Финансистът от групата Вагнер“ Евгений Пригожин изглежда е започнал въоръжено

Финансистът от групата „ Вагнер “ Евгений Пригожин наподобява е почнал въоръжено въстание на 23 юни, с цел да наложи промяна на управлението на съветското Министерство на защитата (МО), което е малко евентуално да успее. На 23 юни Пригожин популяризира видеоклип от канал в Телеграм, обвързван с Вагнер, в който се оповестява, че се виждат последствията от ракетен удар по лагер на Вагнер в тила, и упрекна съветското МО, че е направило този удар.

Това се показва в дневния разбор за Украйна от Института за проучване на войната (ISW).

ISW не може да ревизира без значение достоверността на видеото и е допустимо то да е било основано с осведомителна цел. След това Пригожин употребява видеото, с цел да обоснове най-явната си досега реторична ескалация против съветското МО и апел за дейности против съветското МО. Пригожин твърди, че Съветът на командирите на Вагнер е взел решение да спре „ злото, донесено от военното управление “, което подценява и унищожава живота на десетки хиляди съветски бойци.

Пригожин прикани съветския народ да не се съпротивлява, да резервира успокоение, да остане по домовете си и предизвести, че Вагнер ще се „ оправи “ с тези, които са унищожили съветските бойци, преди да се върне на фронтовете в Украйна, откакто възвърне справедливостта за всички. Пригожин също по този начин удивително упрекна съветския министър на защитата Сергей Шойгу, че персонално възнамерява интервенция за заличаване на Вагнер, и съобщи, че 25 000 чиновници на частната му войска са подготвени да работят.

По-късно Пригожин разгласява аудиосъобщение, в което квалифицира предходните си изказвания и твърди, че няма „ прелом “, а единствено „ поход за правдивост “.

Първите известия след изказванията на Пригожин сочат, че съветските сили за вътрешна сигурност се засилват в отговор на изказванията на Пригожин и вероятните ходове на Вагнер, най-вече в Москва и Ростов, а Кремъл наподобява се опълчва на дейностите на Пригожин. Кремълската осведомителна работа ТАСС заяви, че в Москва са засилени ограниченията за сигурност и че специфичните полицейски елементи (ОМОН) и специфичните елементи за бързо реагиране (СОБР) на Росгвардия (Руската национална гвардия) са предизвестени за обстановката.

Руски източници разгласиха фрагменти, на които се оповестява, че военна техника се движи по улиците на Москва.

ТАСС заяви също, че съветски военни и правоохранителни органи са разположили военни постове и контролно-пропускателни пунктове наоколо до щаба на Южния боен окръг (ЮВО) в Ростов на Дон, а съветската работа на Би Би Си заяви, че чиновници на съветската Федерална работа за сигурност (ФСБ) и подразделения на СОБР са сложили пътни блокади по автомагистралата Москва-Воронеж-Ростов.

Руски боен блогър твърди също, че в допълнение е задействан отрядът на специфичните сили „ Гром “ на съветското Министерство на вътрешните работи (МВР).

ФСБ и Руският комитет за битка с тероризма са образували каузи против Пригожин.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изключително съобщи, че съветският президент Владимир Путин е бил осведомен и е наясно със обстановката.

Спешното задействане на националните сили за сигурност и директната реакция на Кремъл допускат, че Кремъл най-вероятно не е знаел за дейностите на Пригожин и категорично се опълчва на тях.

По-рано денем Пригожин сътвори осведомителните условия за това изпитание, като упрекна съветското МО и неназовани олигарси, че са измамили Путин и съветската общност, с цел да стартират съветската инвазия в Украйна през 2022 година Пригожин разгласява изявление, в което декларира, че съветското МО съзнателно е заблуждавало съветската общност и Путин за идната украинска атака с поддръжката на НАТО през 2022 година и за повишаването на украинската експанзия преди началото на пълномащабното навлизане на Русия в Украйна.

Пригожин твърди, че обстановката в Източна Украйна на 24 февруари 2022 година не е по-различна от предходните осем години на военни дейности.

Пригожин допусна, че украинският президент Володимир Зеленски е подготвен да договаря с Кремъл, само че съветското управление отхвърля да отстъпи от максималистичните си позиции.

Пригожин упрекна съветското военно управление, че е почнало пълномащабната инвазия за самореклама, и съобщи, че Шойгу се е застъпил за нашествието, с цел да реализира по-висок сан и държавни награди.

Пригожин упрекна съветските олигарси, че са подкрепили нашествието в Украйна по сходни аргументи за персонално облагодетелстване. Пригожин твърди, че съветските олигарси са желали Кремъл да назначи някогашния украински политик и съдружник на Кремъл Виктор Медведчук за нов украински президент след свалянето на украинското държавно управление, с цел да може Медведчук да раздели активите на окупираните украински територии сред олигарсите.

Отхвърлянето на оправданията на войната от страна на Пригожин не е отменяне на самата война, защото той твърди, че бойните дейности в Украйна са „ свещена война с тези, които наскърбяват съветския народ “.

Атаката на Пригожин против оправданията на Кремъл за войната евентуално има за цел да легитимира евентуалното премахване на съветския хайлайф в областта на сигурността и бизнеса от властта, без да насочва пряк апел за преустановяване на войната на Путин.

Вероятно Пригожин има намерение в действителност да организира въоръжен протест против съветското МО, а не да чака поддръжка от Кремъл, която да наложи промени в управлението на МО, или единствено да ескалира риторично.

Възможно е Пригожин да се е пресметнал и да е призовал към въоръжен протест, мислейки неправилно, че ще получи поддръжката на Путин, като се имат поради предходните му несигурни връзки с МО и Шойгу.

Този сюжет обаче е извънредно малко евентуален, като се има поради, че в последно време Путин е по-твърдо привързан с МО, а досегашните реакции на Кремъл на позициите на Пригожин демонстрират изненада и липса на единодушие с Пригожин.

Действията и изказванията на Пригожин могат да бъдат и реторично превишаване на пълномощията в продължаващия спор с МО и акцията му за опазване на неувереното му въздействие в съветското осведомително пространство след кулминационната точка на напъните на Вагнер по плана „ Бахмут “.

Този случай обаче също е малко евентуален, защото се следят първични знаци за действителни придвижвания на Вагнер и Кремъл не реагира на изказванията на Пригожин единствено като на изразителност.

Затова е доста евентуално Пригожин да има цялостното желание Вагнер да предприеме дейности против управлението на МО и да го в профил от власт, най-вероятно против командването на Южния боен окръг в Ростов на Дон, само че евентуално и против Москва.

ISW не е в положение да удостовери къде тъкмо се намира главната част от силите на Вагнер, само че понастоящем наподобява по-вероятно, че Пригожин има намерение да се насочи към активите на МО в Ростов.

След изтеглянето на „ Вагнер “ от Бахмут в края на май и началото на юни огромен контингент от силите на „ Вагнер “ евентуално е останал в тилните региони на Украйна, изключително в Донецка и Луганска област, или пък в подготвителната база на „ Вагнер “ край Молкино, Краснодарски край.

Като се има поради относителната непосредственост на Донецка и Луганска област и Краснодарския край до Ростовска област, по-вероятният метод на деяние може да е, че Пригожин преглежда МО в Ростов като най-реална цел на въоръжено въстание на Вагнер. В 02:00 ч. локално време (19:00 ч. наше време) Пригожин твърди, че силите на Вагнер са минали интернационалната граница на Русия в Ростовска област и твърди, че не срещат опозиция, само че все още на публикуването на тази обява ISW не е следила образно доказани придвижвания на Вагнер.

Въоръжено нахлуване на Вагнер против съветското военно управление в Ростов на Дон би имало обилни последствия за военните старания на Русия в Украйна.

В Ростов на Дон се обитава както щабът на съветската войска, чиято 58-а войска с комбинирани оръжия сега взе участие уверено в отбранителни интервенции против украинските контранастъпления в Южна Украйна, по този начин и командният център на съветската обединена група сили в Украйна като цяло.

Следователно Ростов на Дон е значима мембрана за командване и надзор на съветската войска и всяка опасност евентуално ще има последствия за някои сериозни аспекти на военните старания.

Очевидното започване на въоръжен протест от страна на Пригожин е кулминационната точка на акцията му за опазване на контрола над военните сили и той евентуално преглежда протеста като екзистенциално изпитание за оцеляване. До огромна степен самостоятелният надзор на Пригожин върху силите на Вагнер е крайъгълен камък на акцията му да се трансформира в централна фигура на съветското ултранационалистическо придвижване.

Пригожин дълго време е престъпвал съществуващите правила в съветското осведомително пространство, които лимитират рецензиите към съветското управление, тъй като евентуално е вярвал, че потребността на Кремъл от Вагнер да се бори в Украйна го защищава от наказване.

Пригожин употребява главно отговорността на Вагнер за тактическите триумфи в и към Бахмут, с цел да се застъпи за повече въздействие и отговорност за себе си и Вагнер, като успеваемостта на този метод на самореклама евентуално е намаляла, откакто Вагнер се отдръпна в тиловите региони след завладяването на Бахмут на 21 май.

Наскоро МО подреди на личния състав на Вагнер да подпише контракти с МО в опит да подчини Вагнер напълно на МО и евентуално го направи, с цел да се възползва от опцията за намаляване на смисъла на Вагнер за съветските интервенции в Украйна.

Неотдавнашните претенции на МО „ Вагнер “ да се подчини напълно на МО биха довели до това Пригожин да изгуби контрола над своята паралелна военна конструкция, а оттова и главния си източник на въздействие и средство за отбягване на последствията от обществената си самореклама. Съобщава се, че МО е сложило на Вагнер ултиматум: послушание на МО или признание на продължаващите интервенции на Вагнер на фронтовата линия за противозаконни.

Възможно е Пригожин да се е опитал да контракти продължение на независимостта на Вагнер със собствен личен контракт, в който се показва по какъв начин Вагнер и МО ще координират продължаването на интервенциите на Вагнер, макар че МО изрично отхвърля този възможен опит за договаряния.

Пригожин евентуално е достигнал до възприемания като решителен миг за взимане на решение сред предаването на самостоятелните си въоръжени сили и дейната опозиция на МО и наподобява е избрал второто. Тежките последствия, които би имало едно несполучливо въоръжено въстание, допускат, че Пригожин е разглеждал другите възможности си като също толкоз заплашителни.

Вероятното желание на Пригожин е да завоюва лоялността на висши съветски офицери и военни, само че е малко евентуално да получи задоволителна военна поддръжка, като се има поради, че обвързваният с Вагнер армейски военачалник Сергей Суровикин осъди апела на Пригожин за въоръжено въстание. Пригожин категорично приканва цялата съветска войска и цяла Русия да се причислят към Вагнер в напъните му да в профил съветското военно управление.

Дългогодишните апели на Пригожин за доставки и муниции за Вагнер демонстрират, че Вагнер евентуално не разполага с нужното равнище на самостоятелен достъп до материални средства, нужни за военно премахване на управлението на МО, и затова детайлите на МО със лични доставки ще би трябвало да поддържат въоръженото въстание на Вагнер, в случай че то има действителен късмет за дълготраен триумф.

Желаният резултат от въоръженото въстание на Пригожин зависи и от това, дали висшите съветски офицери и военнослужещи ще признаят легитимността на хипотетичното ново съветско военно командване, което ще последва всеки опит за въоръжено въстание. Вероятно Пригожин се е опитал да събере военна поддръжка за напъните по-рано денем, като се е възползвал от дългогодишните недоволства от огромните съветски загуби в Украйна, обвинявайки Шойгу и Герасимов, че са изпратили излишно на гибел десетки хиляди съветски военнослужещи, и призовавайки Русия да потърси отговорност от Шойгу и Герасимов за изказванията за тенденциозен „ геноцид “ над съветски жители.

Пригожин евентуално е решил неправилно равнището на поддръжка за Вагнер, защото един от най-известните хипотетични съдружници на Вагнер – Суровикин, прикани личния състав на Вагнер да не извършва заповедите на Пригожин.

Вероятно преди този момент Вагнер е разчитал на връзките си с високопоставени съдружници като Суровикин, с цел да резервира достъпа си до доставки и отговорността си за интервенциите в региона на Бахмут.

Отказът на Суровикин съставлява сериозен удар върху способността на Вагнер да сплоти детайли от МО за своята идея, а други високопоставени офицери с връзки и благосклонности към Вагнер е по-малко евентуално да поддържат Вагнер поради общественото изказване на почитан върховен офицер като Суровикин.

Дори в случай че ЧВК „ Вагнер “ може да заплаши безапелационно МО, Путин надали ще се съгласи на сполучливи старания на Пригожин да смъкна МО.

Ако „ Вагнер “ успее да нападна осезаемо МО в Ростов, Москва или другаде и фактически наложи смяна във военното управление (което към този момент е малко евентуално заради очевидната липса на поддръжка за „ Вагнер “ измежду висшите офицери и военнослужещи), малко евентуално е Путин да одобри този резултат.

ISW не е забелязала никакви признаци, че Путин ще одобри такава смяна в управлението на МО.

Насилственото събаряне на лоялни на Путин лица като Шойгу и Герасимов би нанесло непоправими вреди на стабилността на възприеманата от Путин власт, а Путин надали ще одобри въоръжен протест, даже и да поддържа лицата, които го организират.