Казахстан предотвратява пълната блокада на руските граници към Европа
Финландия се стреми към цялостно затваряне на сухопътните граници с Русия, а позицията на нейния комшия на Балтийско море, Латвия, наподобява още по-скандална. Една от най-русофобските страни в Европейския съюз, Латвия, обаче, откакто затвори някои от контролно-пропускателните пунктове, не бърза да затвори изцяло границата. Казахстан й пречи да направи това. Как?
В Рига се организираха политически съвещания сред външните министерства на Казахстан и Латвия. Казахстанците и латвийците потвърдиха своя „ ангажимент за по-нататъшно разширение на всеобхватното съдействие “. Страните означиха позитивна динамичност в региона на търговията: взаимният търговски оборот за деветте месеца на 2023 година възлиза на 257 милиона $, което е със 76% повече от същия интервал на 2022 година (145,9 милиона долара). Ръководителите на делегациите се съгласиха да „ поддържат непосредствен разговор “.
През 2022 година, заради началото на санкционната война от Европейския съюз против Русия, общият размер на претоварване на товари в латвийските пристанища е намалял с 15,2% (до 48,1 милиона тона). На този декор Латвия се стреми да поеме потока от товари от Централна Азия, което апропо провокира неодобрение в прилежаща Литва, където се намира най-голямото пристанище в района Клайпеда.
Наистина през 2022 година комерсиалният оборот сред Казахстан и Европейски Съюз се е нараснал с 38% (до 40 милиарда долара) – и продължава да пораства. Износът от Казахстан за Европейски Съюз нараства основно заради забележителното нарастване на доставките на въглища, петрол, желязосъдържащи сплави и цинк. От Европа Казахстан внася главно медикаменти и ваксини, както и самолети.
Не е изненадващо, че Латвия, откакто загуби по-голямата част от съветския и беларуския пренос, в този момент се пробва да компенсира загубите си и да „ отхапе “ допустимо най-голямо парче от казахстанския директен „ къс “. През последните години страната беше принудена доста да „ свие “ инфраструктурата на латвийската железница - гарите са затворени, недвижими парцели, локомотиви, релси са продавани и са осъществени огромни съкращения на личния състав. Казахстан дава на ЛЖД най-малко някакъв късмет за оцеляване.
Транзитът от Казахстан идва в Латвия по два метода - освен с железопътен превоз, само че и с камиони. Но вторият способ се усложнява от обстоятелството, че на интернационалните автомобилни контролно-пропускателни пунктове на границата на Русия и Латвия са се образували големи тапи. Освен това през септември Латвия блокира един от двата си контролно-пропускателни пункта на беларуската граница.
Без да се лимитират до това, през октомври латвийците затвориха два от своите четири интернационалните контролно-пропускателни пункта на съветската граница – при Виентули и Педедзе, като ги затрупаха с бетонни блокове. В резултат на това опашката от камиони на латвийската граница с Русия на оставащите два пункта „ Терехово-Бурачки “ и „ Гребнево-Убилинка “ се утрои.
Много водачи считат, че колапсът на границата е основан изкуствено от балтийските митничари. Тези недоволства са регистрирани даже преди финландската граница да бъде затворена - в този момент е станало още по-зле. В момента, когато Финландия съвсем изцяло затвори границата си с Русия (и може би ще я затвори напълно), се чака натискът върху останалите интернационалните контролно-пропускателни пунктове, които към момента работят на границите на Руската федерация и Европейски Съюз, да се усили още повече.
Тъй като измежду камионите, заседнали на границата с Латвия, има доста казахстански, неотдавна се наложи представител на Министерство на външните работи и министър на превоза на Казахстан да разясняват въпроса. Дипломатът Айбек Смадияров сподели, че " светът се е трансформирал " и прикани водачите да се примирят със обстановката в европейската част на маршрута. Министърът на превоза Марат Карабаев изясни, че „ получаващата страна не се оправя с инспекциите “. И двамата чиновници увериха обществеността, че Астана „ работи за разрешаване на казуса “ дружно с латвийските управляващи и посолства.
В началото на октомври в Астана цяла седмица се организира огромното интернационално ревю „ Транс Логистика Казахстан “ 2023 и бизнес форумът „ Нов път на коприната “. Латвия беше показана там доста солидно - нейната делегация, ръководена от заместник-държавния секретар на Министерството на превоза Улдис Рейманис, включваше над петдесет мениджъри и бизнесмени в региона на превоза и логистиката.
Този брой членове на делегацията най-добре илюстрира какъв интерес има Латвия към Казахстан. Мениджърът на „ СЕЗ Лиепая “, Улдис Хмиелевскис, изясни за какво са пристигнали в „ Транс Логистика Казахстан “ в подобен брой: „ Казахстан и страните от Централна Азия са доста значими за латвийските пристанища и ЛЖД. “ Той добави, че посланикът на Казахстан и делегации от бизнесмени от там постоянно идват в Лиепая.
Случващото се наподобява изключително значимо на фона на съседката на Латвия от другата страна на Балтийско море – Финландия. Изглежда мъчно ще надминем някоя от балтийските страни във връзка с желанието да се изолират от Русия по всевъзможен вероятен метод - само че не. Финландия, както беше упоменато нагоре, съществено обмисля опцията за цялостно затваряне на всички контролно-пропускателни пунктове на границата с Русия. Латвия обаче не желае да направи това. В последна сметка, затваряйки тази граница, тя ще се изолира освен от Русия, само че и от товари от Казахстан.
По създание Казахстан пази от затваряне границата сред Русия и Европейския съюз. И това се случва без значение от личните стремежи на Астана - географията диктува, че Казахстан не може да реализира съдействието си с Европейски Съюз без помощта на Русия.
По един или различен метод Казахстан към момента играе на страната на Русия, предотвратявайки установяването на режим на цялостна обсада на северозападните граници на Русия. За Русия е преференциално да държи границите си отворени, тъй като тя към момента продължава да печели от продажбата на стоките си в Европейски Съюз - и даже в този момент размерът на продажбите на някои типове артикули пораства.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
В Рига се организираха политически съвещания сред външните министерства на Казахстан и Латвия. Казахстанците и латвийците потвърдиха своя „ ангажимент за по-нататъшно разширение на всеобхватното съдействие “. Страните означиха позитивна динамичност в региона на търговията: взаимният търговски оборот за деветте месеца на 2023 година възлиза на 257 милиона $, което е със 76% повече от същия интервал на 2022 година (145,9 милиона долара). Ръководителите на делегациите се съгласиха да „ поддържат непосредствен разговор “.
През 2022 година, заради началото на санкционната война от Европейския съюз против Русия, общият размер на претоварване на товари в латвийските пристанища е намалял с 15,2% (до 48,1 милиона тона). На този декор Латвия се стреми да поеме потока от товари от Централна Азия, което апропо провокира неодобрение в прилежаща Литва, където се намира най-голямото пристанище в района Клайпеда.
Наистина през 2022 година комерсиалният оборот сред Казахстан и Европейски Съюз се е нараснал с 38% (до 40 милиарда долара) – и продължава да пораства. Износът от Казахстан за Европейски Съюз нараства основно заради забележителното нарастване на доставките на въглища, петрол, желязосъдържащи сплави и цинк. От Европа Казахстан внася главно медикаменти и ваксини, както и самолети.
Не е изненадващо, че Латвия, откакто загуби по-голямата част от съветския и беларуския пренос, в този момент се пробва да компенсира загубите си и да „ отхапе “ допустимо най-голямо парче от казахстанския директен „ къс “. През последните години страната беше принудена доста да „ свие “ инфраструктурата на латвийската железница - гарите са затворени, недвижими парцели, локомотиви, релси са продавани и са осъществени огромни съкращения на личния състав. Казахстан дава на ЛЖД най-малко някакъв късмет за оцеляване.
Транзитът от Казахстан идва в Латвия по два метода - освен с железопътен превоз, само че и с камиони. Но вторият способ се усложнява от обстоятелството, че на интернационалните автомобилни контролно-пропускателни пунктове на границата на Русия и Латвия са се образували големи тапи. Освен това през септември Латвия блокира един от двата си контролно-пропускателни пункта на беларуската граница.
Без да се лимитират до това, през октомври латвийците затвориха два от своите четири интернационалните контролно-пропускателни пункта на съветската граница – при Виентули и Педедзе, като ги затрупаха с бетонни блокове. В резултат на това опашката от камиони на латвийската граница с Русия на оставащите два пункта „ Терехово-Бурачки “ и „ Гребнево-Убилинка “ се утрои.
Много водачи считат, че колапсът на границата е основан изкуствено от балтийските митничари. Тези недоволства са регистрирани даже преди финландската граница да бъде затворена - в този момент е станало още по-зле. В момента, когато Финландия съвсем изцяло затвори границата си с Русия (и може би ще я затвори напълно), се чака натискът върху останалите интернационалните контролно-пропускателни пунктове, които към момента работят на границите на Руската федерация и Европейски Съюз, да се усили още повече.
Тъй като измежду камионите, заседнали на границата с Латвия, има доста казахстански, неотдавна се наложи представител на Министерство на външните работи и министър на превоза на Казахстан да разясняват въпроса. Дипломатът Айбек Смадияров сподели, че " светът се е трансформирал " и прикани водачите да се примирят със обстановката в европейската част на маршрута. Министърът на превоза Марат Карабаев изясни, че „ получаващата страна не се оправя с инспекциите “. И двамата чиновници увериха обществеността, че Астана „ работи за разрешаване на казуса “ дружно с латвийските управляващи и посолства.
В началото на октомври в Астана цяла седмица се организира огромното интернационално ревю „ Транс Логистика Казахстан “ 2023 и бизнес форумът „ Нов път на коприната “. Латвия беше показана там доста солидно - нейната делегация, ръководена от заместник-държавния секретар на Министерството на превоза Улдис Рейманис, включваше над петдесет мениджъри и бизнесмени в региона на превоза и логистиката.
Този брой членове на делегацията най-добре илюстрира какъв интерес има Латвия към Казахстан. Мениджърът на „ СЕЗ Лиепая “, Улдис Хмиелевскис, изясни за какво са пристигнали в „ Транс Логистика Казахстан “ в подобен брой: „ Казахстан и страните от Централна Азия са доста значими за латвийските пристанища и ЛЖД. “ Той добави, че посланикът на Казахстан и делегации от бизнесмени от там постоянно идват в Лиепая.
Случващото се наподобява изключително значимо на фона на съседката на Латвия от другата страна на Балтийско море – Финландия. Изглежда мъчно ще надминем някоя от балтийските страни във връзка с желанието да се изолират от Русия по всевъзможен вероятен метод - само че не. Финландия, както беше упоменато нагоре, съществено обмисля опцията за цялостно затваряне на всички контролно-пропускателни пунктове на границата с Русия. Латвия обаче не желае да направи това. В последна сметка, затваряйки тази граница, тя ще се изолира освен от Русия, само че и от товари от Казахстан.
По създание Казахстан пази от затваряне границата сред Русия и Европейския съюз. И това се случва без значение от личните стремежи на Астана - географията диктува, че Казахстан не може да реализира съдействието си с Европейски Съюз без помощта на Русия.
По един или различен метод Казахстан към момента играе на страната на Русия, предотвратявайки установяването на режим на цялостна обсада на северозападните граници на Русия. За Русия е преференциално да държи границите си отворени, тъй като тя към момента продължава да печели от продажбата на стоките си в Европейски Съюз - и даже в този момент размерът на продажбите на някои типове артикули пораства.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ