Горанов: Фирмите държат милиарди кеш, с които си купуват влияние
Финансовото министерство още веднъж предлага на депутатите да лимитират кешовите заплащания от сегашните 10 000 лева на 5000 лева като мярка за битка със сивата стопанска система. Това съобщи по време на чуване пред парламентарната комисия срещу контрабандата министърът на финансите Владислав Горанов.
С това на процедура ведомството му за трети път ще опита да смъкна тавана на кешовите заплащания на 5000 лева Първият път беше по време на втория кабинет на ГЕРБ, а вторият - в самото начало на третия мандат на Бойко Борисов, когато обаче мярката още веднъж не събра парламентарна поддръжка и таванът остана 10 000 лева, въпреки че МФ бе предложило график, по който той да падне на 1000 лева до няколко години.
Горанов се аргументира с данни от инспекция на финансовото министерство от лятото, която посочила голям казуса с кеша, държан в касите на компаниите.
По данни от докладите на компаниите пред Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2016 година в техните каси би трябвало да има налични 13.5 милиарда лева В същото време салдото на ръководство " Емисионно “, т.е. всички пари кеш в страната, са били малко над 14 милиарда лева към тази дата. " Това какво значи? Че жителите и банките не са имали кеш у себе си по Нова година, ли? “, запита Горанов.
След разкритието Националната организация за приходите стартира огромна акция за кеша в касите на компаниите. По първични данни близо 1300 сдружения държат по документи в касите си над 1 милион лв..
" Имаме солидни запаси в битката със сивата стопанска система. Огромният кешов оборот в страната основава всички тези проблеми. Къде са тези 13.5 милиарда лева? Те са за заплащания на заплати под масата, за пазаруване на артикули без документи, от което се пести Данък добавена стойност. Но с тези пари се купува и въздействие. Те не би трябвало да са там “, сподели Горанов.
Това съгласно него е следващият мотив, с който МФ ще упорства за ограничение на кешовите разплащания до 5000 лева по време на второто четене на данъчните закони в Народното събрание, което следва.
По думите на Горанов ситуацията преди години е било още по-лошо, като обстановката постепенно е почнала да се усъвършенства след края на 2014 година
През 2009 година пред Национален статистически институт са декларирани 10 милиарда лева в касите на компаниите, като публично парите в обращение са били към 9 милиарда лева
" Когато парите в касите на компаниите са повече от тези в обращение, нещо не е наред. Вече започнахме инспекции дали това не са скрити способи за систематизиране на облагата “, уточни Горанов.
По време на разискването не стана ясно дали този път ГЕРБ ще успее да събере парламентарна поддръжка за ограничение на кешовите разплащания до 5000 лева
Горанов изнесе данни за усъвършенстваната събираемост на налозите и осигуровките. По думите му към края на септември растежът на постъпленията от Данък добавена стойност е с 513 млн. лева (8%) в съпоставяне със същия интервал на 2016 година, от налога върху персоналните приходи – 165 млн. лева, от налога върху облагата – 112 млн. лева, а нарастването при осигуровките е с 14%.
С това на процедура ведомството му за трети път ще опита да смъкна тавана на кешовите заплащания на 5000 лева Първият път беше по време на втория кабинет на ГЕРБ, а вторият - в самото начало на третия мандат на Бойко Борисов, когато обаче мярката още веднъж не събра парламентарна поддръжка и таванът остана 10 000 лева, въпреки че МФ бе предложило график, по който той да падне на 1000 лева до няколко години.
Горанов се аргументира с данни от инспекция на финансовото министерство от лятото, която посочила голям казуса с кеша, държан в касите на компаниите.
По данни от докладите на компаниите пред Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2016 година в техните каси би трябвало да има налични 13.5 милиарда лева В същото време салдото на ръководство " Емисионно “, т.е. всички пари кеш в страната, са били малко над 14 милиарда лева към тази дата. " Това какво значи? Че жителите и банките не са имали кеш у себе си по Нова година, ли? “, запита Горанов.
След разкритието Националната организация за приходите стартира огромна акция за кеша в касите на компаниите. По първични данни близо 1300 сдружения държат по документи в касите си над 1 милион лв..
" Имаме солидни запаси в битката със сивата стопанска система. Огромният кешов оборот в страната основава всички тези проблеми. Къде са тези 13.5 милиарда лева? Те са за заплащания на заплати под масата, за пазаруване на артикули без документи, от което се пести Данък добавена стойност. Но с тези пари се купува и въздействие. Те не би трябвало да са там “, сподели Горанов.
Това съгласно него е следващият мотив, с който МФ ще упорства за ограничение на кешовите разплащания до 5000 лева по време на второто четене на данъчните закони в Народното събрание, което следва.
По думите на Горанов ситуацията преди години е било още по-лошо, като обстановката постепенно е почнала да се усъвършенства след края на 2014 година
През 2009 година пред Национален статистически институт са декларирани 10 милиарда лева в касите на компаниите, като публично парите в обращение са били към 9 милиарда лева
" Когато парите в касите на компаниите са повече от тези в обращение, нещо не е наред. Вече започнахме инспекции дали това не са скрити способи за систематизиране на облагата “, уточни Горанов.
По време на разискването не стана ясно дали този път ГЕРБ ще успее да събере парламентарна поддръжка за ограничение на кешовите разплащания до 5000 лева
Горанов изнесе данни за усъвършенстваната събираемост на налозите и осигуровките. По думите му към края на септември растежът на постъпленията от Данък добавена стойност е с 513 млн. лева (8%) в съпоставяне със същия интервал на 2016 година, от налога върху персоналните приходи – 165 млн. лева, от налога върху облагата – 112 млн. лева, а нарастването при осигуровките е с 14%.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ