Знанието се втъкава у нас с раждането, заедно с кръвта ♠ Марк ШАГАЛ
Фрагменти от изявление с художника, взето от френския радиожурналист Жак Шансел и оповестено през 1971 година в „ Сборник с радиопредавания ”.
(Marc Chagall, Birthday, 1915, The Museum of Modern Art, NewYork)
♥ Постоянно съм развълнуван
Вълнувам се от самото начало. Майка ми ми описа, че когато съм се появил на бял свят, градът бил обзет от голям пожар и с цел да ни спасят нас двамата с мама, трябвало да местят леглото, на който сме лежали от едно място на друго. Навярно по тази причина непрекъснато се вълнувам… Всъщност аз съм радостен човек и постоянно се усмихвам. Обичам хората и се старая да не се окайвам. Разбира се, не ми е прекомерно радостно, когато във вестниците чета какво през днешния ден се твори по света. Но доста одобрявам днешната юноша. Завиждам на младите. Готов съм да им простя всичко, даже това, което ми се вижда толкоз необичайно – че си пилеят времето. В последна сметка, младостта постоянно провокира благосклонност.
♥ За работата и смисъла на живота
Нужно е да се работи, неуморно да се работи. Не можеш да докоснеш идеала без работа. За да създадеш произведение на изкуството е належащо да се отдадеш на своята работа на 400%, та даже и повече. Ако вложите едвам 90%, значи не сте надарени. Във всяка специалност е нужно да се работи на лимита, цялостен да се раздадеш. Не поради парите, а поради качеството. Качеството придава смисъл на живота.
♥ За началото на пътя си в изкуството
В учебно заведение се учех добре, само че заеквах. Някога ме бе ухапало куче. Заеквах и не знаех какво ще излезе от мен. Веднъж един от съучениците ми ми сподели черно-бяла рисунка. Попитах го: „ Какво е това? ”, а той отвърна: „ Може да идеш в библиотеката, да вземеш картина и да я прерисуваш. ” Тогава разбрах, че и аз нелошо рисувам и това е нещо, което ми подхожда.
♥ За щастието
Доволен ли сте от себе си през днешния ден? – Ако моята жена е щастлива, аз също съм благополучен и се усмихвам.
♥ За своите картини
Рисувам картини и в случай че вие можете да ги почувствате, това е всичко от мен. Няма какво да се добави повече…
Ако в творбата на изкуството няма нещичко иреално, то е нереално. Това го споделих, когато бях на 20 и ме питаха – „ Но по какъв начин да разбираме това? Защо в картините ви мъртвите лежат на улицата, а на покрива е кацнал музикант? ”
И какво трябваше да отвърна? Просто по този начин го усещах. Чувствах, че светът цялостен е застанал наобратно. Още от дете усещах, че във всички нас живее някаква тревожна мощ. Ето за какво моите персонажи полетяха в небето по-рано от космонавтите.
Както в живота, по този начин и в изкуството ни е нужна причудливост. Само не трябва особено да я разгадаваме и натрапваме. Не съм завършвал никакви специфични курсове, никакво образование. Знанието се втъкава у нас с раждането, дружно с кръвта. За да научиш каквото и да било, не е нужно да вървиш в университет. Трябва да се учиш на първо място от своите родители.
Майка ми и татко ми бяха моето учебно заведение. Учех се, до момента в който гледах своя татко и виждах с какви старания работеше той, по какъв начин пие чай, пуши, по какъв начин се уморява… Учех се, когато гледах своята майка да подготвя обяда за осем деца. После пораснах и видях небето, неговата нощ, видях младите девойки, по този начин прелестни, че за нищо на света не смеех да се доближа до тях. Всичко това е моето учебно заведение. И всичко това е в моите картини.
Източник:
Картина(заглавна): Marc Chagall, Over the town, 1918, Tretyakov Gallery, Moscow, Russia
