законопроекти, отговарящи на критериите му за публичен интерес, по-специално за намаляване на въздействието на бързо възходящите разноски за живот. Никой обаче не желае да поеме протегнатата ѝ ръка, а назначената от Макрон министър-председателка Елизабет Борн - някогашна социалистка - ще бъде надълбоко смутена, в случай че някоя от ограниченията ѝ бъде призната единствено с помощта на гласовете на крайната десница.
И най-после, главните консервативни партии Les Républicains, които избавиха 61 места от личното си корабокрушение на изборите, би трябвало да са естествените съдружници на Макрон по редица политики. Но точно заради обстоятелството, че са отслабени и се борят за оцеляването си като партия, " Голистите " не желаят да служат като избавителен сал за буксуващия Макрон - най-малко не към този момент и сигурно не всички.
Les Républicains към момента разполага с болшинство в Сената, непряко избираната горна камара, която може да променя и забавя законодателството, както и да блокира опитите на президента да промени конституцията.
Всичко това обаче не значи, че Франция е в непреодолима невъзможност. Макар че политическата просвета на спечелилия, заложена в конституцията на Петата република, която беше основана по поръчка на военачалник Шарл дьо Гол, мъчно ще се отърси от нея, всички партии имат интерес Народното събрание да работи и да не поемат виновността за парализирането на страната.
В продължение на шест десетилетия френският парламент беше значително ехтене камера за ветровита изразителност. Опозицията нямаше съвсем никакво въздействие, а държавните депутати бяха третирани като " да " - а те бяха най-вече мъже - които вкарваха законопроектите в нормативната уредба. Обществената съпротива постоянно имаше по-голямо въздействие посредством стачки и улични митинги, в сравнение с в Народното събрание.
Но нещата са на път да се трансформират. Тъй като Макрон не е намерил доброволци за публична коалиция от немски вид, учредена на контрактувана политическа стратегия, евентуално Борн ще очертае лимитирана законодателна стратегия за своето преструктурирано държавно управление на малцинството в програмна тирада, без да търси нормалния - само че не и наложителен - избор на доверие, и ще предложи първите си ограничения. Това ще даде опция на опозиционните групи да оферират промени и да договарят член по член по всеки законопроект.
Това е игра на пиле и няма да е назидателно за гледане, само че може и да проработи - най-малко за известно време - изключително откакто Борн ще стартира със незабавни ограничения за справяне с рецесията с разноските за живот. Левицата и крайната десница може да желаят да прибавят по-щедри компенсации или понижаване на налозите върху горивата, само че държавното управление евентуално ще надделее, защото конституцията не разрешава ремонти от страна на депутатите, които понижават държавните запаси или усилват обществените разноски.
Предизвикателството пред опозиционните партии ще бъде да покажат, че могат да трансформират нещо, като внасят ремонти в държавните законопроекти и употребяват лимитираните си благоприятни условия за законодателна самодейност. Лидерът на комунистите Фабиен Русел пръв се възползва от този късмет, като предложи налог върху изключителните облаги на енергийни компании като Total Énergie, с цел да се финансира дотация за газ за трудноподвижните водачи.
" Вместо да ни питат дали сме подготвени да участваме в (коалиционно) държавно управление, аз ги запитвам: Готови ли сте да подкрепите подобен препоръчан закон? ", сподели Русел пред радиоинтервюиращ. Този ход изглеждаше погрешен за държавното управление, защото президентът изключи опцията за увеличение на налозите.
В тази нова игра Макрон никога не е куца патица. Той може да няма право да се кандидатира за трети следващ мандат, само че към момента разполага с конституционното пълномощие да разпусне Народното събрание и да свика нови избори в определен от него миг, както и с правото да свика референдум по избрани въпроси.
Ако съумее да създаде събитията или в случай че те му бъдат наложени - да вземем за пример посредством отменяне на бюджета - той би могъл да се обърне към страната с апел да постави завършек на " екстремистките " обструкции и да му обезпечи работещо болшинство.
За да избегнат сходен конфликт с неразбираем излаз обаче, Les Républicains и може би някои социалисти, които не споделят антикапиталистическата и антинатовска стратегия на Меленшон, имат интерес да запазят държавното управление на Борн на повърхността, при изискване че то направи някои отстъпки.
Парламентарната система получи неприятна популярност по време на Четвъртата република от 1946 до 1958 година, когато нестабилни държавни управления на правилото на " въртящите се порти ", образувани и сваляни със подмолни покупко-продажби, се бореха да запазят доверието на нестабилния законодателен орган, в който комунистите бяха най-голямата опозиционна мощ, само че трябваше да бъдат държани настрани от властта по време на Студената война. Дьо Гол го осъжда като " режим на партиите " и упорства за отвесна система с мощно президентство и чинно заседание като свое изискване за завръщане от пустинята.
И въпреки всичко Четвъртата република в действителност е сполучлив държавен орган, който управлява следвоенното възобновяване и бързия напредък, приема основно обществено законодателство, стартира деколонизация и инициира цивилен и военни нуклеарни стратегии. Тя не съумява да се оправи най-много с Алжирската война за самостоятелност.
Днес Макрон има повече власт, в сравнение с който и да е президент на Четвъртата република в миналото е имал. Завръщането на по-голям детайл от парламентарното ръководство във Франция би трябвало да бъде приветствано, а не да провокира боязън. /БГНЕС
---------------------------------
Анализ на Пол Тейлър, редактор в " Политико "
Когато президентът Еманюел Макрон загуби болшинството си в Националното заседание на парламентарните избори предишния месец, това хвърли Петата република в неразучена територия.
От 1986 година насам страната е имала три интервала на така наречен общуване, при които президент от една политическа мощ е трябвало да споделя властта с държавно управление, формирано от противниковия лагер. Тъй като обаче всяко от тези държавни управления имаше болшинство, то въпреки всичко можеше да работи с цялостни пълномощия по вътрешните работи, като в същото време работеше в консенсус с президента в неговата " непокътната област " - външната и отбранителната политика.
Този път е друго. Днес нито една партия или алианс не разполагат с болшинство, което да се приближава до това. И въпреки това да не значи, че Франция е неуправляема, то значи, че следва стръмна крива на образование.
Центристкият алианс " Ансамбъл " на Макрон, който самичък по себе си е формиран от три партии, сега има най-голямото малцинство с 250 места в 577-членната камара. Но към момента му липсват 39 места до магическия брой, нужен за приемането на закони - и е прекомерно надалеч, с цел да може да разчита на шепа необвързани депутати или на дезертьори от други блокове.
Левият Нов екологичен и обществен национален съюз е втората по величина мощ със 131 депутати, само че съставните му елементи - радикалната " Непреклонна Франция " на Жан-Люк Меленшон, лявоцентристката Социалистическа партия, Комунистическата партия и Зелените - наподобяват прекомерно разграничени във връзка с политиката и прекомерно нетърпеливи да отстояват независимостта си, с цел да образуват съгласувана група. С решението си да не се кандидатира още веднъж за Народното събрание Меленшон понижи опциите си да играе ролята на водач на опозицията.
Крайнодясното Национално обединяване на Марин Льо Пен, което има 89 места, се пробва да сътвори градивен облик, като предлага да поддържа законопроекти, отговарящи на критериите му за публичен интерес, по-специално за намаляване на въздействието на бързо възходящите разноски за живот. Никой обаче не желае да поеме протегнатата ѝ ръка, а назначената от Макрон министър-председателка Елизабет Борн - някогашна социалистка - ще бъде надълбоко смутена, в случай че някоя от ограниченията ѝ бъде призната единствено с помощта на гласовете на крайната десница.
И най-после, главните консервативни партии Les Républicains, които избавиха 61 места от личното си корабокрушение на изборите, би трябвало да са естествените съдружници на Макрон по редица политики. Но точно заради обстоятелството, че са отслабени и се борят за оцеляването си като партия, " Голистите " не желаят да служат като избавителен сал за буксуващия Макрон - най-малко не към този момент и сигурно не всички.
Les Républicains към момента разполага с болшинство в Сената, непряко избираната горна камара, която може да променя и забавя законодателството, както и да блокира опитите на президента да промени конституцията.
Всичко това обаче не значи, че Франция е в непреодолима невъзможност. Макар че политическата просвета на спечелилия, заложена в конституцията на Петата република, която беше основана по поръчка на военачалник Шарл дьо Гол, мъчно ще се отърси от нея, всички партии имат интерес Народното събрание да работи и да не поемат виновността за парализирането на страната.
В продължение на шест десетилетия френският парламент беше значително ехтене камера за ветровита изразителност. Опозицията нямаше съвсем никакво въздействие, а държавните депутати бяха третирани като " да " - а те бяха най-вече мъже - които вкарваха законопроектите в нормативната уредба. Обществената съпротива постоянно имаше по-голямо въздействие посредством стачки и улични митинги, в сравнение с в Народното събрание.
Но нещата са на път да се трансформират. Тъй като Макрон не е намерил доброволци за публична коалиция от немски вид, учредена на контрактувана политическа стратегия, евентуално Борн ще очертае лимитирана законодателна стратегия за своето преструктурирано държавно управление на малцинството в програмна тирада, без да търси нормалния - само че не и наложителен - избор на доверие, и ще предложи първите си ограничения. Това ще даде опция на опозиционните групи да оферират промени и да договарят член по член по всеки законопроект.
Това е игра на пиле и няма да е назидателно за гледане, само че може и да проработи - най-малко за известно време - изключително откакто Борн ще стартира със незабавни ограничения за справяне с рецесията с разноските за живот. Левицата и крайната десница може да желаят да прибавят по-щедри компенсации или понижаване на налозите върху горивата, само че държавното управление евентуално ще надделее, защото конституцията не разрешава ремонти от страна на депутатите, които понижават държавните запаси или усилват обществените разноски.
Предизвикателството пред опозиционните партии ще бъде да покажат, че могат да трансформират нещо, като внасят ремонти в държавните законопроекти и употребяват лимитираните си благоприятни условия за законодателна самодейност. Лидерът на комунистите Фабиен Русел пръв се възползва от този късмет, като предложи налог върху изключителните облаги на енергийни компании като Total Énergie, с цел да се финансира дотация за газ за трудноподвижните водачи.
" Вместо да ни питат дали сме подготвени да участваме в (коалиционно) държавно управление, аз ги запитвам: Готови ли сте да подкрепите подобен препоръчан закон? ", сподели Русел пред радиоинтервюиращ. Този ход изглеждаше погрешен за държавното управление, защото президентът изключи опцията за увеличение на налозите.
В тази нова игра Макрон никога не е куца патица. Той може да няма право да се кандидатира за трети следващ мандат, само че към момента разполага с конституционното пълномощие да разпусне Народното събрание и да свика нови избори в определен от него миг, както и с правото да свика референдум по избрани въпроси.
Ако съумее да създаде събитията или в случай че те му бъдат наложени - да вземем за пример посредством отменяне на бюджета - той би могъл да се обърне към страната с апел да постави завършек на " екстремистките " обструкции и да му обезпечи работещо болшинство.
За да избегнат сходен конфликт с неразбираем излаз обаче, Les Républicains и може би някои социалисти, които не споделят антикапиталистическата и антинатовска стратегия на Меленшон, имат интерес да запазят държавното управление на Борн на повърхността, при изискване че то направи някои отстъпки.
Парламентарната система получи неприятна популярност по време на Четвъртата република от 1946 до 1958 година, когато нестабилни държавни управления на правилото на " въртящите се порти ", образувани и сваляни със подмолни покупко-продажби, се бореха да запазят доверието на нестабилния законодателен орган, в който комунистите бяха най-голямата опозиционна мощ, само че трябваше да бъдат държани настрани от властта по време на Студената война. Дьо Гол го осъжда като " режим на партиите " и упорства за отвесна система с мощно президентство и чинно заседание като свое изискване за завръщане от пустинята.
И въпреки всичко Четвъртата република в действителност е сполучлив държавен орган, който управлява следвоенното възобновяване и бързия напредък, приема основно обществено законодателство, стартира деколонизация и инициира цивилен и военни нуклеарни стратегии. Тя не съумява да се оправи най-много с Алжирската война за самостоятелност.
Днес Макрон има повече власт, в сравнение с който и да е президент на Четвъртата република в миналото е имал. Завръщането на по-голям детайл от парламентарното ръководство във Франция би трябвало да бъде приветствано, а не да провокира боязън. /БГНЕС
---------------------------------
Анализ на Пол Тейлър, редактор в " Политико "
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ