Любомир Дацов: Ще платим с висока инфлация, ако няма бюджетно благоразумие
Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 година във Враца. Завършил е “Планиране и прогнозиране на икономическите системи ” в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 година като специалист, шеф отдел и консултант по финансовите въпроси на министъра на финансите.
Служебното държавно управление приготви план на бюджет за 2023 година с недостиг от 6,4% от брутния вътрешен артикул. В ръцете на депутатите остава решението какви ограничения да бъдат взети, с цел да бъде бюджетният недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт, каквото е условието за влизане в еврозоната. С въпроси какво би трябвало да бъде направено, за какво е значимо бюджетният недостиг да бъде по-малък и какви ще бъдат последствията, в случай че това не бъде направено в изявление за " Труд " приказва финансиста Любомир Дацов.
- Г-н Дацов, одобрявате ли решението на служебното държавно управление да предложи план на бюджет за 2023 година с недостиг в размер на 6,4% от брутния вътрешен артикул?
Ясно е, че подобен бюджет не би трябвало да бъде внасян, в случай че беше естествена ситуацията. Но тя по-скоро сега е ексцентрична. Виждаме неща, които даже в законодателството не са планувани, тъй като за първи път се сблъскваме с такава обстановка няколко пъти подред да отиваме на избори и да не може да бъде формирано държавно управление, а също така хоризонтът за сформиране на държавно управление да не е доста явен. Но към отчета на бюджета има пояснения за какво служебното държавно управление го е направило и тези пояснения са разумни. Обяснението е, че в случай че има постоянно държавно управление и то бъде формирано оптимално бързо, този бюджет става непотребен, тъй като държавното управление ще внесе личен бюджет, отразяващ политиките на неговата стратегия и цели. То може да стъпи въз основата, тъй като това, което е квалифицирано от Министерството на финансите, е пълноразмерен бюджет, с всичките остойностени политики, направени договаряния с обособените министерства за проектите им за развиване. От друга страна, в случай че не се схванат политическите партии, няма постоянно държавно управление и се отиде на нови избори, то тогава би трябвало да има някаква неофициална коалиция на бюджетното здравомислие, на бюджетната отговорност. Защото резултатът от играта с бюджета през последните две години върху него е тъкмо колкото резултатът от рецесията през 2008-2010 година Тогава отражението на рецесията беше отклоняване в границите на към 6,3% и сега отклонението на бюджета е към 6%. Нямам поради недостига, а отклонението от изчисленията, които се вършат за това къде е равновесното положение на бюджета. В момента бюджетното салдо би трябвало да е сред минус 0,5% и плюс 0,5% от брутния вътрешен артикул. 6,4% недостиг в квалифицирания бюджет значи, че отклонението е с близо 6%. На базата на политиките, които Министерството на финансите е остойностило, партиите би трябвало да създадат някакъв избор. Хубаво е визията да е малко по-дългосрочна, тъй че да се влезе стабилно под недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт.
Но Министерството на финансите си е свършило работата, въпреки не до дъно. То е сметнало и в преходната и в разходната част какъв брой костват другите ограничения, а политическите партии, в случай че желаят, могат да измислят и спомагателни такива и да създадат този набор от ограничения, тъй че да минат под 3%. Лошото е, че в случай че погледнем какво се случва през последните два дни и реакциите по отношение на плана на държавен бюджет, ще забележим, че никой не приказва и не формулира ясни структурни политики и ограничения, които да стабилизират бюджета. Повечето партии избират да мълчат, а други отиват още веднъж в тази посока, както се споделя в остарялата българска сентенция, да търсят под вола теле, казвайки обичайно - инфлацията несъмнено ще бъде по-висока, растежът ще бъде по-добър, от там приходите са подценени.
- Какви са главните промени в бюджета за 2023 година по отношение на този за 2022 година?
Има огромна разлика в помощите, защото е планувано да не пристигна нищо по Плана за възобновяване и резистентност. Ситуацията е неприятна политически, това си е политически пестник. Ако някой счита, че от там ще пристигна нещо, това са илюзорни упования. Вероятността е към 10% тази година да се случи нещо. И дано да е ясно, че не става въпрос единствено за приемане на законите по Плана за възобновяване, които са планувани. Остават нерешени проблемите какво се прави с казуса с въглищните централи. Тъй като не мисля, че някой ще направи нещо до края на годината по този въпрос и ще се откри стабилно решение, считам че Министерството на финансите вярно е планувало до не чака никакви средства по Плана за възобновяване до края на годината. Проблемите са в разходната част, където огромна част от разходните индикатори набъбнаха в действително изражение през последните две години много повече в сравнение с приходите. Например повишаването на данъчните доходи по отношение на 2019 година, които непосредствено отразяват нещата в стопанската система, е с трийсет и няколко %, а междинното повишаване на разноските е с към 46%. Това придвижване в разнообразни направления на доходи и на разноски води до този недостиг в плана на Министерството на финансите.
- Възможно ли е дефицитът в бюджета да бъде понижен до към 3% от Брутният вътрешен продукт без да бъдат увеличавани налози?
Аз не считам, че е допустимо, или не по резистентен метод. При всички допускания сега ние приказваме за към 6,5 милиарда лв.. Дефицитът в квалифицирания бюджет е малко под 12 милиарда лв.. За да бъде дефицитът 3%, той би трябвало да бъде 5,5 милиарда лв. при брутния вътрешен артикул, с който се работи сега. Международният валутен фонд разгласява пролетната си прогноза единствено преди няколко дни. Тяхната прогноза за България е за напредък от 1,4%. Растежът от 1,8%, който е планувало държавното управление, е най-високият от прогнозите на всички организации, които се занимават с това. Тоест не може да се каже, че растежът на Брутният вътрешен продукт е недооценен. Средногодишната инфлация е оценена на към 9,6%. Това ми се коства безусловно реалистично, в случай че бъде подхваната политика на ограничение на бюджетния недостиг. Инфлацията ще остане по-висока, в случай че не бъде стеснен дефицитът. Силно се колебая, че може да има някаква основна разлика в оценката за Брутният вътрешен продукт и, че номинално той ще бъде по-голям и ще дойдат повече доходи. Ако не се пипат налозите, даже да бъдат събрани 500-600 милиона лв. повече, те не вземат решение казуса с тези 6,5 милиарда лв., които би трябвало да бъдат открити, с цел да влезем в границата от 3%. Да кажем, че са планувани 10 милиарда лв. вложения, а от тях 2 милиарда лв. може би няма да бъдат изпълнени, без значение че това са част от плановете по Плана за възобновяване и новите европейски стратегии. Но даже и по този начин остават 4 милиарда лв., които би трябвало да бъдат открити от настоящите разноски. Без структурни ограничения няма по какъв начин да стане, тъй като бюджетът беше изменен през последните две години структурно. Отклоненията в него, растежите, еднократните ограничения, които станаха непрекъснати, нещо за което предупреждаваха множеството специалисти, няма по какъв начин да бъдат решени с някакви палеативни ограничения и с фалшификати. За страдание не виждам по какъв начин без промени в приходната част може да бъде реализиран недостиг под 3%. Да се опитаме да създадем 30% ограничения в приходната част, 70% в разходната част ще бъде нещо положително като политика и ще бъде позитивен знак, че се схваща какво би трябвало да бъде направено.
- Какво може да бъде направено, с цел да бъдат лимитирани разноските?
Няколко неща може да бъдат направени. Нито едно от тях не е прелестно. Но това е като в живота. Като си се опитвал да се харесаш на някой и сходно на това да вземем за пример да си взимал бързи заеми, с цел да отидеш на отмора или с цел да се изфукаш пред някое момиче, нагледно казано, идва един миг в който, откакто не можеш да си позволиш друго, с цел да си върнеш задълженията, а и няма от кое място да вземеш нови пари, ще би трябвало малко да свиеш колана и да караш на вода и самун. Същото е и с бюджета, естествено много по-сложно и огромно. Онова, което би трябвало да бъде направено е, че всички разноски, които са условно непрекъснати, би трябвало да бъдат преместени или индексирани с по-нисък ритъм от инфлацията, която се планува. Аз не мисля, че сега има подготвеност за огромни промени, тъй като за задачата би трябвало да има дълготрайно държавно управление. Може да бъде направена административна промяна, малко да се свият уговорките за разноските за въоръжаване, вероятно да се отмести индексацията на пенсиите, да се прегледат още веднъж дотациите, въпреки че плануваните дотации към този момент не са толкоз огромни за тази година, защото голямата част за енергийните помощи за бизнеса са обвързани с цените на електричеството, част от заплатите и уговорките за фиксиране може да бъдат отсрочени. Решението минималната заплата автоматизирано да се дефинира също може да бъде анулирано. То е нелогично и ще основава проблеми в бъдеще. Още предходната година, когато взеха решение да има автоматизирана индексация на минималната заплата, която да бъде 50% от междинната, ние казвахме, че това е проинфлационно. Защото тъкмо в подобен миг работи проциклично и помпа инфлацията и по едно и също време връзва ръцете и нямаш каквато и да е еластичност в границите на бюджета. Вижда се какъв брой бяха прави хората като мен, които предупреждаваха, че не трябва да се прави това, тъй като е нерационално и нелогично. Няколко месеца по-късно животът го удостоверява. Действително ограниченията от позиция на това, че няма държавно управление, могат да бъдат единствено такива - или забавяш темповете, не даваш цялостна индексация или отлагаш интервали и ги преместваш във времето. Ако има постоянно държавно управление, тогава нещата са много по-различни, акцентът ще падне върху структурни ограничения в разнообразни браншове.
- При състояние, че няма ясно болшинство в Народното събрание, допустимо ли е депутатите да гласоподават такива тежки решения за стесняване на разноски, за увеличение на доходи?
Няма по какъв начин да отговоря от името на депутатите. Не на вятъра споделих, че имаме два положителни разновидността. Единият е да има обикновено, постоянно държавно управление. Казвам обикновено в смисъл на отговорно, което ще прави промени и е наясно какво би трябвало да прави, с цел да реагира на комплицираната конюнктура. България при близо 2% напредък не е в рецесия. Да кажем, че обстановката е задоволително комплицирана, само че нямаме икономическа рецесия. Имаме политическа рецесия, имаме високи опасности на външните си граници поради войната в Украйна. Но обстановката не е чак толкоз комплицирана нито стопански сме в рецесия. При състояние, че икономическият напредък е близо 2%, а междинният напредък на България е близо 3%. Имаме пазар на труда, на който приходите порастват изпреварващо на инфлацията и това е един от проблемите.
- Един огромен бюджетен недостиг единствено до отсрочване на еврото ли ще докара или ще има и други отрицателни последствия?
Предизвикателството е доста огромно. Ние от Фискалния съвет вършим калкулации, които демонстрират, че равновесното положение на бюджетното салдо би трябвало да е от минус 0,5% недостиг до най-много 0,5% остатък. Тоест бюджетът би трябвало да бъде в тези граници, с цел да е в равновесно състояние. Аз по-скоро споделям, че плюс 0,5% би трябвало да бъде, т.е. да бъде уравновесен или с лек остатък. Което значи, че структурните проблеми и провокации пред бюджета са много по-големи от настоящата обстановка. Ние приказваме по какъв начин би трябвало да стигнем 3% недостиг. Но би трябвало да е ясно, че би трябвало да ги стигнем, с цел да не ни глобят и да не влезем в процедура на свръхдефицит, а не тъй като това е естественото състояние на бюджета. Предизвикателството пред едно държавно управление, като се изключи че е толкоз комплицирано чисто политически, поради направените неточности и фантасмагориите на някои хора, че бюджетът може да бъде ръководен по различен метод, сега обстановката с 6% отклоняване значи идващите три години да се опиташ да влезеш в тези рамки. Тоест сборът от приходни и разходни ограничения би трябвало да бъде 6% от Брутният вътрешен продукт, което е голямо предизвикателство.
- Ако не бъдат подхванати ограничения за понижаване на недостига, какви ще бъдат резултатите за стопанската система ни?
На първо време инфлацията ще продължи. Вместо до края на годината инфлацията да влезе в някакви търпими рамки, тя ще остане с няколко % по-висока и през идната и последващата година. Това е главната цена, която ще платим. Липсата на промени в бюджета ще докара и до закъснение на капацитета на стопански напредък. Тоест цената ще бъде много висока в дълготраен проект. Това че продължаваме да харчим много неефективно също си има цена. Тоест въздействието главно ще бъде върху скоростта, с която се развиваме. Ако нямаме упоритостта да бързаме за някъде и ще си влачим краката в прахта, няма никакъв проблем, можем и по този начин да си бутаме.
- Но допускам, че еврото ще бъде отсрочено с още една година.
Това е най-малкият проблем. Проблемът с еврото пристигна още сега, в който Народното събрание не одобри нужните закони и се видя, че сред думи и каузи има голяма бездна. Защото беше доста обнадеждаващо това, че Народното събрание излезе с обща декларация в поддръжка на еврото, само че когато се стигна до делата и трябваше да бъдат признати законите, видяхме какъв пестник се получи върху лицето на страната. Защото сътрудниците схващат, че не може да разчитат на нас, че думите нямат покритие с каузи. Това е същото като в живота, в случай че схванеш че хората към теб са надувки и нищо повече. В момента към този момент нямаме еднопосочното удобно политическо отношение от другите страни членки, т.е. ние още веднъж ще би трябвало да преодоляваме недоверието в нас и да потвърждаваме, че сме благонадежден сътрудник. Затова е доста значимо в този момент в Народното събрание, без значение дали ще се сформира държавно управление или още веднъж ще отидем на избори, да се прояви бюджетно здравомислие и да е ясно какво би трябвало да се направи и да бъде направено. Тоест да дадем сигнал, че сме наясно какво би трябвало да вършим. Иначе еврозоната ще бъде огромен шанс, в случай че въобще стигнем да приказваме за 2025 година Ако продължаваме със същите темпове да даваме сигнал, че не знаем какво вършим, отиваме доста по-далеч, даже не ми се мисли.
Служебното държавно управление приготви план на бюджет за 2023 година с недостиг от 6,4% от брутния вътрешен артикул. В ръцете на депутатите остава решението какви ограничения да бъдат взети, с цел да бъде бюджетният недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт, каквото е условието за влизане в еврозоната. С въпроси какво би трябвало да бъде направено, за какво е значимо бюджетният недостиг да бъде по-малък и какви ще бъдат последствията, в случай че това не бъде направено в изявление за " Труд " приказва финансиста Любомир Дацов.
- Г-н Дацов, одобрявате ли решението на служебното държавно управление да предложи план на бюджет за 2023 година с недостиг в размер на 6,4% от брутния вътрешен артикул?
Ясно е, че подобен бюджет не би трябвало да бъде внасян, в случай че беше естествена ситуацията. Но тя по-скоро сега е ексцентрична. Виждаме неща, които даже в законодателството не са планувани, тъй като за първи път се сблъскваме с такава обстановка няколко пъти подред да отиваме на избори и да не може да бъде формирано държавно управление, а също така хоризонтът за сформиране на държавно управление да не е доста явен. Но към отчета на бюджета има пояснения за какво служебното държавно управление го е направило и тези пояснения са разумни. Обяснението е, че в случай че има постоянно държавно управление и то бъде формирано оптимално бързо, този бюджет става непотребен, тъй като държавното управление ще внесе личен бюджет, отразяващ политиките на неговата стратегия и цели. То може да стъпи въз основата, тъй като това, което е квалифицирано от Министерството на финансите, е пълноразмерен бюджет, с всичките остойностени политики, направени договаряния с обособените министерства за проектите им за развиване. От друга страна, в случай че не се схванат политическите партии, няма постоянно държавно управление и се отиде на нови избори, то тогава би трябвало да има някаква неофициална коалиция на бюджетното здравомислие, на бюджетната отговорност. Защото резултатът от играта с бюджета през последните две години върху него е тъкмо колкото резултатът от рецесията през 2008-2010 година Тогава отражението на рецесията беше отклоняване в границите на към 6,3% и сега отклонението на бюджета е към 6%. Нямам поради недостига, а отклонението от изчисленията, които се вършат за това къде е равновесното положение на бюджета. В момента бюджетното салдо би трябвало да е сред минус 0,5% и плюс 0,5% от брутния вътрешен артикул. 6,4% недостиг в квалифицирания бюджет значи, че отклонението е с близо 6%. На базата на политиките, които Министерството на финансите е остойностило, партиите би трябвало да създадат някакъв избор. Хубаво е визията да е малко по-дългосрочна, тъй че да се влезе стабилно под недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт.
Но Министерството на финансите си е свършило работата, въпреки не до дъно. То е сметнало и в преходната и в разходната част какъв брой костват другите ограничения, а политическите партии, в случай че желаят, могат да измислят и спомагателни такива и да създадат този набор от ограничения, тъй че да минат под 3%. Лошото е, че в случай че погледнем какво се случва през последните два дни и реакциите по отношение на плана на държавен бюджет, ще забележим, че никой не приказва и не формулира ясни структурни политики и ограничения, които да стабилизират бюджета. Повечето партии избират да мълчат, а други отиват още веднъж в тази посока, както се споделя в остарялата българска сентенция, да търсят под вола теле, казвайки обичайно - инфлацията несъмнено ще бъде по-висока, растежът ще бъде по-добър, от там приходите са подценени.
- Какви са главните промени в бюджета за 2023 година по отношение на този за 2022 година?
Има огромна разлика в помощите, защото е планувано да не пристигна нищо по Плана за възобновяване и резистентност. Ситуацията е неприятна политически, това си е политически пестник. Ако някой счита, че от там ще пристигна нещо, това са илюзорни упования. Вероятността е към 10% тази година да се случи нещо. И дано да е ясно, че не става въпрос единствено за приемане на законите по Плана за възобновяване, които са планувани. Остават нерешени проблемите какво се прави с казуса с въглищните централи. Тъй като не мисля, че някой ще направи нещо до края на годината по този въпрос и ще се откри стабилно решение, считам че Министерството на финансите вярно е планувало до не чака никакви средства по Плана за възобновяване до края на годината. Проблемите са в разходната част, където огромна част от разходните индикатори набъбнаха в действително изражение през последните две години много повече в сравнение с приходите. Например повишаването на данъчните доходи по отношение на 2019 година, които непосредствено отразяват нещата в стопанската система, е с трийсет и няколко %, а междинното повишаване на разноските е с към 46%. Това придвижване в разнообразни направления на доходи и на разноски води до този недостиг в плана на Министерството на финансите.
- Възможно ли е дефицитът в бюджета да бъде понижен до към 3% от Брутният вътрешен продукт без да бъдат увеличавани налози?
Аз не считам, че е допустимо, или не по резистентен метод. При всички допускания сега ние приказваме за към 6,5 милиарда лв.. Дефицитът в квалифицирания бюджет е малко под 12 милиарда лв.. За да бъде дефицитът 3%, той би трябвало да бъде 5,5 милиарда лв. при брутния вътрешен артикул, с който се работи сега. Международният валутен фонд разгласява пролетната си прогноза единствено преди няколко дни. Тяхната прогноза за България е за напредък от 1,4%. Растежът от 1,8%, който е планувало държавното управление, е най-високият от прогнозите на всички организации, които се занимават с това. Тоест не може да се каже, че растежът на Брутният вътрешен продукт е недооценен. Средногодишната инфлация е оценена на към 9,6%. Това ми се коства безусловно реалистично, в случай че бъде подхваната политика на ограничение на бюджетния недостиг. Инфлацията ще остане по-висока, в случай че не бъде стеснен дефицитът. Силно се колебая, че може да има някаква основна разлика в оценката за Брутният вътрешен продукт и, че номинално той ще бъде по-голям и ще дойдат повече доходи. Ако не се пипат налозите, даже да бъдат събрани 500-600 милиона лв. повече, те не вземат решение казуса с тези 6,5 милиарда лв., които би трябвало да бъдат открити, с цел да влезем в границата от 3%. Да кажем, че са планувани 10 милиарда лв. вложения, а от тях 2 милиарда лв. може би няма да бъдат изпълнени, без значение че това са част от плановете по Плана за възобновяване и новите европейски стратегии. Но даже и по този начин остават 4 милиарда лв., които би трябвало да бъдат открити от настоящите разноски. Без структурни ограничения няма по какъв начин да стане, тъй като бюджетът беше изменен през последните две години структурно. Отклоненията в него, растежите, еднократните ограничения, които станаха непрекъснати, нещо за което предупреждаваха множеството специалисти, няма по какъв начин да бъдат решени с някакви палеативни ограничения и с фалшификати. За страдание не виждам по какъв начин без промени в приходната част може да бъде реализиран недостиг под 3%. Да се опитаме да създадем 30% ограничения в приходната част, 70% в разходната част ще бъде нещо положително като политика и ще бъде позитивен знак, че се схваща какво би трябвало да бъде направено.
- Какво може да бъде направено, с цел да бъдат лимитирани разноските?
Няколко неща може да бъдат направени. Нито едно от тях не е прелестно. Но това е като в живота. Като си се опитвал да се харесаш на някой и сходно на това да вземем за пример да си взимал бързи заеми, с цел да отидеш на отмора или с цел да се изфукаш пред някое момиче, нагледно казано, идва един миг в който, откакто не можеш да си позволиш друго, с цел да си върнеш задълженията, а и няма от кое място да вземеш нови пари, ще би трябвало малко да свиеш колана и да караш на вода и самун. Същото е и с бюджета, естествено много по-сложно и огромно. Онова, което би трябвало да бъде направено е, че всички разноски, които са условно непрекъснати, би трябвало да бъдат преместени или индексирани с по-нисък ритъм от инфлацията, която се планува. Аз не мисля, че сега има подготвеност за огромни промени, тъй като за задачата би трябвало да има дълготрайно държавно управление. Може да бъде направена административна промяна, малко да се свият уговорките за разноските за въоръжаване, вероятно да се отмести индексацията на пенсиите, да се прегледат още веднъж дотациите, въпреки че плануваните дотации към този момент не са толкоз огромни за тази година, защото голямата част за енергийните помощи за бизнеса са обвързани с цените на електричеството, част от заплатите и уговорките за фиксиране може да бъдат отсрочени. Решението минималната заплата автоматизирано да се дефинира също може да бъде анулирано. То е нелогично и ще основава проблеми в бъдеще. Още предходната година, когато взеха решение да има автоматизирана индексация на минималната заплата, която да бъде 50% от междинната, ние казвахме, че това е проинфлационно. Защото тъкмо в подобен миг работи проциклично и помпа инфлацията и по едно и също време връзва ръцете и нямаш каквато и да е еластичност в границите на бюджета. Вижда се какъв брой бяха прави хората като мен, които предупреждаваха, че не трябва да се прави това, тъй като е нерационално и нелогично. Няколко месеца по-късно животът го удостоверява. Действително ограниченията от позиция на това, че няма държавно управление, могат да бъдат единствено такива - или забавяш темповете, не даваш цялостна индексация или отлагаш интервали и ги преместваш във времето. Ако има постоянно държавно управление, тогава нещата са много по-различни, акцентът ще падне върху структурни ограничения в разнообразни браншове.
- При състояние, че няма ясно болшинство в Народното събрание, допустимо ли е депутатите да гласоподават такива тежки решения за стесняване на разноски, за увеличение на доходи?
Няма по какъв начин да отговоря от името на депутатите. Не на вятъра споделих, че имаме два положителни разновидността. Единият е да има обикновено, постоянно държавно управление. Казвам обикновено в смисъл на отговорно, което ще прави промени и е наясно какво би трябвало да прави, с цел да реагира на комплицираната конюнктура. България при близо 2% напредък не е в рецесия. Да кажем, че обстановката е задоволително комплицирана, само че нямаме икономическа рецесия. Имаме политическа рецесия, имаме високи опасности на външните си граници поради войната в Украйна. Но обстановката не е чак толкоз комплицирана нито стопански сме в рецесия. При състояние, че икономическият напредък е близо 2%, а междинният напредък на България е близо 3%. Имаме пазар на труда, на който приходите порастват изпреварващо на инфлацията и това е един от проблемите.
- Един огромен бюджетен недостиг единствено до отсрочване на еврото ли ще докара или ще има и други отрицателни последствия?
Предизвикателството е доста огромно. Ние от Фискалния съвет вършим калкулации, които демонстрират, че равновесното положение на бюджетното салдо би трябвало да е от минус 0,5% недостиг до най-много 0,5% остатък. Тоест бюджетът би трябвало да бъде в тези граници, с цел да е в равновесно състояние. Аз по-скоро споделям, че плюс 0,5% би трябвало да бъде, т.е. да бъде уравновесен или с лек остатък. Което значи, че структурните проблеми и провокации пред бюджета са много по-големи от настоящата обстановка. Ние приказваме по какъв начин би трябвало да стигнем 3% недостиг. Но би трябвало да е ясно, че би трябвало да ги стигнем, с цел да не ни глобят и да не влезем в процедура на свръхдефицит, а не тъй като това е естественото състояние на бюджета. Предизвикателството пред едно държавно управление, като се изключи че е толкоз комплицирано чисто политически, поради направените неточности и фантасмагориите на някои хора, че бюджетът може да бъде ръководен по различен метод, сега обстановката с 6% отклоняване значи идващите три години да се опиташ да влезеш в тези рамки. Тоест сборът от приходни и разходни ограничения би трябвало да бъде 6% от Брутният вътрешен продукт, което е голямо предизвикателство.
- Ако не бъдат подхванати ограничения за понижаване на недостига, какви ще бъдат резултатите за стопанската система ни?
На първо време инфлацията ще продължи. Вместо до края на годината инфлацията да влезе в някакви търпими рамки, тя ще остане с няколко % по-висока и през идната и последващата година. Това е главната цена, която ще платим. Липсата на промени в бюджета ще докара и до закъснение на капацитета на стопански напредък. Тоест цената ще бъде много висока в дълготраен проект. Това че продължаваме да харчим много неефективно също си има цена. Тоест въздействието главно ще бъде върху скоростта, с която се развиваме. Ако нямаме упоритостта да бързаме за някъде и ще си влачим краката в прахта, няма никакъв проблем, можем и по този начин да си бутаме.
- Но допускам, че еврото ще бъде отсрочено с още една година.
Това е най-малкият проблем. Проблемът с еврото пристигна още сега, в който Народното събрание не одобри нужните закони и се видя, че сред думи и каузи има голяма бездна. Защото беше доста обнадеждаващо това, че Народното събрание излезе с обща декларация в поддръжка на еврото, само че когато се стигна до делата и трябваше да бъдат признати законите, видяхме какъв пестник се получи върху лицето на страната. Защото сътрудниците схващат, че не може да разчитат на нас, че думите нямат покритие с каузи. Това е същото като в живота, в случай че схванеш че хората към теб са надувки и нищо повече. В момента към този момент нямаме еднопосочното удобно политическо отношение от другите страни членки, т.е. ние още веднъж ще би трябвало да преодоляваме недоверието в нас и да потвърждаваме, че сме благонадежден сътрудник. Затова е доста значимо в този момент в Народното събрание, без значение дали ще се сформира държавно управление или още веднъж ще отидем на избори, да се прояви бюджетно здравомислие и да е ясно какво би трябвало да се направи и да бъде направено. Тоест да дадем сигнал, че сме наясно какво би трябвало да вършим. Иначе еврозоната ще бъде огромен шанс, в случай че въобще стигнем да приказваме за 2025 година Ако продължаваме със същите темпове да даваме сигнал, че не знаем какво вършим, отиваме доста по-далеч, даже не ми се мисли.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ