Филмът, който през 2016 г. тихомълком си проби път от

Филмът, който през 2016 година тихомълком си проби път от ъндърграунда до всеобщо прието събитие в американското кино, тази нощ завоюва премията на Академията в три от осемте категории, в които беше номиниран - за , за най-хубава поддържаща мъжка роля и за най-хубав приспособен сюжет.  е на режисьора с афроамерикански генезис Бари Дженкинс.

Главният воин Литъл/Шайрон (Алекс Хибърт, Аштън Сандърс и Треванте Родс го играят брилянтно в три разнообразни възрасти) е женствено, кльощаво и мъдро черно момче от Маями, унизено, преследвано и бито от съучениците си, които са го нарочили за гей (всъщност не без съображение, само че той още не го знае). Майка му Пола (Наоми Харис, страшна роля) е безучастна и незаинтересувана през множеството време наркоманка, хубава, само че похабена и унищожена, а татко Литъл няма. Най-добрият му другар Кевин (Джейдън Пайнър, Джарел Джером, Андре Холънд) е навирен малчуган, прибързано развъртян полово, който не го схваща доста, само че му е лоялен. Да се скриеш от другите, значи първо да се скриеш от себе си. Един ден, до момента в който бяга от насилниците, Литъл налита на локалния наркодилър, кубинецът Хуан (Махершала Али, награден в категорията за най-хубава мъжка поддържаща роля), могъщ и влиятелен сръчен естествено образован мъж от низините с спокоен диалект. Хуан и сластната му привлекателна и обилна прятелка Тереза (Джанел Мона) се сприятеляват с Литъл. Престъпникът (безскрупулен и неморален или просто житейски умен новобранец без избор) преподава на малчугана скъпи уроци -  " какво е хомосексуалист? ", " обидна дума за гей ". Заедно с Тереза му дават топлота, сигурност и уют, които Литъл не намира у дома. Хуан обаче внезапно изчезва от живота му (без пояснение за феновете, можем единствено да се досещаме).

Между другото, в трите си възрасти Литъл си сменя и прякорите - стига до Черньо, до момента в който най-после напряко не можем да повярваме, че анаболната мускулеста буца с гангстерско облекло, жаргонен диалект, дебела пачка и крещяща кола е същият спокоен, непретенциозен и изплашен хлапак, претърпял пред нас първото си полово преживяване с най-хубавия си другар, който го предава... Сега, тъкмо в този момент, той хлипа, до момента в който майка му, изолирана в клиника руина, му споделя, че може и да не му е обръщала внимание, само че го обича, а Кевин, готвач в малко бистро, го кани да се видят след десетина години разлъка.  За да оживее, човек може да се кали, да се самообучи в жестока дисциплинираност, да се приучи на непривична грубост, да употребява мозъка си не за самоусъвършенстване, а за просто оцеляване. Да се скриеш от другите, значи първо да се скриеш от себе си, да се съобразиш с непознатите упования, да мимикрираш. А интимността и възприятията (дори похотта) да са единствено отдалечен (еднократен?) спомен.

Характерът, волята и разсъдъкът надвиват над любовта. Спокоен и свободен си, почитат те, само че има ли смисъл, откакто сънуваш нещата, за които скрито мечтаеш, не се радваш и не си благополучен, а просто удовлетворен? И въпреки всичко няма да се стърпя да ви кажа, има микроскопична вяра за Литъл. Иначе защо би била разказана тази история?...

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .