Франц Марк се ражда в Мюнхен през 1880 г., като

Може ли да има по-голяма загадка от това как животните виждат природата ~ Франц МАРК

Франц Марк се ражда в Мюнхен през 1880 година, като артистичният гений му е по завещание, наследник е на професионалния пейзажист Вилхелм Марк. Завършва Академията за изящни изкуства в родния си град, след което се мести в Париж, където открива любовта си към стила на великия Винсент ван Гог.

Името на Франц Марк се свързва най-много с експресионистичния кръг „ Синият конник “. Основана е от Марк и Василий Кандински в Мюнхен, като другите участници в групата са не по-малко известните Паул Клее, Алексей декор Явленски, Алберт Блох, Давид Бурлюк, Арнолд Шьонберг и други Тази група е основана през 1912 и просъществува до експлоадирането на Първата международна война. През 20-те години Ото Дикс и Георг Грос не престават посоката на работата й.

„ Синият конник “, тъй като в визиите на множеството антични общества синият цвят е въплъщение освен на Божественото, на Вечността, на безграничната небесна синева и безконечните небесни секрети. Синият цвят е асоциативна персонификация на човешката душа и на интелекта и е самобитен израз на безконечния блян към знание и основаване на непреходни полезности. В голям брой предхристиянски религиозни системи конят е обект на паметна респект, само че възхищението на абстракционистите пред хубостта на благородното животно надвишават границите на тотемистичния мит и паганистичния обред.

Членовете на креативното обединяване „ Синият конник “ единомислещо споделят концепцията за пресъздаване на безконечните човешки истини със средствата на изобразителното изкуство - чрез силата на внушението и неповторимостта на страстите, които то поражда.

Когато избухва Първата международна война, Франц Марк е изпратен на фронта. Скоро по-късно, името му се появява в листата на значими създатели, които трябвало да бъдат оттеглени от военните дейности, в опит да се спасят гениите в немската страна. Преди заповедта да влезе в действие обаче, Марк е покосен от шрапнел в главата по време на Битката при Вердюн и умира едвам навършил 36 години. Нелеп, изцяло неправилен завършек на един гений, за който единствено можем да допускаме по какъв начин би се развил, в случай че имаше този късмет.

Повечето от творбите на Франц Марк в зрелия му интервал изобразяват животни, нормално в естествената им среда, в фасон доста непосредствен до този на кубизма. Стилът му се характеризира с ярки първоначални цветове, безспорна непорочност и елементарност на рисунъка и прочувствена плътност. Основната му цел е да си показа природата през очите на животните и да я изобрази по този начин, както евентуално я виждат те.

Най-известната картина на Марк е „ Съдбата на животните “, приключена през 1913 година, която е владеене на държавния музей в Базел. През октомври 1998 година няколко от картините му се увенчават с рекордни цени на търг на аукционната къща Кристис в Лондон. Измежду тях са „ Червен елен I “, продадена за 3.3 милиона $. Този връх е надминат през октомври 1999 година, когато картината му „ Водопадът “ е продадена от Сотбис в Лондон на частен колекционер за цената от 5.06 милиона $.

Тези продажбени цени са рекордни за цялата немска живопис от 20 век.

(Franz Marc, 1910)

Никога не съм имал предпочитание да рисувам животните по този начин, както ги виждам, а по-скоро такива, каквито са... Начинът, по който самите те гледат на света и усещат своето битие.

Може ли да има по-голяма мистерия от тази, по какъв начин тъкмо природата рефлектира в очите на животните?!

Изкуството постоянно е било в същността си най-смелото отклоняване от природата. То е мостът към духовния свят.

Синьото е мъжкият принцип, непоколебим и нравствен. Жълтото е женският принцип, гальовен, радостен и сетивен. Червеното е материя, то е брутално и тежко и постоянно е цветът, който би трябвало да бъде воден и побеждаван от другите два.

Изкуството не е нищо друго с изключение на израз на нашите съновидения; колкото повече им се поддаваме, толкоз по-близо стигаме до вътрешната истина за нещата, нашия сън-живот, същинският живот, който презира всички въпроси, даже не ги вижда.

Днес търсим тези неща в природата, които са скрити зад булото на външния тип... Ние търсим и рисуваме вътрешната духовна страна на природата.

Вътрешният живот подсигурява истинността на самия живот. Всички творби на изкуството, основани от същински мозъци, без значение от стандартния външен тип на творбата, остават истинни за всички времена.

Това, което наподобява призрачно през днешния ден, ще наподобява естествено на следващия ден.

Днес се движим в посока, която бащите ни в никакъв случай не са и сънували. Стоим пред новите картини като в сън и чуваме апокалиптичните конници във въздуха.

Fate of the Animals, 1913