За първите два месеца на годината държавният бюджетът отчита 1 млрд. лева излишък
Финансовото министерство може да се похвали, че за първите два месеца на годината консолидираният бюджет (КФП) е на остатък от 1 милиарда лв.. И това в случай, че за същия интервал на предходната година консолидирания бюджет бе на недостиг от 190 млн. лв.. лв.. Постигнатият резултат наподобява доста добър и се образува от увеличение, в съпоставяне със същия интервал на 2023-а, на приходите помощите и даренията с 500 млн. лв. до 9,9 милиарда лв. и понижаване на разноските със 700 млн. лв. до 8,9 милиарда лв.. За момента липсват публични данни то които да стане ясно на какво се дължат тези по-ниски разноски, само че въз основата на данните от януари може да се направи аргументирано съмнение, че икономията е от настоящите разноски и най-много от тези за прехрана.
Въпросната картина наподобява много " розова ", само че е доста евентуално единствено да наподобява такава. Ще напомним, че без значение от спазеният ангажимент за недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт за 2023-а, държавното управление не съумя да реализира заложените доходи от корпоративен налог, от налог върху приходите на физическите лица от трудови и цивилен контракти, от Данък добавена стойност и от мита.
Съвсем обособен е въпросът дали в действителност окончателните данни за развиването на стопанската система през 2023-а, които ще излязат през април 2024-а, ще потвърдят дефинитивно, че уговорката за 3% недостиг от Брутният вътрешен продукт е изпълнен. Няма да е изненада, в случай че се окаже, че действително постигнатият Брутният вътрешен продукт през 2023-а е с няколко милиарда лв. по-нисък от упования и при сходно развиване, регистрираният за 2023-а недостиг ще надвиши границата от 3%. Но към този момент това са единствено спекулации.
Важното в тази ситуация е, че с цел да се регистрира до каква степен сполучливо се извършва бюджетът въз основата на месечните доклади, е добре да се гледа какво е осъществяването на данъчните и неданъчни доходи от една страна, и на разноските от друга, по отношение на заложените в Закона за държавния бюджета и в Консолидираната фискална стратегия. Такъв анализ засега може да се направи единствено за януарските данни от които се вижда, че приходите, помощите и даренията са изпълнени на 7,8%, а особено данъчните доходи на 7,6%, а всички разноски и прехвърляния - на 7% от заложените в Закона за държавния бюджет.
Съпоставка на това осъществяване със същия интервал на 2023-а мъчно може да се направи, тъй като преди година страната нямаше постоянен бюджет и работеше с този от предната година. Същото важи и за януари 2022-а. В такива условия приходите се регистрират като дял от постъпленията за същия интервал на миналата година, а не като дял от плануваните, тъй като подобен проект, заради неналичието на настоящ закон за бюджета, не съществува.
Съпоставката с януари 2021 година, когато работи постоянно признат закон за бюджета, демонстрира, че тогава осъществяването на приходите помощите е било 9,1% от заложените. Данъчните доходи са били изпълнени на 9%, а всички разноски и прехвърляния - на 7,5%. Сравнението на това осъществяване с постигнатото в този момент не е в интерес на сегашното финансово ведомство и дава съображение да предположим, че или стопанската система не върви " като хората ", или че заложените доходи за 2024-а са надценени и в края на годината още веднъж ще станем очевидци на неизпълнението им.
Това не значи, че заложеният в закона недостиг, като безспорна стойност, ще бъде надхвърлен. Особено в случай че в разноските за прехрана още веднъж е заложен голям буфер както през 2023-а година. Но дали ще бъде спазена границата той да е до 3% от Брутният вътрешен продукт? Това към този момент е въпрос. А спазването на тази граница е значимо освен тъй като тя е един от критериите за влизане в Еврозоната, а тъй като нарушаването й може да ни " стовари на главата " европейска процедура по свръхдефицит.
Въпросната картина наподобява много " розова ", само че е доста евентуално единствено да наподобява такава. Ще напомним, че без значение от спазеният ангажимент за недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт за 2023-а, държавното управление не съумя да реализира заложените доходи от корпоративен налог, от налог върху приходите на физическите лица от трудови и цивилен контракти, от Данък добавена стойност и от мита.
Съвсем обособен е въпросът дали в действителност окончателните данни за развиването на стопанската система през 2023-а, които ще излязат през април 2024-а, ще потвърдят дефинитивно, че уговорката за 3% недостиг от Брутният вътрешен продукт е изпълнен. Няма да е изненада, в случай че се окаже, че действително постигнатият Брутният вътрешен продукт през 2023-а е с няколко милиарда лв. по-нисък от упования и при сходно развиване, регистрираният за 2023-а недостиг ще надвиши границата от 3%. Но към този момент това са единствено спекулации.
Важното в тази ситуация е, че с цел да се регистрира до каква степен сполучливо се извършва бюджетът въз основата на месечните доклади, е добре да се гледа какво е осъществяването на данъчните и неданъчни доходи от една страна, и на разноските от друга, по отношение на заложените в Закона за държавния бюджета и в Консолидираната фискална стратегия. Такъв анализ засега може да се направи единствено за януарските данни от които се вижда, че приходите, помощите и даренията са изпълнени на 7,8%, а особено данъчните доходи на 7,6%, а всички разноски и прехвърляния - на 7% от заложените в Закона за държавния бюджет.
Съпоставка на това осъществяване със същия интервал на 2023-а мъчно може да се направи, тъй като преди година страната нямаше постоянен бюджет и работеше с този от предната година. Същото важи и за януари 2022-а. В такива условия приходите се регистрират като дял от постъпленията за същия интервал на миналата година, а не като дял от плануваните, тъй като подобен проект, заради неналичието на настоящ закон за бюджета, не съществува.
Съпоставката с януари 2021 година, когато работи постоянно признат закон за бюджета, демонстрира, че тогава осъществяването на приходите помощите е било 9,1% от заложените. Данъчните доходи са били изпълнени на 9%, а всички разноски и прехвърляния - на 7,5%. Сравнението на това осъществяване с постигнатото в този момент не е в интерес на сегашното финансово ведомство и дава съображение да предположим, че или стопанската система не върви " като хората ", или че заложените доходи за 2024-а са надценени и в края на годината още веднъж ще станем очевидци на неизпълнението им.
Това не значи, че заложеният в закона недостиг, като безспорна стойност, ще бъде надхвърлен. Особено в случай че в разноските за прехрана още веднъж е заложен голям буфер както през 2023-а година. Но дали ще бъде спазена границата той да е до 3% от Брутният вътрешен продукт? Това към този момент е въпрос. А спазването на тази граница е значимо освен тъй като тя е един от критериите за влизане в Еврозоната, а тъй като нарушаването й може да ни " стовари на главата " европейска процедура по свръхдефицит.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ