Оскарите с нови правила. Холивуд и светът реагират.
Филмите, които ще имат правото да се състезават за " Оскар " за най-хубава продукция, ще би трябвало да дават отговор на избрани критерии за многообразие. Това е новото решение на . То породи доста реакции.
Академията показва нови " стандарти ", които ще важат за селектираните ленти от 96-ото издание на през 2025 година Най-важният аршин се отнася до актьорите, като най-малко един от изпълнителите на основна женска / мъжка роля и на " значими поддържащи функции " би трябвало да бъдат от едва показаните в обществото расови и етнически групи. А до опцията за златна статуетка в категорията " Най-добър филм " ще бъдат допускани креативен екипи, в които има представители на тези незадоволително представени групи - т.е. дами, хора с увреждания, хора от разнообразни расови и етнически групи и представители на ЛГБТ+ общността.
В Холивуд и света обаче новината не бе посрещната с огромен възторг. Актрисата Кърсти Али е безапелационна, че новите правила на Академията са безумни: " Това е срам за хората на изкуството по целия свят... Можете ли да си визиите някой да споделя Пикасо какво е би трябвало да бъде включено в неговите ш***** картини? Вие, хора, тотално сте си изгубили мозъка. Контролиране на артистите, управление на мисълта на всеки... Оскар Оруел ".
Писателят и редактор на " Литературен вестник " – Емануил А. Видински, разяснява особено за нас, Момичетата, отношението си към променените правила: " Аз съм от хората, които постоянно са били на страната на политическата уместност. Дори да съм отчитал грешките й през последните години, въпреки всичко съм бил на нейна страна. И всевъзможни реплики, дори от – както претендират доста от изричащите ги – “незначителен ” темперамент, намирам за демонстрация най-малкото на неприятен усет. Не си куул да твърдиш, че “аз дори имам другари гейове ” и да ми употребяваш “педераска работа ”. Нито е автентично, нито е симптом за различност, в противен случай, тривиално и плоско е.
Но даже аз намирам, че степента, в която се разви политическата уместност, е нов тип иго. Вървим наобратно на историята, задава се един нов тип Класицизъм във връзка с разпоредбите, по които може да се твори изкуство, а дано си го кажем, и да се живее. Защо напряко не се издаде един справочник с правила но Боало, да се каже ясно “забранявам филми със…, филми без…, които са…. ” и прочие Какво е това – няма да взима награди, давайте директно – не може, в случай че не правиш по този начин. Точка. Самата политическа уместност е изгубила от погледа си своите изначални цели. От труженик за пълноправие се е трансформирала в източник на репресии. Не можеш да научиш на приемливост някой посредством забрани. Както и не може да налагаш политически правила на изкуството. Защото то, изкуството, може да тематизира политиката, само че когато противоположното стартира да се случва, си припомняме близки и далечни столетия, към които не желаеме и не трябва да се връщаме. В последна сметка и прикритата тирания също е тирания. Защото изобретява същата действителност. И я постанова. "
И още...
Академията показва нови " стандарти ", които ще важат за селектираните ленти от 96-ото издание на през 2025 година Най-важният аршин се отнася до актьорите, като най-малко един от изпълнителите на основна женска / мъжка роля и на " значими поддържащи функции " би трябвало да бъдат от едва показаните в обществото расови и етнически групи. А до опцията за златна статуетка в категорията " Най-добър филм " ще бъдат допускани креативен екипи, в които има представители на тези незадоволително представени групи - т.е. дами, хора с увреждания, хора от разнообразни расови и етнически групи и представители на ЛГБТ+ общността.
В Холивуд и света обаче новината не бе посрещната с огромен възторг. Актрисата Кърсти Али е безапелационна, че новите правила на Академията са безумни: " Това е срам за хората на изкуството по целия свят... Можете ли да си визиите някой да споделя Пикасо какво е би трябвало да бъде включено в неговите ш***** картини? Вие, хора, тотално сте си изгубили мозъка. Контролиране на артистите, управление на мисълта на всеки... Оскар Оруел ".
Писателят и редактор на " Литературен вестник " – Емануил А. Видински, разяснява особено за нас, Момичетата, отношението си към променените правила: " Аз съм от хората, които постоянно са били на страната на политическата уместност. Дори да съм отчитал грешките й през последните години, въпреки всичко съм бил на нейна страна. И всевъзможни реплики, дори от – както претендират доста от изричащите ги – “незначителен ” темперамент, намирам за демонстрация най-малкото на неприятен усет. Не си куул да твърдиш, че “аз дори имам другари гейове ” и да ми употребяваш “педераска работа ”. Нито е автентично, нито е симптом за различност, в противен случай, тривиално и плоско е.
Но даже аз намирам, че степента, в която се разви политическата уместност, е нов тип иго. Вървим наобратно на историята, задава се един нов тип Класицизъм във връзка с разпоредбите, по които може да се твори изкуство, а дано си го кажем, и да се живее. Защо напряко не се издаде един справочник с правила но Боало, да се каже ясно “забранявам филми със…, филми без…, които са…. ” и прочие Какво е това – няма да взима награди, давайте директно – не може, в случай че не правиш по този начин. Точка. Самата политическа уместност е изгубила от погледа си своите изначални цели. От труженик за пълноправие се е трансформирала в източник на репресии. Не можеш да научиш на приемливост някой посредством забрани. Както и не може да налагаш политически правила на изкуството. Защото то, изкуството, може да тематизира политиката, само че когато противоположното стартира да се случва, си припомняме близки и далечни столетия, към които не желаеме и не трябва да се връщаме. В последна сметка и прикритата тирания също е тирания. Защото изобретява същата действителност. И я постанова. "
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ