Франсис е на 27, от Сакраменто, живее в Ню Йорк.

Франсис е на 27, от Сакраменто, живее в Ню Йорк. Франсис е готина. Тя е от тези девойки, които носят кецове, раница и дънкова риза, тичат след рейса, споделят непрестанно „ обичам те “ на приятелките си и се смеят високо и заразително.Франсис няма огромни гении, нито огромни фантазии. Тя работи почасово в танцово студио и желае да стане хореограф. Понякога танцува, различен път прави хореография за камерни спектакли. А от време на време не прави нищо. Когато има пари и работа, живее в хубавите квартали на града, когато няма, живее където може. Целият филм наблюдава живота на Франсис по адресите й в Ню Йорк.

Франсис е слънчева, занимателна и открита. Тя не лъже, не се преструва, не се депресира от това, че животът не всеки път е на нейна страна – тя гледа напред и се усмихва. Наблюдавайки чудесната Грета Гъруиг в ролята на Франсис, е доста мъчно да допускам, че това е роля, а не тя самата. Още повече, тя е съсценарист на кино лентата, а в функциите на родителите й играят личните й майка и татко.

Франсис е като някого, който познаваме и обичаме. Или в случай че не го познаваме, несъмнено бихме желали. Нали всеки от нас желае някой постоянно да му споделя, че го обича и да го кара да гледа напред? След „ Франсис Ха “ това ми се коства по-лесно.