Финалът на реституцията на земя е под въпрос
Финалът на реституцията на земеделските земи е под въпрос. В средата на седмицата парламентарната комисия по земеделие не съумя да се събере и да разиска плана за промени на Закона за собствеността и използването на земеделските земи, импортиран от Министерски съвет. Евентуалното разформироване на Народното събрание ще направи невероятно приемането им.
Законопроектът, импортиран в Народното събрание от държавното управление на 2 юни, слага за първи път период, в който да се случи последният стадий на реституцията. Редакцията на закона планува период от 2 години от влизането им в действие, през който някогашните притежатели или техни наследници подават заявление за определяне на границите на земеделските парцели. След това в продължение на още 5 години, само че считано от 23 декември 2020 година, земеделските служби по места ще би трябвало да разполагат със земи, с които да удовлетворят искания на правоимащите притежатели.
Целта на измененията е да се даде опция за привършване на процеса по реставрация на земеделските земи, които са приети посредством извоювани правосъдни каузи или с влезнали в действие решения на съответните общински служби по земеделие за
възобновяване на наследството в съществуващи или възобновими действителни граници.
Според предлаганите промени, от притежателите или техните наследници се изисква да подадат искане в съответната общинска земеделска работа. В случай, че не го създадат, съответната общинска земеделска работа ще възвръща служебно парцелите.
Една от аргументите за удължаването на периодите за връщането на земеделските земи са многото присъди против България в Европейския съд по правата на индивида. Причината за изгубените каузи в Европейски съд по правата на човека е несъразмерна дълготрайност и голословни забавяния в реституционни процедури, инициирани от жалбоподателите или техните наследодатели.
Адвокат Ивайло Юруков напомни, че връщането на земята продължава от 1991 година и до 2025 година ще станат съвсем 35 години. „ Показателно е какъв брой време е належащо да настъпи преходът у нас от тоталитаризма към новото демократично общество. Удължаването на периода значи, че съгласно законодателя, този преход още не е настъпил.
Безумно е толкоз години да не могат да се върнат парцелите на хората “,
счита той. „ Забавянето се дължи на липса на заинтригуваност от страна на властта към правата на хората. В България, както е известно, човешки права не съществуват. Само на книга са. Влезе ли човек в правосъдната система открива, че такива права на процедура в България не съществуват и не се ползват. Правото на частна благосъстоятелност е прието от Европейската спогодба по правата на индивида, като едно от главните “, напомня юристът.
На въпрос за случаите, когато тези парцели не са потърсени от притежателите или наследниците, адв. Юруков разясни, че ще бъде потърсена опция те да бъдат одържавени. „ Принципно това е разумно. В случай на непотърсен парцел, употребен от различен, придобивната отминалост е 10 години и по този начин той става благосъстоятелност на ползвателя. За да не се случва това обаче, би трябвало да има някаква осведоменост. Редно е хората да бъдат осведомени, че имат право да потърсят парцела си. Държавата би трябвало да измисли
механизъм за сходно известяван и едвам по-късно да подхваща други ограничения “ ,
счита той.
Според юрист Михаил Екимджиев реституцията на земята не е от тази сфера на правото, която е хармонизирана с Европейски Съюз и там напълно преценка имат националните управляващи, дали и какво да реституират. По думите му слагането на крайни периоди за реставрация е удачно, доколкото има принцип на правната сигурност. „ Давностните периоди са с цел да няма безпределно дълга несигурност за това кой е притежател на даден парцел. Някакъв период, въпреки и еластичен, търпящ удължение по форсмажорни условия и справедливи аргументи на правоимащите да го упражнят, е мислим “, счита Екимджиев.
КОМАСАЦИЯ
Стайко Стайков от Българската асоциация на притежателите на аграрни земи, счита, че възможното удължение на периода за търсене на невърната земеделска земя може да е в интерес на хората. „ Иначе какво ще стане с нея? След като изтече обаче въпросният период, непотърсената земя би трябвало да отиде в държавна поземлена банка. Вземат ли я общините, те незабавно ще я пуснат търг или през някоя друга скица ще я продадат, което не е вярно. Въпросната банка може да ръководи и земя на притежатели, които нямат опция да се разкарват из страната да уреждат някакви формалности. И по този начин тя ще може да бъде давана чартърен или на младежи, искащи да се занимават със земеделие. По този метод хазната ще има доходи. Продажбата на такива парцели, ще носи единствено негативи за страната. Да не забравяме, че земята не е актив, който се създава “, сподели той.
Според Стайков, страната би трябвало да взе участие в комасацията и да се премине към интензивно земеделие и то да не бъде монокултурно, каквото доминира сега. По този метод ще могат да бъдат непокътнати дребните ферми. Не бива да забравяме, че комасацията не е единствено окрупняване на площите. Тя е и първата стъпка към оправяне на живота в даденото землище. Без инфраструктура, никой няма да пристигна в едно пусто поле “, счита той.
СТАТИСТИКА
Към октомври 2021 година употребена земеделска повърхност у нас е 5 046 597 хектара, като през 2012 година е била - 5 122 983 ха, сочи статистиката на агроминистерството. За този интервал обаче и необработваемата земя понижава от 358 239 ха, на 180 753 ха. Площите от територията на страната със селскостопанско предопределение понижават за тези 10 години от 5 481 222 ха през 2012-та на 5 227 350 хектара.
Законопроектът, импортиран в Народното събрание от държавното управление на 2 юни, слага за първи път период, в който да се случи последният стадий на реституцията. Редакцията на закона планува период от 2 години от влизането им в действие, през който някогашните притежатели или техни наследници подават заявление за определяне на границите на земеделските парцели. След това в продължение на още 5 години, само че считано от 23 декември 2020 година, земеделските служби по места ще би трябвало да разполагат със земи, с които да удовлетворят искания на правоимащите притежатели.
Целта на измененията е да се даде опция за привършване на процеса по реставрация на земеделските земи, които са приети посредством извоювани правосъдни каузи или с влезнали в действие решения на съответните общински служби по земеделие за
възобновяване на наследството в съществуващи или възобновими действителни граници.
Според предлаганите промени, от притежателите или техните наследници се изисква да подадат искане в съответната общинска земеделска работа. В случай, че не го създадат, съответната общинска земеделска работа ще възвръща служебно парцелите.
Една от аргументите за удължаването на периодите за връщането на земеделските земи са многото присъди против България в Европейския съд по правата на индивида. Причината за изгубените каузи в Европейски съд по правата на човека е несъразмерна дълготрайност и голословни забавяния в реституционни процедури, инициирани от жалбоподателите или техните наследодатели.
Адвокат Ивайло Юруков напомни, че връщането на земята продължава от 1991 година и до 2025 година ще станат съвсем 35 години. „ Показателно е какъв брой време е належащо да настъпи преходът у нас от тоталитаризма към новото демократично общество. Удължаването на периода значи, че съгласно законодателя, този преход още не е настъпил.
Безумно е толкоз години да не могат да се върнат парцелите на хората “,
счита той. „ Забавянето се дължи на липса на заинтригуваност от страна на властта към правата на хората. В България, както е известно, човешки права не съществуват. Само на книга са. Влезе ли човек в правосъдната система открива, че такива права на процедура в България не съществуват и не се ползват. Правото на частна благосъстоятелност е прието от Европейската спогодба по правата на индивида, като едно от главните “, напомня юристът.
На въпрос за случаите, когато тези парцели не са потърсени от притежателите или наследниците, адв. Юруков разясни, че ще бъде потърсена опция те да бъдат одържавени. „ Принципно това е разумно. В случай на непотърсен парцел, употребен от различен, придобивната отминалост е 10 години и по този начин той става благосъстоятелност на ползвателя. За да не се случва това обаче, би трябвало да има някаква осведоменост. Редно е хората да бъдат осведомени, че имат право да потърсят парцела си. Държавата би трябвало да измисли
механизъм за сходно известяван и едвам по-късно да подхваща други ограничения “ ,
счита той.
Според юрист Михаил Екимджиев реституцията на земята не е от тази сфера на правото, която е хармонизирана с Европейски Съюз и там напълно преценка имат националните управляващи, дали и какво да реституират. По думите му слагането на крайни периоди за реставрация е удачно, доколкото има принцип на правната сигурност. „ Давностните периоди са с цел да няма безпределно дълга несигурност за това кой е притежател на даден парцел. Някакъв период, въпреки и еластичен, търпящ удължение по форсмажорни условия и справедливи аргументи на правоимащите да го упражнят, е мислим “, счита Екимджиев.
КОМАСАЦИЯ
Стайко Стайков от Българската асоциация на притежателите на аграрни земи, счита, че възможното удължение на периода за търсене на невърната земеделска земя може да е в интерес на хората. „ Иначе какво ще стане с нея? След като изтече обаче въпросният период, непотърсената земя би трябвало да отиде в държавна поземлена банка. Вземат ли я общините, те незабавно ще я пуснат търг или през някоя друга скица ще я продадат, което не е вярно. Въпросната банка може да ръководи и земя на притежатели, които нямат опция да се разкарват из страната да уреждат някакви формалности. И по този начин тя ще може да бъде давана чартърен или на младежи, искащи да се занимават със земеделие. По този метод хазната ще има доходи. Продажбата на такива парцели, ще носи единствено негативи за страната. Да не забравяме, че земята не е актив, който се създава “, сподели той.
Според Стайков, страната би трябвало да взе участие в комасацията и да се премине към интензивно земеделие и то да не бъде монокултурно, каквото доминира сега. По този метод ще могат да бъдат непокътнати дребните ферми. Не бива да забравяме, че комасацията не е единствено окрупняване на площите. Тя е и първата стъпка към оправяне на живота в даденото землище. Без инфраструктура, никой няма да пристигна в едно пусто поле “, счита той.
СТАТИСТИКА
Към октомври 2021 година употребена земеделска повърхност у нас е 5 046 597 хектара, като през 2012 година е била - 5 122 983 ха, сочи статистиката на агроминистерството. За този интервал обаче и необработваемата земя понижава от 358 239 ха, на 180 753 ха. Площите от територията на страната със селскостопанско предопределение понижават за тези 10 години от 5 481 222 ха през 2012-та на 5 227 350 хектара.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ