Търси се инвестиционният Свещен Граал
Финансовият колос MSCI ( " Моргън Стенли кепитъл интърнешънъл " ) работи по основаването на " повсеместен показател ", който да следи достиженията на всички пазари. Ако успее, това ще е кулминационната точка в развиването на половинвековната научна доктрина и на практическия финансов инженеринг.
Индексирането е преуспяващ бизнес, който разслоява пазарите на географски принцип или категории - примерно акции или облигации, след което продължава да ги раздробява по величина или икономически браншове. Резултатите се употребяват като репери за мениджърите на фондове или се " пакетират " в капиталови артикули. Опитите да се комбинира всичко в един индикатор - от суровините до рисковия капитал, обаче към този момент се оказват несполучливи.
" Това е Свещеният Граал ", разяснява Марк Мейкпийс, началник на компанията Wilshire Associates, която също основава показатели. Просто, тъй като взема решение основен проблем на вложението и ще е извънредно плодотворен.
Когато Мейкпийс е основен изпълнителен шеф на FTSE Russell, групата притегля Нобеловия лауреат и професор по икномика в Станфорд - Уилиям Шарп, с концепцията да сътвори адаптивен инструмент за вложение на активи. Вместо повсеместен показател обаче най-после " нещото " включва единствено само акции и облигации.
Истинският изчерпателен репер би трябвало да отиде по-далеч от фирмените и дълговите бумаги като обхване други огромни класове, каквито са борсовите артикули и частните активи, които не се търгуват на тържищата: недвижими парцели, инфраструктура, банкови заеми и дялове в перспективни компании от Силициевата котловина.
От 10 години минимум по основаването на подобен показател работи и Пийтър Шепърд. Той е началник на аналитичните проучвания и създаването на артикули на MSCI, член на " Голямата тройка " индексни колоси паралелно с FTSE Russell Group и S&P Dow Jones Indices.
Шепърд счита, че се приближава до задачата, въпреки че още не е податлив да дефинира крайния резултат като " повсеместен показател ".
Преди да постъпи на работа в MSCI през 2007 година, Шепърд работи в региона на теоретична физика в Бъркли, а докторската му дисертация е отдадена на квантовата гравитация и матричните модели в теорията на редовете. И по това време той е преследвал Свещения Граал, само че на физиците - унифицирана доктрина за всичко.
" Смятам, че бихме могли да намерим огромна единна доктрина на физиката в избран миг, само че надали ще успеем да открием сходна доктрина и за пазарите ", споделя Шепърд.
Стандартната инвестицонна база от дълго време е портфейл 60/40 (бел. ред. - съвпадението с противопандемичните помощи за бизнеса е безусловно случайно). Това значи 60% от вложенията да са в акции, а 40% - в облигации. Американският фонд 60/40 на капиталовия консултант " Вангард груп " се е отплатил на вложителите със 168% приход през последните две десетилетия. Дебатът " Какво още да се включи в един по-широк показател? " е развълнуван и конструирането му се натъква на на практика затруднения при извличането на надеждни настоящи данни в области като частните пазари.
Въпреки това Шепърд е оптимист и е уверен, че те би трябвало да вземат участие в уравнението. Частните капитали са имали към 12% годишна възвръщаемост през последните 15 години, а частният дълг - към 8%, по данни на " Моргън Стенли ". И, както обобщава Шепърд, " в случай че частните активи останат отвън този платоничен блян, ще се загърби огромна част от пазарните достижения ".
Дори някой да успее да сформира прилична комбинация от разнообразни класове активи, сортирането им по географски и други признаци към момента не стои на дневен ред.
Какъв е най-хубавият микс от щатски, европейски, китайски или бразилски акции? Какъв дял от портфейла да се вложи в книжата на по-едри и на по-дребни компании? Трябва ли вложенията в облигации да бъдат претеглени с размера на дълговите излъчвания, какъвто е стандартът за базовите показатели на инструментите с закрепен приход, или има и по-умен метод? Оптималните отговори са неразбираеми, признава Шепърд, само че " простотата и прозрачността са ключът към тях ".
" Мога да ви предложа огромна черна кутия, само че в случай че не я разбирате, няма да й вярвате и няма да я употребявате ", показва Шепърд. И споделя хипотезата си, че " от многото способи, по които основният капиталов шеф прибавя стойност, някои могат да се стандартизират ".
Целта не е плод на обсесивно пристрастяване към индексирането.
Ако бъде структуриран добре, реперът може да се употребява като база за евтини, само че мощни капиталови артикули за всеки - от пенсионерите до държавните фондове, като се опрости в общия случай тежката и скъпа задача за разпределянето на пари сред разнообразни пазари.
Въпреки че капиталовите разходи в обособени класове активи спаднаха доста с помощта на основаването на фондовете, следящи различни показатели, решението по какъв начин те да се смесят, постоянно зависи от придирчив финансов съветник. Или, в тази ситуация на пенсионните проекти - от екип от скъпоплатени експерти.
Ако някой може да сътвори необятен капиталов репер за всички активи, който през 60-е години на предишния век Шарп назовава " пазарен портфейл ", то евентуално може да се сформира и елементарен финансов артикул, който да е подобаващ за болшинството вложители.
Шепърд съзира голяма опция в този аспект. Просто тъй като разпределянето на средства в разнообразни активи е най-важното решение за множеството вложители. Но то зависи от хора, които може и да не са чак толкоз опитни или пък те го разпореждат на някой, който желае такса за ръководство.
Въпреки очевидните компликации, Шепърд е оптимист, че " преследването " на повсеместен показател скоро ще се увенчае с триумф. Той обаче счита, че на процедура крайният резултат ще са разнообразни вариации на необятна база от разнообразни активи. Обяснението: " това ще е грандиозна доктрина от позиция на рамката, само че индивидуализацията ще е витално значима, тъй като един и същи размер не пасва на всички вложители, а същевременно ще би трябвало да е елементарен ", заключава Шепърд.
Индексирането е преуспяващ бизнес, който разслоява пазарите на географски принцип или категории - примерно акции или облигации, след което продължава да ги раздробява по величина или икономически браншове. Резултатите се употребяват като репери за мениджърите на фондове или се " пакетират " в капиталови артикули. Опитите да се комбинира всичко в един индикатор - от суровините до рисковия капитал, обаче към този момент се оказват несполучливи.
" Това е Свещеният Граал ", разяснява Марк Мейкпийс, началник на компанията Wilshire Associates, която също основава показатели. Просто, тъй като взема решение основен проблем на вложението и ще е извънредно плодотворен.
Когато Мейкпийс е основен изпълнителен шеф на FTSE Russell, групата притегля Нобеловия лауреат и професор по икномика в Станфорд - Уилиям Шарп, с концепцията да сътвори адаптивен инструмент за вложение на активи. Вместо повсеместен показател обаче най-после " нещото " включва единствено само акции и облигации.
Истинският изчерпателен репер би трябвало да отиде по-далеч от фирмените и дълговите бумаги като обхване други огромни класове, каквито са борсовите артикули и частните активи, които не се търгуват на тържищата: недвижими парцели, инфраструктура, банкови заеми и дялове в перспективни компании от Силициевата котловина.
От 10 години минимум по основаването на подобен показател работи и Пийтър Шепърд. Той е началник на аналитичните проучвания и създаването на артикули на MSCI, член на " Голямата тройка " индексни колоси паралелно с FTSE Russell Group и S&P Dow Jones Indices.
Шепърд счита, че се приближава до задачата, въпреки че още не е податлив да дефинира крайния резултат като " повсеместен показател ".
Преди да постъпи на работа в MSCI през 2007 година, Шепърд работи в региона на теоретична физика в Бъркли, а докторската му дисертация е отдадена на квантовата гравитация и матричните модели в теорията на редовете. И по това време той е преследвал Свещения Граал, само че на физиците - унифицирана доктрина за всичко.
" Смятам, че бихме могли да намерим огромна единна доктрина на физиката в избран миг, само че надали ще успеем да открием сходна доктрина и за пазарите ", споделя Шепърд.
Стандартната инвестицонна база от дълго време е портфейл 60/40 (бел. ред. - съвпадението с противопандемичните помощи за бизнеса е безусловно случайно). Това значи 60% от вложенията да са в акции, а 40% - в облигации. Американският фонд 60/40 на капиталовия консултант " Вангард груп " се е отплатил на вложителите със 168% приход през последните две десетилетия. Дебатът " Какво още да се включи в един по-широк показател? " е развълнуван и конструирането му се натъква на на практика затруднения при извличането на надеждни настоящи данни в области като частните пазари.
Въпреки това Шепърд е оптимист и е уверен, че те би трябвало да вземат участие в уравнението. Частните капитали са имали към 12% годишна възвръщаемост през последните 15 години, а частният дълг - към 8%, по данни на " Моргън Стенли ". И, както обобщава Шепърд, " в случай че частните активи останат отвън този платоничен блян, ще се загърби огромна част от пазарните достижения ".
Дори някой да успее да сформира прилична комбинация от разнообразни класове активи, сортирането им по географски и други признаци към момента не стои на дневен ред.
Какъв е най-хубавият микс от щатски, европейски, китайски или бразилски акции? Какъв дял от портфейла да се вложи в книжата на по-едри и на по-дребни компании? Трябва ли вложенията в облигации да бъдат претеглени с размера на дълговите излъчвания, какъвто е стандартът за базовите показатели на инструментите с закрепен приход, или има и по-умен метод? Оптималните отговори са неразбираеми, признава Шепърд, само че " простотата и прозрачността са ключът към тях ".
" Мога да ви предложа огромна черна кутия, само че в случай че не я разбирате, няма да й вярвате и няма да я употребявате ", показва Шепърд. И споделя хипотезата си, че " от многото способи, по които основният капиталов шеф прибавя стойност, някои могат да се стандартизират ".
Целта не е плод на обсесивно пристрастяване към индексирането.
Ако бъде структуриран добре, реперът може да се употребява като база за евтини, само че мощни капиталови артикули за всеки - от пенсионерите до държавните фондове, като се опрости в общия случай тежката и скъпа задача за разпределянето на пари сред разнообразни пазари.
Въпреки че капиталовите разходи в обособени класове активи спаднаха доста с помощта на основаването на фондовете, следящи различни показатели, решението по какъв начин те да се смесят, постоянно зависи от придирчив финансов съветник. Или, в тази ситуация на пенсионните проекти - от екип от скъпоплатени експерти.
Ако някой може да сътвори необятен капиталов репер за всички активи, който през 60-е години на предишния век Шарп назовава " пазарен портфейл ", то евентуално може да се сформира и елементарен финансов артикул, който да е подобаващ за болшинството вложители.
Шепърд съзира голяма опция в този аспект. Просто тъй като разпределянето на средства в разнообразни активи е най-важното решение за множеството вложители. Но то зависи от хора, които може и да не са чак толкоз опитни или пък те го разпореждат на някой, който желае такса за ръководство.
Въпреки очевидните компликации, Шепърд е оптимист, че " преследването " на повсеместен показател скоро ще се увенчае с триумф. Той обаче счита, че на процедура крайният резултат ще са разнообразни вариации на необятна база от разнообразни активи. Обяснението: " това ще е грандиозна доктрина от позиция на рамката, само че индивидуализацията ще е витално значима, тъй като един и същи размер не пасва на всички вложители, а същевременно ще би трябвало да е елементарен ", заключава Шепърд.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ