Масоните в България имат три национални цели
Фокусирали сме се върху три съществени национални цели, които считаме, че са жизненоважни. Това сподели на конференция Великият занаятчия на Великата ложа на старите свободни и признати зидари в България Пламен Матеев.
Брифингът беше във връзка 20 години Велика ложа на старите свободни и признати зидари в България. "И в този момент ние сме поели тежкия кръст да слагаме пред всички тези, които вземат участие в сходни структури, национални цели и да търсим обединяване към тях. Направили сме съответните съвещания с други страни и сме се фокусирали върху три съществени национални цели, които считаме, че са жизненоважни, уточни Пламен Матеев.
"Това е връщането на цивилизационния разговор в обществото - извънредно сложна задача, само че в доста страни тя е изиграла своята позитивна роля в доста сериозни моменти. Втората национална цел, която сме си сложили, и към която търсим обединяване на всички, е образованието и битката с експанзията, престъпните прояви в ранното създаване на членовете на обществото ни. Третото е нашият опит, или опитът на всички тези други структури и организации в целия свят, да подкрепяме обществото тогава, когато се случат непредвидени бедствия ", уточни Великият занаятчия на Великата ложа на старите свободни и признати зидари в България.
Онова, което ни обединяваше, беше желанието в България да се сътвори фактически същинско и прието масонство, уточни Румен Ралчев - Стар популярен занаятчия на Великата ложа на старите свободни и признати зидари в България. На 20 септември 1997 година в Горна баня беше импортирана светлина - признанието на Великата ложа на старите свободни и признати зидари в България, сподели Ралчев.
Един от главните цели като националноотговорна Велика ложа е работата по основаването на единно масонско пространство, единство на братята, с цел да може да бъдем по-силни и по-задружни в делата си, означи той. Румен Ралчев акцентира, че полезността и желанието за помощ на обществото са значими за масоните. Масонството в България съществува повече от 200 години.
Непосредствено след Освобождението на България през 1879 година се основават алегорични ложи, а през 1917 година е основана първата Велика ложа в България, уточни на конференцията Никола Александров - Стар популярен занаятчия на Великата ложа на старите свободни и признати зидари. Тоталитарните страни не желаят да съществува и не разрешават масонството. В България то беше неразрешено и не съществуваше от 1940 до 1992 година, уточни Александров. През 1997 година беше публично възобновено, означи той.
Брифингът беше във връзка 20 години Велика ложа на старите свободни и признати зидари в България. "И в този момент ние сме поели тежкия кръст да слагаме пред всички тези, които вземат участие в сходни структури, национални цели и да търсим обединяване към тях. Направили сме съответните съвещания с други страни и сме се фокусирали върху три съществени национални цели, които считаме, че са жизненоважни, уточни Пламен Матеев.
"Това е връщането на цивилизационния разговор в обществото - извънредно сложна задача, само че в доста страни тя е изиграла своята позитивна роля в доста сериозни моменти. Втората национална цел, която сме си сложили, и към която търсим обединяване на всички, е образованието и битката с експанзията, престъпните прояви в ранното създаване на членовете на обществото ни. Третото е нашият опит, или опитът на всички тези други структури и организации в целия свят, да подкрепяме обществото тогава, когато се случат непредвидени бедствия ", уточни Великият занаятчия на Великата ложа на старите свободни и признати зидари в България.
Онова, което ни обединяваше, беше желанието в България да се сътвори фактически същинско и прието масонство, уточни Румен Ралчев - Стар популярен занаятчия на Великата ложа на старите свободни и признати зидари в България. На 20 септември 1997 година в Горна баня беше импортирана светлина - признанието на Великата ложа на старите свободни и признати зидари в България, сподели Ралчев.
Един от главните цели като националноотговорна Велика ложа е работата по основаването на единно масонско пространство, единство на братята, с цел да може да бъдем по-силни и по-задружни в делата си, означи той. Румен Ралчев акцентира, че полезността и желанието за помощ на обществото са значими за масоните. Масонството в България съществува повече от 200 години.
Непосредствено след Освобождението на България през 1879 година се основават алегорични ложи, а през 1917 година е основана първата Велика ложа в България, уточни на конференцията Никола Александров - Стар популярен занаятчия на Великата ложа на старите свободни и признати зидари. Тоталитарните страни не желаят да съществува и не разрешават масонството. В България то беше неразрешено и не съществуваше от 1940 до 1992 година, уточни Александров. През 1997 година беше публично възобновено, означи той.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ