Стъкленият замък
Филмът на Дестин Даниъл Кретън (Short Term 12 беше без значение явление) е по книга на Джанет Уолс, издадена и.
Джанет (Оскаровата Бри Ларсън, Чандлър Хед като малка) е преуспяла хубава, стройна и енергична млада жена в Ню Йорк, има съвременна и четена, само че клюкарска графа в многотиражен всекидневник. Приятелят ѝ Дейвид е счетоводител, благ и приветлив, леко неопределен, също чиновник на колоси в сектора.
Един ден, до момента в който се връщат от вечеря в безценен ресторанат, тя вижда родителите си, клошари, да викат след таксито... Детството ѝ е протекло напълно извънредно - бащата Рекс (Уди Харелсън), сменящ работа след работа, е екстравагантен идеалист, който не ги пуска на учебно заведение с двете ѝ сестри и брат ѝ, а майка ѝ Роуз Мари (Наоми Уотс), чаровна неразбрана художничка, ги оставя сами да се учат " от природата и животните ".
Лека разновидност на, само че много по-сурова, историята се развива стремглаво, до момента в който фамилията най-сетне не се открива в родния град на Рекс, покрай роднините му, а той става миньор. Есенцията е, че е заречен на Джанет да ѝ построи стъклен палат в двора на съборетината, в която се самонастаняват... Тя ненавижда обстановката на бедност, съчетана с някакъв тип идеализъм, която я трансформира в парий, и при пръв комфортен случай потегля за Ню Йорк, по-голямата ѝ сестра също заобикаля. И изобщо не я трогват душевните контузии на татко ѝ, нанесени от баба ѝ, сурова, груба и коравосърдечна жена, които изясняват доста.
Толкова за към този момент срещания сюжет за протест и самодоказване на инат на родителите. Но майката Роуз Мари е добра, блага и всеотдайна, а Рекс... Егоцентричен, твърдоглав, непреклонен, нападателен, малко преди дефинитивно да скъса връзки с него - към този момент е занемарен пияч и нищо не е довел до дъно в живота си, той споделя на Джанет добродушно: " Не си щастлива, ти имаш гений за публицист, не за дописник на злословия ".
Нормалните деца са имали дарове, само че той ѝ е подарил небесна звезда за рождения ден и ѝ е дал много повече, в сравнение с тя желае да признае, някакъв кодекс от идеали и правила, заложен надълбоко в нея, надскачащ горчивината и заличаващ безбройните разочарования и носталгията по в никакъв случай непостроения стъклен палат. Късно осъзнатата обич и прошката трансформират Джанет и я трансформират в дамата, която е можела, която е желала постоянно да бъде, само че не е събирала храброст да опита.
Автор: Бистра Андреева
Джанет (Оскаровата Бри Ларсън, Чандлър Хед като малка) е преуспяла хубава, стройна и енергична млада жена в Ню Йорк, има съвременна и четена, само че клюкарска графа в многотиражен всекидневник. Приятелят ѝ Дейвид е счетоводител, благ и приветлив, леко неопределен, също чиновник на колоси в сектора.
Един ден, до момента в който се връщат от вечеря в безценен ресторанат, тя вижда родителите си, клошари, да викат след таксито... Детството ѝ е протекло напълно извънредно - бащата Рекс (Уди Харелсън), сменящ работа след работа, е екстравагантен идеалист, който не ги пуска на учебно заведение с двете ѝ сестри и брат ѝ, а майка ѝ Роуз Мари (Наоми Уотс), чаровна неразбрана художничка, ги оставя сами да се учат " от природата и животните ".
Лека разновидност на, само че много по-сурова, историята се развива стремглаво, до момента в който фамилията най-сетне не се открива в родния град на Рекс, покрай роднините му, а той става миньор. Есенцията е, че е заречен на Джанет да ѝ построи стъклен палат в двора на съборетината, в която се самонастаняват... Тя ненавижда обстановката на бедност, съчетана с някакъв тип идеализъм, която я трансформира в парий, и при пръв комфортен случай потегля за Ню Йорк, по-голямата ѝ сестра също заобикаля. И изобщо не я трогват душевните контузии на татко ѝ, нанесени от баба ѝ, сурова, груба и коравосърдечна жена, които изясняват доста.
Толкова за към този момент срещания сюжет за протест и самодоказване на инат на родителите. Но майката Роуз Мари е добра, блага и всеотдайна, а Рекс... Егоцентричен, твърдоглав, непреклонен, нападателен, малко преди дефинитивно да скъса връзки с него - към този момент е занемарен пияч и нищо не е довел до дъно в живота си, той споделя на Джанет добродушно: " Не си щастлива, ти имаш гений за публицист, не за дописник на злословия ".
Нормалните деца са имали дарове, само че той ѝ е подарил небесна звезда за рождения ден и ѝ е дал много повече, в сравнение с тя желае да признае, някакъв кодекс от идеали и правила, заложен надълбоко в нея, надскачащ горчивината и заличаващ безбройните разочарования и носталгията по в никакъв случай непостроения стъклен палат. Късно осъзнатата обич и прошката трансформират Джанет и я трансформират в дамата, която е можела, която е желала постоянно да бъде, само че не е събирала храброст да опита.
Автор: Бистра Андреева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ