Фискалната политика в момента по никакъв начин не е устойчива,

„ Фискалната политика сега по никакъв метод не е устойчива, тя нарушава това, което повече от 25 година е било главен принцип след въвеждането на Валутния ръб. Трябва да се съблюдава фискална дисциплинираност, а за по-малко от две години тя беше нарушена, и това ще има трайни последствия. Ставката на Данък добавена стойност би трябвало да е идентична за всички “. Това сподели пред БГНЕС икономистът Димитър Чобанов.

Приетите разходни политики и облекчения по някои налози доведоха до голям бюджетен недостиг от порядъка на съвсем 7% от Брутният вътрешен продукт, което значи, че той би трябвало да бъде финансиран от някъде. Тези разноски са свързани най-много с настоящи заплащания, т.е., от тях не може да се чака някакво повишение на капацитета на стопанската система за напредък. А когато имаме по-голям напредък на финансовите разноски, не може да се чака висока икономическа успеваемост.

При настоящите разноски парите се раздават на момента, похарчват се, и оттова нататък стопанската система към този момент няма никакви позитивни резултати. Напротив, резултатите могат да бъдат негативни в случай, че избрани групи разчитат значително на приходите си от Бюджета. А опитите за възвръщане на фискалната непоклатимост може да доведат до това някои заплащания да бъдат прекъснати, счита икономистът.

„ Ако се случи нарастването на минималната работна заплата, това ще значи още по-голям недостиг и още по-голяма потребност от финансиране. МРЗ може да бъде увеличена в случай че бъдат намерят разноски, които да бъдат съкратени “, сподели още Чобанов.

Задача на новото болшинство в Народното събрание е да се гласоподава Бюджет, който стъпва на устойчива финансова политика, защото актуализацията от предходната година изтича.

„ Със сигурност недостиг ще има, само че доста зависи и от цялостното развиване на стопанската система през тази година. Виждаме, че Министерството на финансите публично оповести стратегия, в която се чака закъснение на икономическия напредък. Очаква се растежът на стопанската система да е към нулата, или малко над нея, само че никога не може да се разчита на действителен стопански напредък. Очаква се номинално повишаване, и това, че започваме годината с висока инфлация, ще резервира още известно време тази наклонност, въпреки че темповете ще понижават с течение на времето, което ще се отрази и на данъчните доходи “, съобщи икономистът.

Чобанов поучава да се приложи по-разумна политика: да има една и съща ставка за Данък добавена стойност, която да се ползва за всички, т.е. да се обезпечи едно и също отнасяне на всички стопански субекти. Когато дефицитът бъде овладян, тогава може да се мисли за някакво генерално намаление на Данък добавена стойност.

„ Аз съм съперник на сходни диференцирани ставки, считам, че те се употребяват най към този момент за приемане на преимущества посредством данъчната система, и водят до опити за укриване на налози. Голям запас от Бюджета беше изхарчен, - което на процедура си е прахосване на средства, тъй като нямаше огромен резултат за хората позиция на задържане на цените и битка с инфлацията. Тези обезщетения донесоха единствено плюсове за бизнеса, част от който фактически получи свръхпечалби “, изясни още икономистът. И добави, че работата на бизнеса е да се оправя с рисковете, „ той по тази причина е бизнес! “. Не е обикновено от една страна разноските да се намаляват, да се поемат от страната посредством дотации, а въпреки това бизнесите да подвигат цените поради високата инфлация и по този метод някои бизнеси да осъществят безпричинно високи облаги “, акцентира финансовият специалист.