Франс Тимерманс: Европа има възможността и силата да се справи със зеления преход
Франсискус Корнелис Герардус Мария Тимерманс е нидерландски политик и посланик. Той е заемал поста първи вицепрезидент на Европейската комисия от 2014 година, а в актуалната Комисия е изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия по Европейския зелен пакт и е европейски комисар по климатичните дейности от 2019 година Преди това е бил първи вицепрезидент на Жан-Клод Юнкер и европейски комисар за по-добро контролиране, междуинституционални връзки, върховенството на закона и Хартата на главните права от 2014 до 2019 година
Тимерманс преди този момент е служил в холандски държавни органи и е бил член на Камарата на представителите на Лейбъристката партия (1998-2007; 2010-2012). Бил е и заместител -секретар по външните работи, претрупан с европейските въпроси (2007-2010) и като министър на външните работи (2012-2014 г.).
Г-н Тимерманс, ще промени ли енергийната рецесия в Европа задачите на Европейски Съюз за климатична индиферентност? Наскоро казахте, че тя ще форсира Зеления преход " - какви са причините ви?
Със сигурност се надявам, тъй като това е единствения метод да сме сигурни, че няма непрекъснато да сме наранени от придвижванията на пазара. Сега цените са доста високи. Изпълнявайки задачите на Зеления преход, Европа ще понижи зависимостта си при цените на природния газ. За да се случи това, би трябвало да имаме възобновима сила, която е евтина в дълготраен проект и може бързо да бъде конфигурирана, откакто се направи инвестицията.
Това ли ще бъде пожеланият инструмент за решение освен на климатичните, само че и на енергийните и икономическите провокации?
Ако водачите на Европейски Съюз си извлекат верните изводи от тази енергийна рецесия. А не да си мислят " о, ние сме в рецесия, дано да забавим процесите ". Това ще бъде допустимо най-лошата реакция при сегашната обстановка и ще е по-добре тези процеси да се ускорят.
Франс Тимерманс и служебният министър председател Стефан Янев на форума на Dir.bg и 3e-news "Зеленият преход - решения и провокации за България "
Снимка: Българска телеграфна агенция
Зеленият преход е освен политики, само че и метод на мислене. Успявате ли да намерите поддръжка измежду жителите на Европейски Съюз за водените политики? Какво ви стимулира в тази посока?
Знаете, че множеството европейци са обезпокоени поради климатичната рецесия. Те схващат, че ние сме екзистенциално провокирани от тези промени. В България към момента има доста да се свърши по този въпрос, само че множеството европейски жители са извънредно загрижени и поради този факт това е съществена тематика в Европейски Съюз. Дори и по време на рецесията с ковид, климатичната рецесия остана отпред на дневния ред за множеството хора. Но аз разбирам, че в случай че си в обстановка да не знаеш дали ще изкараш с парите си до края на месеца, то тогава краят на света не е тъкмо първото ти терзание. Но когато проучваме провокациите, за които всички знаем, разбираме че би трябвало да променим обстановката. И то би трябвало да я променим по почтен и транспарантен метод, тъй че никой да бъде подценен.
И това е методът?
Да, считам, че това е единствения метод. И би трябвало да потвърдим на хората, че няма да бъдат оставени сами.
Как може да се случи това доказване?
Знаете ли, политиката постоянно цели едно главно нещо. Независимо дали е лява, дясна или пък е центристка. Става въпрос за преразпределение, това е политиката. Трябва да сме несъмнено, че обществото ще се развива по обективен метод, че няма пропуски сред другите групи от него и, че ще оказваме помощ на хората, които не могат сами да си оказват помощ. И това е от голямо значение във времена на голям преход, каквито имаме сега с прехода от въглеродноинтензивните към климатично неутралните горива. Основният проблем е по какъв начин да организираме по този начин нещата, с цел да потвърдим на хората, че никой няма да бъде зарязан. И по какъв начин ще създадем нови благоприятни условия, тъй като има 2 милиона нови работни места, които се чакат в зелената стопанска система. Но също по този начин би трябвало да се погрижим хората да получат тези работни места и то в нужните райони.
Тимерманс следи жарък диалог сред българския еврокомисар Мария Габриел и служебния министър председател Стефан Янев
Снимка: Българска телеграфна агенция
Какви са упованията ви от COP 21 в Глазгоу, който стартира в края на месеца? Можем ли да мислим за продължение на Парижкото съглашение?
След Парижкото съглашение ние имахме доста обезпокоителни отчети от интернационалния комитет по изменението на климата. Последните разбори демонстрират, че сме доста надалеч от задачата, която би трябвало да следваме, с цел да предотвратим злополуката. И това, което би трябвало да създадем в този момент, е да предприемем ограничения, които ще ни разрешат да се вместим в границите на Парижкото съглашение. А то е да останем надалеч под равнищата от стопляне на температурата от 2 градуса по Целзий, по отношение на прединдустриалните равнища. И по този начин да имаме опция да останем под 1,5 градуса. За задачата ние би трябвало да променим коренно стопанската система си.
Какво би трябвало да се случи в Глазгоу? Страните би трябвало да бъдат по-амбициозни във връзка с намаляването на парниковите газове, а развитите страни би трябвало да влагат повече средства към разрастващите се страни. Така тези страни ще схванат, че солидарността е нещо, което действително работи.
На трето място би трябвало да стигнем до съглашение за установяване на " разпоредбите на играта " - че всички ние в световен проект изпълняваме идентични правила и по този начин да може да се съпоставя информацията. Тогава всички ще сме наясно, че се движим в вярната посока.
Това са тежки проблеми. Смятате ли, че можете да се стигне до съглашение?
На първо място аз станах много по-оптимистично надъхан в последните няколко месеца. Причината за това е, че от ден на ден страни подхващат по-амбициозни позиции по тематиката. Това е развиване в добра посока. На второ място, би трябвало да сме почтени - няма да успеем да запълним празнината напълно. Трябва да се стремим да запазим допустимо най-малка тази празнота.
И във връзка с финансирането, и на амбициозността ние гледаме напред. А дали ще бъде задоволително? Нека изчакаме и да забележим. Ако не е задоволително, ние ще поправяме това след срещата в Глазгоу. Важното е да продължим да настояваме, тъй като сега има позитивна инерция и да вървим по този път.
" Да не обръщаме тил на никого, само че и да направляваме процеса по зеления преход ". Сходна ваша мисъл, прочетох неотдавна, в случай че съм схванал вярно. Има ли силите Европа да се оправи с сходно предизвикателство?
Ние имаме потенциала и силата, с цел да се оправим. Но би трябвало да се стартира с осъзнаването на обстоятелството, че в случай че не създадем нищо, казусът ще стане доста по-голям. Защото има фундаментално недоумение измежду някои хора, че в случай че нищо не се прави, всичко ще си остане както е. Не е по този начин. Цената на неправенето на нищо е доста по-висока, спрямо дейностите. А цената на това неправене се отразява изключително мощно измежду бедните прослойки на обществото ни, които страдат най-вече. Хората, които нямат къде другаде да отидат.
Така че в случай че имате доста естествени пожари, наводнения, или създадената годишна продукция е никаква, то в случай че си безпаричен няма къде да отидеш. Ако си богат постоянно има място, на което да се преместиш.
Именно Зелената договорка е от изключително значение за хората, които са в по-незавидни позиции, а не е за мощните хора в обществото. Заради това би трябвало да сме сигурни, че Зелената договорка е и обществена такава. Да сме сигурни, че никой няма да изостане и по този начин ще разпределим напъните си по подобен метод, че хората, чиято работа няма да съществува в бъдеще, ще получат нови познания и умения. И те ще бъдат за браншове, които ще ги има и отсега нататък.
Това е от голяма важност и за демографското състояние в Европа. Никой не желае да е незает в бъдеще и поради това би трябвало да работим за подсилване на стопанската система ни.
Това е задачата на Фонда за обективен преход и обществения климатичен фонд.
Точно по този начин. Ние активизираме милиарди евро средства, с цел да могат държавните управления на страните-членки да преразпределят това финансиране към хората, които най-вече ще се нуждаят от него. Така през климатичния обществен фонд ние ще избегнем енергийната беднотия по време на прехода. А посредством Фонда за обективен преход ще помогнем на 30-те въглищни района в целия Европейски Съюз, да преодолеят въглищната си взаимозависимост и да основат нова и мощна стопанска система. Точно това вършим.
Снимка: Dir.bg
Какви механизми има Европа, с цел да противодейства на световната енергийна рецесия, която обгръща света? Възможно ли е усмиряване на енергийните цени, чрез влияние върху пазарa на Схемата за търговия с нездравословни излъчвания или посредством данъчни политики да вземем за пример?
Енергетиката е бранш с огромно политическо въздействие. Но и силата е съществено облагана с налози на всички места. Така че може краткотрайно да се понижат част от данъците, а това ще намали и сметките за сила на хората. Възможно е също по този начин да има и отплата за хората поради високите сметки. Можете да отложите заплащанията за избран интервал от време. А може и да се прегледат други въпроси.
Например може да се проучва опцията да се колективизира силата, в случай че това би проработило. Имаме разнообразни принадлежности за политики. Но би трябвало да сме наясно, че сегашната рецесия е единствено краткотрайна. Тя не е дълготрайна, тъй като енергийните цени ще тръгнат още веднъж надолу напролет. Всичко зависи от това до каква степен тежка ще бъде зимата и по какъв начин ще преминем през нея в идващите няколко месеца.
А допустимо ли е да се влияе посредством схемата за търговия с излъчвания?
Нека да сложим нещата по различен метод. Пазарната цена на природния газ е осем пъти по-влияеща върху цената на електрическата енергия от схемата за търговия с излъчвания. Заради това действително съдебна техническа експертиза има малко влияние върху цените на електрическата енергия. И в случай че стартираме да обмисляме разновидности за промени в системата за търговия с излъчвания, резултатът от това също ще бъде нищожен. Далеч по-добре е да се огледа пазарната обстановка на енергийните пазари.
Давам ви образец: През последната година разликите в цените за звук квоти нездравословни излъчвания се повишиха от 30 евро на звук до почти 60 евро на звук. Това докара до спомагателен доход за страните-членки от съвсем 11 милиарда Евро - това е спомагателен приход за една година - по отношение на година по-рано. Тези средства могат да се употребяват, с цел да оказват помощ на хората, да ги поддържат. Именно поради това имаме схемата за търговия с излъчвания. И държавните управления би трябвало да покажат на хората какво вършат с парите им. Това са си пари на жителите и могат да се употребяват за тяхното благополучие.
По време на конференцията " Зеленият преход - провокации и решения за България " вие споменахте и различен източник на електрическа енергия, с изключение на ВЕИ. Говоря за нуклеарната сила. Смятате ли, че този тип сила може да помогне за енергийния преход?
Ядрената сила има големи преимущества, тъй като няма никакви въглеродни излъчвания. Но има и няколко минуса - прекомерно е скъпа и лишава доста време преди да получите електричество от даден план за АЕЦ. Не зная за случай даже на един план за атомна електроцентрала, който да е бил изпълнен в период. Строителството постоянно лишава повече време, а цената постоянно се удвоява, даже става тройна, без значение от мястото на строителството - без значение дали приказваме за Финландия или Франция. Така че аз нямам нищо срещу развиване на нуклеарната енергетика, тя има големи преимущества поради нулевите си излъчвания. Но внимавайте, тъй като е доста скъпа и може да отнеме доста време, преди да получите електрическа енергия от АЕЦ.
Тимерманс преди този момент е служил в холандски държавни органи и е бил член на Камарата на представителите на Лейбъристката партия (1998-2007; 2010-2012). Бил е и заместител -секретар по външните работи, претрупан с европейските въпроси (2007-2010) и като министър на външните работи (2012-2014 г.).
Г-н Тимерманс, ще промени ли енергийната рецесия в Европа задачите на Европейски Съюз за климатична индиферентност? Наскоро казахте, че тя ще форсира Зеления преход " - какви са причините ви?
Със сигурност се надявам, тъй като това е единствения метод да сме сигурни, че няма непрекъснато да сме наранени от придвижванията на пазара. Сега цените са доста високи. Изпълнявайки задачите на Зеления преход, Европа ще понижи зависимостта си при цените на природния газ. За да се случи това, би трябвало да имаме възобновима сила, която е евтина в дълготраен проект и може бързо да бъде конфигурирана, откакто се направи инвестицията.
Това ли ще бъде пожеланият инструмент за решение освен на климатичните, само че и на енергийните и икономическите провокации?
Ако водачите на Европейски Съюз си извлекат верните изводи от тази енергийна рецесия. А не да си мислят " о, ние сме в рецесия, дано да забавим процесите ". Това ще бъде допустимо най-лошата реакция при сегашната обстановка и ще е по-добре тези процеси да се ускорят.
Франс Тимерманс и служебният министър председател Стефан Янев на форума на Dir.bg и 3e-news "Зеленият преход - решения и провокации за България "
Снимка: Българска телеграфна агенция
Зеленият преход е освен политики, само че и метод на мислене. Успявате ли да намерите поддръжка измежду жителите на Европейски Съюз за водените политики? Какво ви стимулира в тази посока?
Знаете, че множеството европейци са обезпокоени поради климатичната рецесия. Те схващат, че ние сме екзистенциално провокирани от тези промени. В България към момента има доста да се свърши по този въпрос, само че множеството европейски жители са извънредно загрижени и поради този факт това е съществена тематика в Европейски Съюз. Дори и по време на рецесията с ковид, климатичната рецесия остана отпред на дневния ред за множеството хора. Но аз разбирам, че в случай че си в обстановка да не знаеш дали ще изкараш с парите си до края на месеца, то тогава краят на света не е тъкмо първото ти терзание. Но когато проучваме провокациите, за които всички знаем, разбираме че би трябвало да променим обстановката. И то би трябвало да я променим по почтен и транспарантен метод, тъй че никой да бъде подценен.
И това е методът?
Да, считам, че това е единствения метод. И би трябвало да потвърдим на хората, че няма да бъдат оставени сами.
Как може да се случи това доказване?
Знаете ли, политиката постоянно цели едно главно нещо. Независимо дали е лява, дясна или пък е центристка. Става въпрос за преразпределение, това е политиката. Трябва да сме несъмнено, че обществото ще се развива по обективен метод, че няма пропуски сред другите групи от него и, че ще оказваме помощ на хората, които не могат сами да си оказват помощ. И това е от голямо значение във времена на голям преход, каквито имаме сега с прехода от въглеродноинтензивните към климатично неутралните горива. Основният проблем е по какъв начин да организираме по този начин нещата, с цел да потвърдим на хората, че никой няма да бъде зарязан. И по какъв начин ще създадем нови благоприятни условия, тъй като има 2 милиона нови работни места, които се чакат в зелената стопанска система. Но също по този начин би трябвало да се погрижим хората да получат тези работни места и то в нужните райони.
Тимерманс следи жарък диалог сред българския еврокомисар Мария Габриел и служебния министър председател Стефан Янев
Снимка: Българска телеграфна агенция
Какви са упованията ви от COP 21 в Глазгоу, който стартира в края на месеца? Можем ли да мислим за продължение на Парижкото съглашение?
След Парижкото съглашение ние имахме доста обезпокоителни отчети от интернационалния комитет по изменението на климата. Последните разбори демонстрират, че сме доста надалеч от задачата, която би трябвало да следваме, с цел да предотвратим злополуката. И това, което би трябвало да създадем в този момент, е да предприемем ограничения, които ще ни разрешат да се вместим в границите на Парижкото съглашение. А то е да останем надалеч под равнищата от стопляне на температурата от 2 градуса по Целзий, по отношение на прединдустриалните равнища. И по този начин да имаме опция да останем под 1,5 градуса. За задачата ние би трябвало да променим коренно стопанската система си.
Какво би трябвало да се случи в Глазгоу? Страните би трябвало да бъдат по-амбициозни във връзка с намаляването на парниковите газове, а развитите страни би трябвало да влагат повече средства към разрастващите се страни. Така тези страни ще схванат, че солидарността е нещо, което действително работи.
На трето място би трябвало да стигнем до съглашение за установяване на " разпоредбите на играта " - че всички ние в световен проект изпълняваме идентични правила и по този начин да може да се съпоставя информацията. Тогава всички ще сме наясно, че се движим в вярната посока.
Това са тежки проблеми. Смятате ли, че можете да се стигне до съглашение?
На първо място аз станах много по-оптимистично надъхан в последните няколко месеца. Причината за това е, че от ден на ден страни подхващат по-амбициозни позиции по тематиката. Това е развиване в добра посока. На второ място, би трябвало да сме почтени - няма да успеем да запълним празнината напълно. Трябва да се стремим да запазим допустимо най-малка тази празнота.
И във връзка с финансирането, и на амбициозността ние гледаме напред. А дали ще бъде задоволително? Нека изчакаме и да забележим. Ако не е задоволително, ние ще поправяме това след срещата в Глазгоу. Важното е да продължим да настояваме, тъй като сега има позитивна инерция и да вървим по този път.
" Да не обръщаме тил на никого, само че и да направляваме процеса по зеления преход ". Сходна ваша мисъл, прочетох неотдавна, в случай че съм схванал вярно. Има ли силите Европа да се оправи с сходно предизвикателство?
Ние имаме потенциала и силата, с цел да се оправим. Но би трябвало да се стартира с осъзнаването на обстоятелството, че в случай че не създадем нищо, казусът ще стане доста по-голям. Защото има фундаментално недоумение измежду някои хора, че в случай че нищо не се прави, всичко ще си остане както е. Не е по този начин. Цената на неправенето на нищо е доста по-висока, спрямо дейностите. А цената на това неправене се отразява изключително мощно измежду бедните прослойки на обществото ни, които страдат най-вече. Хората, които нямат къде другаде да отидат.
Така че в случай че имате доста естествени пожари, наводнения, или създадената годишна продукция е никаква, то в случай че си безпаричен няма къде да отидеш. Ако си богат постоянно има място, на което да се преместиш.
Именно Зелената договорка е от изключително значение за хората, които са в по-незавидни позиции, а не е за мощните хора в обществото. Заради това би трябвало да сме сигурни, че Зелената договорка е и обществена такава. Да сме сигурни, че никой няма да изостане и по този начин ще разпределим напъните си по подобен метод, че хората, чиято работа няма да съществува в бъдеще, ще получат нови познания и умения. И те ще бъдат за браншове, които ще ги има и отсега нататък.
Това е от голяма важност и за демографското състояние в Европа. Никой не желае да е незает в бъдеще и поради това би трябвало да работим за подсилване на стопанската система ни.
Това е задачата на Фонда за обективен преход и обществения климатичен фонд.
Точно по този начин. Ние активизираме милиарди евро средства, с цел да могат държавните управления на страните-членки да преразпределят това финансиране към хората, които най-вече ще се нуждаят от него. Така през климатичния обществен фонд ние ще избегнем енергийната беднотия по време на прехода. А посредством Фонда за обективен преход ще помогнем на 30-те въглищни района в целия Европейски Съюз, да преодолеят въглищната си взаимозависимост и да основат нова и мощна стопанска система. Точно това вършим.
Снимка: Dir.bg Какви механизми има Европа, с цел да противодейства на световната енергийна рецесия, която обгръща света? Възможно ли е усмиряване на енергийните цени, чрез влияние върху пазарa на Схемата за търговия с нездравословни излъчвания или посредством данъчни политики да вземем за пример?
Енергетиката е бранш с огромно политическо въздействие. Но и силата е съществено облагана с налози на всички места. Така че може краткотрайно да се понижат част от данъците, а това ще намали и сметките за сила на хората. Възможно е също по този начин да има и отплата за хората поради високите сметки. Можете да отложите заплащанията за избран интервал от време. А може и да се прегледат други въпроси.
Например може да се проучва опцията да се колективизира силата, в случай че това би проработило. Имаме разнообразни принадлежности за политики. Но би трябвало да сме наясно, че сегашната рецесия е единствено краткотрайна. Тя не е дълготрайна, тъй като енергийните цени ще тръгнат още веднъж надолу напролет. Всичко зависи от това до каква степен тежка ще бъде зимата и по какъв начин ще преминем през нея в идващите няколко месеца.
А допустимо ли е да се влияе посредством схемата за търговия с излъчвания?
Нека да сложим нещата по различен метод. Пазарната цена на природния газ е осем пъти по-влияеща върху цената на електрическата енергия от схемата за търговия с излъчвания. Заради това действително съдебна техническа експертиза има малко влияние върху цените на електрическата енергия. И в случай че стартираме да обмисляме разновидности за промени в системата за търговия с излъчвания, резултатът от това също ще бъде нищожен. Далеч по-добре е да се огледа пазарната обстановка на енергийните пазари.
Давам ви образец: През последната година разликите в цените за звук квоти нездравословни излъчвания се повишиха от 30 евро на звук до почти 60 евро на звук. Това докара до спомагателен доход за страните-членки от съвсем 11 милиарда Евро - това е спомагателен приход за една година - по отношение на година по-рано. Тези средства могат да се употребяват, с цел да оказват помощ на хората, да ги поддържат. Именно поради това имаме схемата за търговия с излъчвания. И държавните управления би трябвало да покажат на хората какво вършат с парите им. Това са си пари на жителите и могат да се употребяват за тяхното благополучие.
По време на конференцията " Зеленият преход - провокации и решения за България " вие споменахте и различен източник на електрическа енергия, с изключение на ВЕИ. Говоря за нуклеарната сила. Смятате ли, че този тип сила може да помогне за енергийния преход?
Ядрената сила има големи преимущества, тъй като няма никакви въглеродни излъчвания. Но има и няколко минуса - прекомерно е скъпа и лишава доста време преди да получите електричество от даден план за АЕЦ. Не зная за случай даже на един план за атомна електроцентрала, който да е бил изпълнен в период. Строителството постоянно лишава повече време, а цената постоянно се удвоява, даже става тройна, без значение от мястото на строителството - без значение дали приказваме за Финландия или Франция. Така че аз нямам нищо срещу развиване на нуклеарната енергетика, тя има големи преимущества поради нулевите си излъчвания. Но внимавайте, тъй като е доста скъпа и може да отнеме доста време, преди да получите електрическа енергия от АЕЦ.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ