Филмът – не някой конкретен, а всеки – винаги може

Филмът – не някой съответен, а всеки – постоянно може да бъде мотив за диалог. Познат, чужд, сполучлив или не чак толкоз, непознат и най-много български. Защо обаче го гледаме – поради визията му, поради тематиката и посланията в него, поради това, че просто един другар ни го е предложил или поради упованията, които имаме към киното изобщо? Въпрос, който води до различен подобен, не по-малко значим: по какъв начин гледаме на един филм – като на комерсиален артикул или като на културна полезност?

Оказва се, че „ или “ постоянно, в множеството случаи, дори съвсем постоянно може да бъде „ и “. В природата на киното сходно опълчване се размива, тъй като неговата изначална концепция е да съобщи историята през авторския взор и тя да доближи до комерсиален триумф. Да притегли оптимален брой фенове, да ги задържи и да ги ангажира. Неслучайно съгласно артистичния шеф на кинофестивала в Кан Тиери Фремо тайната се крие в постигането на златното сечение – основаването на авторско кино за необятната аудитория.

Синергията сред стойностна тематика, мощно построен сюжет на сценарно и кинематографично равнище – с интерсна басня и герои с дълбоки метафизичен послания, органичното наличие на актьорския състав и осъзнатите внушения води до триумф. Филмът, който има тези качества и държи на облага, само че не цели единствено нея, прави положително усещане както у феновете, по този начин и у рецензията.

Проф. д.н. Любомир Халачев счита, че на кино лентата би трябвало да се гледа като на нещо, кеото ни забавлява, поучава, възпитава и ни прави по-добри. Зрителите би трябвало да търсят това в него, а кинаджийте би трябвало да го основават, съзнавайки тези търсения.

Преподавателят от НАТФИЗ, с дълготраен опит в българското кино, беше един от участниците в интернационалната конференция на асоциация „ Академика 21 “, която попита точно това – филмът културна полезност ли е, или е комерсиален артикул. В нея участваха хора, които добре познават българското и международно кино, преподават го, основават го и приказват за него. И стигнаха до извода, че филмът е и двете.

В „ Какво се случва “ проф. Халачев и Боряна Матеева, кинокритик, учител в Нов български университет и също участник в конференцията, споделиха своето мнение по тематиката. Те я разпростряха в посока на качествата на един филм, мястото на България на международната карта на киното, смисъла, което имат за създателите филмовите фестивали като този в Кан и следата, която българското кино оставя в тях – образец за това е селектираният в категорията „ Особен взор “ филм на Весела Казакова и Мина Милева „ Women do cry “, триумфът на родна почва, който реализираха кино продукции като „ Голата истина за група „ Жигули “ и „ Порталът “, потребността от повече комедии, които да имат обществени сондажи и внушения, анимационни филми и детско кино като детайли в българския кинопейзаж, както и нуждата от промени в Закона за филмовата промишленост. Най-същественото обръщение, което те считат обаче, че е значимо да доближи до публиката и хората, които вършат кино, обичат го и го гледат, е, че във века на аудиовизията, в който седмото изкуство задава модели, тревожи, вълнува, кара те да мислиш и ти дава групово преживяване, би трябвало диалозите за него да се върнат на територията му и да се издигнат повече въпроси за задачата на киното, обърното към публиката, а точно – какви филми би трябвало се вършат и какви тематики би трябвало да разискват те.

Чуйте всичко това в звуковия файл.