Извод на експерти за ВСВ: Хитлер е следствие от немското оскърбление
Фокусирайки се върху 80-годишнината от сключването на Пакта за ненападение сред Германия и Съветския съюз, прочут като „ Пакта Рибентроп – Молотов “, проф. Нина Дюлгерова, учител във ВСУ " Черноризец Храбър " застъпи тезата, че Сталин е нямал различен вид за деяние , откакто против Съветския съюз се построява доста устойчива коалиция.
На конференция в Българска телеграфна агенция, отдадена на осмислянето на историческото съглашение и нацистката политика на напън на Изток, известна като „ Drang nach Osten “, тя изрази изрично противоречие с оценките, че сключването на пакта било стратегическа неточност на Сталин. „ Всеки от участниците в интернационален политически развой пази своите национални ползи , само че е задължен да се преценява с непредсказуемата политика на останалите участници. Всяка една страна - велика мощ следва своите стратегически ползи, които имат своите съответни конюнктурни измерения “, разясни тя.
Картината на конюнктурните ползи в 1939 година, по думите й „ дефинират модел, обвързван с антисъветската коалиция на всички страни - велики сили в Европа и в никакъв случай не би трябвало да се изключа Съединени американски щати “. Според нейната трактовка „ Пактът се подписва сред две велики сили, които краткотрайно нарушават главните проекти най-много на Лондон, тъй като Вашингтон още не е тази мощ, която може да управлява политическите процеси в Европа “. Наличието на секрети клаузи в подписания на 23 август 1939 година Пакт Рибентроп – Молотов, съгласно нея е изцяло всекидневно. Тя посочи, че става въпрос за сфери на въздействие и уточни сходни договорености, че другата страна няма да пречи на отсрещната страна, в случай че желае да уголемява своите сфери на въздействие.
„ Всяка страна, в случай че има сили уголемява своите граници, огромният проблем е какъв брой време тази територия може да е част от тази страна “, акцентира Дюлгерова. „ Нацистка Германия съумява до 1945 година, само че в случай че приказваме за Руската империя, Съветския съюз и Руската федерация, за следващ път се потвърждава, че територии, които влизат в техните граници са устойчива част два – три века “, уточни тя. Великите сили потвърждават благоприятни условия и потенциал да трансформират както политики, по този начин и тактики, само че и геополитически граници, означи тя и като свеж образец уточни опита на Доналд Тръмп да купи Гренландия. „ Вярно е, че 1867 година император Александър II продаде за 7 милиона Аляска, само че в XXI век такива неща мъчно могат да се случат “, разяснява тя.
Проф. Дюлгерова посочи още, че нацисткият принцип „ Drang nach Osten “ („ Натиск на изток “) водел началото си от далечното минало – „ след края на Римската империя, което е в последната четвърт на V век до към X век има подобен развой от Изток на Запад - всички племена, които идват от Азия минават и стигат до Западната част на Европа “.
„ През последните месеци и години върви борба за историята, което значи борба за младото потомство. Смятам, че тя би трябвало да се води без страст, с познаване на документите, процесите, явленията и оценките да не се вършат от позицията на политическата поръчка, а от позиция на разбора на съответния факт и мястото му в поредност феномени и процеси, в които може да бъде изведен на напред във времето и с него да се изяснява, само че не и да се генерализира “, сподели още във връзка на годишнината от сключването на Пакта проф. Дюлгерова.
Етническият въпрос
При осмислянето на Пакта Рибентроп – Молотов е значимо да се има поради етническия проблем, означи специалистът по етнически въпроси Мирослав Попов. Той цитира публикация на Хитлер от 1926 година, в която фюрерът обяснявал искрено проектите на Райха: „ Ние сме 80 млн. и би трябвало да станем 200 милиона. Затова би трябвало всички прилежащи територии да причисляваме, да причисляваме, да причисляваме “ и разяснява, че тази концепция за събиране на земи до реализиране на заветните 200 милиона има съображение и в арийския мит и расовата интерпретация.
„ В двете огромни рецесии – едната, довела до деструктурирането на Чехословакия, другата – до окупацията на Полша, ролята на етническия претекст е доста значима . Тя кънти точно с формулата: отбрана на немските малцинства “, уточни той и насочи вниманието 20 години по-назад във времето, към версайската система от мирни контракти, която грубо окастря Германия. „ Главното е че огромни немски малцинства и в Полша и в Чехословакия са останали и е реалност умеенето на Третия райх да откри контакт с тях, да ги сложи под своя извъндържавен политически надзор. Няколко милиона немскоезични жители на Чехословакия и на Полша в един миг стартират да схващат режима, в който са сложени като недопустим “, разясни специалистът.
„ Нямаше да се случи нищо до 23 август 1939 година, в случай че не беше версайската система от мирни контракти “ , уверен е Попов. Версайската система от мирни контракти е артикул на избрани визии за наказване на виновниците за Първата международна война. Виновниците са 4 – Райхът - Германия, Австро-Унгария и двата им велики съдружници царство България и Отоманската империя. „ При тяхното наказване се попрекалява, да вземем за пример от позиция на етно-политическите въпроси “, безапелационен е Попов и уточни, че Унгария тогава губи повече от 60% от териториите с унгароезично население.
„ Има несправедливи мирни контракти в Европа . Те не регистрират настройките на народите. Границите се преначертават. По-нататъшното държание на Хитлер, фашизма и т. н. е идващ въпрос, първият е, че има несправедливи мирни контракти в Европа “, безапелационен е специалистът и акцентира, че несправедливостите, включително геополитическите провокират противоположен резултат. „ Без да извинявам хитлерофашизма и съпътстващите го феномени, ще кажа, че Хитлер нямаше да има този политически триумф, в случай че в немския народ не се беше загнездило възприятие на огорчение “, добави Попов и акцентира, че „ аншлусът (присъединяването на Австрия към Голяма Германия в 1938 година посредством политически и боен напън на австрийските нацисти върху законната власт на република Австрия) става вероятен, тъй като жителите на Австрия преценят, че са доста повече германци, в сравнение с австрийци “.
„ След Първата международна война концепцията, че войната е избухнала, тъй като не са били предпазени правата на малцинствата, е мощно звучаща. Оттук се построяват договорно правни задължения – вие вземате тази територия, само че се ангажирате да защитавате малцинствата в нея. На тази база се случват нещата и в Полша, и Чехословакия със судетските немци “, уточни още Попов.
По думите му концепцията за защита на малцинствата, а не на хората, е част от световната концепция за заблуждение на международното публичното мнение . „ Това умеене да пази малцинствата Райхът го е овладял сносно като политико-пропаганден механизъм и го играе и в Чехословакия, и в Полша “, акцентира Попов. „ Опитът в Централна Европа 1938 – 39 година да се пазят правата на немскоезичните малцинства демонстрира, че с това се оправдава интервенцията в непознати страни, включително военната намеса “, разяснява той и уточни Югославия като още по-ярък образец от Чехословакия.
„ При всички случаи става въпрос за краткотрайно или дефинитивно игнориране на националния суверенитет в избрани територии. Сякаш Чехословакия не е суверена страна, като че ли субектите са отвън нея и някой би трябвало да наложи на суверена Чехословакия опекунство, контрол в името на отбрана на правата на малцинствата “, разяснява специалистът. По думите му „ тази подла игра основава на агресора форма на морална легитимация от вида: „ ние сме моралните, тъй като пазиме правата на судетските немци или на немскоезичното малцинство в Полша “. Спестява се фактът, че в границите на Версайската система границите са чертани без да се интересуват от настроенията е настройките на хората по места, добави Попов.
На конференция в Българска телеграфна агенция, отдадена на осмислянето на историческото съглашение и нацистката политика на напън на Изток, известна като „ Drang nach Osten “, тя изрази изрично противоречие с оценките, че сключването на пакта било стратегическа неточност на Сталин. „ Всеки от участниците в интернационален политически развой пази своите национални ползи , само че е задължен да се преценява с непредсказуемата политика на останалите участници. Всяка една страна - велика мощ следва своите стратегически ползи, които имат своите съответни конюнктурни измерения “, разясни тя.
Картината на конюнктурните ползи в 1939 година, по думите й „ дефинират модел, обвързван с антисъветската коалиция на всички страни - велики сили в Европа и в никакъв случай не би трябвало да се изключа Съединени американски щати “. Според нейната трактовка „ Пактът се подписва сред две велики сили, които краткотрайно нарушават главните проекти най-много на Лондон, тъй като Вашингтон още не е тази мощ, която може да управлява политическите процеси в Европа “. Наличието на секрети клаузи в подписания на 23 август 1939 година Пакт Рибентроп – Молотов, съгласно нея е изцяло всекидневно. Тя посочи, че става въпрос за сфери на въздействие и уточни сходни договорености, че другата страна няма да пречи на отсрещната страна, в случай че желае да уголемява своите сфери на въздействие.
„ Всяка страна, в случай че има сили уголемява своите граници, огромният проблем е какъв брой време тази територия може да е част от тази страна “, акцентира Дюлгерова. „ Нацистка Германия съумява до 1945 година, само че в случай че приказваме за Руската империя, Съветския съюз и Руската федерация, за следващ път се потвърждава, че територии, които влизат в техните граници са устойчива част два – три века “, уточни тя. Великите сили потвърждават благоприятни условия и потенциал да трансформират както политики, по този начин и тактики, само че и геополитически граници, означи тя и като свеж образец уточни опита на Доналд Тръмп да купи Гренландия. „ Вярно е, че 1867 година император Александър II продаде за 7 милиона Аляска, само че в XXI век такива неща мъчно могат да се случат “, разяснява тя.
Проф. Дюлгерова посочи още, че нацисткият принцип „ Drang nach Osten “ („ Натиск на изток “) водел началото си от далечното минало – „ след края на Римската империя, което е в последната четвърт на V век до към X век има подобен развой от Изток на Запад - всички племена, които идват от Азия минават и стигат до Западната част на Европа “.
„ През последните месеци и години върви борба за историята, което значи борба за младото потомство. Смятам, че тя би трябвало да се води без страст, с познаване на документите, процесите, явленията и оценките да не се вършат от позицията на политическата поръчка, а от позиция на разбора на съответния факт и мястото му в поредност феномени и процеси, в които може да бъде изведен на напред във времето и с него да се изяснява, само че не и да се генерализира “, сподели още във връзка на годишнината от сключването на Пакта проф. Дюлгерова.
Етническият въпрос
При осмислянето на Пакта Рибентроп – Молотов е значимо да се има поради етническия проблем, означи специалистът по етнически въпроси Мирослав Попов. Той цитира публикация на Хитлер от 1926 година, в която фюрерът обяснявал искрено проектите на Райха: „ Ние сме 80 млн. и би трябвало да станем 200 милиона. Затова би трябвало всички прилежащи територии да причисляваме, да причисляваме, да причисляваме “ и разяснява, че тази концепция за събиране на земи до реализиране на заветните 200 милиона има съображение и в арийския мит и расовата интерпретация.
„ В двете огромни рецесии – едната, довела до деструктурирането на Чехословакия, другата – до окупацията на Полша, ролята на етническия претекст е доста значима . Тя кънти точно с формулата: отбрана на немските малцинства “, уточни той и насочи вниманието 20 години по-назад във времето, към версайската система от мирни контракти, която грубо окастря Германия. „ Главното е че огромни немски малцинства и в Полша и в Чехословакия са останали и е реалност умеенето на Третия райх да откри контакт с тях, да ги сложи под своя извъндържавен политически надзор. Няколко милиона немскоезични жители на Чехословакия и на Полша в един миг стартират да схващат режима, в който са сложени като недопустим “, разясни специалистът.
„ Нямаше да се случи нищо до 23 август 1939 година, в случай че не беше версайската система от мирни контракти “ , уверен е Попов. Версайската система от мирни контракти е артикул на избрани визии за наказване на виновниците за Първата международна война. Виновниците са 4 – Райхът - Германия, Австро-Унгария и двата им велики съдружници царство България и Отоманската империя. „ При тяхното наказване се попрекалява, да вземем за пример от позиция на етно-политическите въпроси “, безапелационен е Попов и уточни, че Унгария тогава губи повече от 60% от териториите с унгароезично население.
„ Има несправедливи мирни контракти в Европа . Те не регистрират настройките на народите. Границите се преначертават. По-нататъшното държание на Хитлер, фашизма и т. н. е идващ въпрос, първият е, че има несправедливи мирни контракти в Европа “, безапелационен е специалистът и акцентира, че несправедливостите, включително геополитическите провокират противоположен резултат. „ Без да извинявам хитлерофашизма и съпътстващите го феномени, ще кажа, че Хитлер нямаше да има този политически триумф, в случай че в немския народ не се беше загнездило възприятие на огорчение “, добави Попов и акцентира, че „ аншлусът (присъединяването на Австрия към Голяма Германия в 1938 година посредством политически и боен напън на австрийските нацисти върху законната власт на република Австрия) става вероятен, тъй като жителите на Австрия преценят, че са доста повече германци, в сравнение с австрийци “.
„ След Първата международна война концепцията, че войната е избухнала, тъй като не са били предпазени правата на малцинствата, е мощно звучаща. Оттук се построяват договорно правни задължения – вие вземате тази територия, само че се ангажирате да защитавате малцинствата в нея. На тази база се случват нещата и в Полша, и Чехословакия със судетските немци “, уточни още Попов.
По думите му концепцията за защита на малцинствата, а не на хората, е част от световната концепция за заблуждение на международното публичното мнение . „ Това умеене да пази малцинствата Райхът го е овладял сносно като политико-пропаганден механизъм и го играе и в Чехословакия, и в Полша “, акцентира Попов. „ Опитът в Централна Европа 1938 – 39 година да се пазят правата на немскоезичните малцинства демонстрира, че с това се оправдава интервенцията в непознати страни, включително военната намеса “, разяснява той и уточни Югославия като още по-ярък образец от Чехословакия.
„ При всички случаи става въпрос за краткотрайно или дефинитивно игнориране на националния суверенитет в избрани територии. Сякаш Чехословакия не е суверена страна, като че ли субектите са отвън нея и някой би трябвало да наложи на суверена Чехословакия опекунство, контрол в името на отбрана на правата на малцинствата “, разяснява специалистът. По думите му „ тази подла игра основава на агресора форма на морална легитимация от вида: „ ние сме моралните, тъй като пазиме правата на судетските немци или на немскоезичното малцинство в Полша “. Спестява се фактът, че в границите на Версайската система границите са чертани без да се интересуват от настроенията е настройките на хората по места, добави Попов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ