На хайван-пазар в Манила
Филипините! За българите това е далечна страна, която влиза в новините единствено в случай че я овършее ураган, разлюлее земетръс или си има първа дама с гибелна уязвимост към обувки. За западняците архипелагът е източник на безупречна прислуга, покорни съпруги и отдих на копринените плажове на Палау и Боракай.
Да, Филипините са всичко това. Но освен. Когато потеглих към Манила живеех с неправилната визия, че ще я прегледам за ден-два и ще хвана самолета за бърз взор към пясъците, вписани в Топ 10 на най-хубавите брегове в света. Погрешни илюзии! Как да се изброди град, в който живеят 29 млн. души, дружно с предградията?!
По-бедните се мятат на колоритните джипнита – нещо като маршрутки. Името идва от времето, когато „ американците-освободители от японския терор “ на потегляне оставили поочуканите си военни джипове, с цел да не им заплащат превоза до Съединени американски щати.
Местните ги трансформирали с дървени пейки и прикрили белезите на войната с шарени рисунки. Традицията продължава и до през днешния ден. Разбира се, возилата към този момент са пригодени камионетки, само че всяко джипни е ослепителен знак за диагнозата на водача си. Едни наподобяват на походни параклиси, изографисани с всевъзможни католически светци, други са като робокоп – задачите в блестящи алуминиеви ръбове, трети са филиал на Дисни…
Вдигаш ръка, даваш 7 филипински песо (около 22 ст.), смушваш останалите пасажери да ти създадат място и… се гмурваш в задръстването. То също е част от забележителностите на Манила. Една от най-големите.
И макар безумния трафик столицата на Филипините примамва с пренаселения си неравен сексапил. Стига да не попаднете там в сезона на тайфуните или по време на някой земетръс. Местните хора са приветливи, усмихнати и даже най-клетият бедняк приказва британски. Те и между тях се схващат по този начин, тъй като манилският акцент, формиран от наречието тагалог, испански, китайски, арабски, британски и Бог знае още какви племенни звуци толкоз се разграничава от този на приказно красивият остров Боракай, намиращ се на 315 км от столицата, че съвсем няма допирни точки.
Джипнито, декорирано като тенекиен параклис, ме стоварва сякаш на търсеното от мен място, само че вместо в холистичен оазис попадам на хайван пазар. Нее, не си представяйте пазарище, на което кудкудякат кокошки и блеят ярета. В спретнати магазинчета, нанизани като по конец лаят, дремят или се закачат кученца и котенца от всевъзможни породи. В лепкавата горещина на Манила за комфорта на косматковците са издигнати климатизирани халета.
Вече бях заблязала грижовното отношение към домашните любимци по спретнаните фризури и специфичните обувчици, с които защищават кучетата от нагретия паваж, само че не си представях, че ще попадна в нещо като мол с живи артикули.
Освен грижливо подредените комфортни кафези, в дребни кафенета можете да поседнете и да хапнете разхлаждащо хало-хало (десерт от разлъркани сушени плодове, конфитюр и сладолед), до момента в който любимецът ви хапва от поднесената му суха храна или се освежава от купичките с вода, ситуирани на всеки ъгъл.
Най-смешни бяха кучешките стопани, които нервни татковци пред родилно поделение, кръстосваха с нервни тегели коридорите пред салоните за грууминг и гледахе през витрините по какъв начин питомците им се снабдяват с прически. Животински ортодонт, ветеринар, магазинчета за мебели и аксесоари, дори… сватовническа организация. Е, това последното ме съкруши. Особено гигантският екран, на който се въртяха разгласи по какъв начин буен чихуахуа търси партньорка или индиферентна персийка чака котарака на живота си.
Снимки: Магдалена Гигова
Да, Филипините са всичко това. Но освен. Когато потеглих към Манила живеех с неправилната визия, че ще я прегледам за ден-два и ще хвана самолета за бърз взор към пясъците, вписани в Топ 10 на най-хубавите брегове в света. Погрешни илюзии! Как да се изброди град, в който живеят 29 млн. души, дружно с предградията?!
По-бедните се мятат на колоритните джипнита – нещо като маршрутки. Името идва от времето, когато „ американците-освободители от японския терор “ на потегляне оставили поочуканите си военни джипове, с цел да не им заплащат превоза до Съединени американски щати. Местните ги трансформирали с дървени пейки и прикрили белезите на войната с шарени рисунки. Традицията продължава и до през днешния ден. Разбира се, возилата към този момент са пригодени камионетки, само че всяко джипни е ослепителен знак за диагнозата на водача си. Едни наподобяват на походни параклиси, изографисани с всевъзможни католически светци, други са като робокоп – задачите в блестящи алуминиеви ръбове, трети са филиал на Дисни…
Вдигаш ръка, даваш 7 филипински песо (около 22 ст.), смушваш останалите пасажери да ти създадат място и… се гмурваш в задръстването. То също е част от забележителностите на Манила. Една от най-големите.
И макар безумния трафик столицата на Филипините примамва с пренаселения си неравен сексапил. Стига да не попаднете там в сезона на тайфуните или по време на някой земетръс. Местните хора са приветливи, усмихнати и даже най-клетият бедняк приказва британски. Те и между тях се схващат по този начин, тъй като манилският акцент, формиран от наречието тагалог, испански, китайски, арабски, британски и Бог знае още какви племенни звуци толкоз се разграничава от този на приказно красивият остров Боракай, намиращ се на 315 км от столицата, че съвсем няма допирни точки.
Джипнито, декорирано като тенекиен параклис, ме стоварва сякаш на търсеното от мен място, само че вместо в холистичен оазис попадам на хайван пазар. Нее, не си представяйте пазарище, на което кудкудякат кокошки и блеят ярета. В спретнати магазинчета, нанизани като по конец лаят, дремят или се закачат кученца и котенца от всевъзможни породи. В лепкавата горещина на Манила за комфорта на косматковците са издигнати климатизирани халета.
Вече бях заблязала грижовното отношение към домашните любимци по спретнаните фризури и специфичните обувчици, с които защищават кучетата от нагретия паваж, само че не си представях, че ще попадна в нещо като мол с живи артикули. Освен грижливо подредените комфортни кафези, в дребни кафенета можете да поседнете и да хапнете разхлаждащо хало-хало (десерт от разлъркани сушени плодове, конфитюр и сладолед), до момента в който любимецът ви хапва от поднесената му суха храна или се освежава от купичките с вода, ситуирани на всеки ъгъл.
Най-смешни бяха кучешките стопани, които нервни татковци пред родилно поделение, кръстосваха с нервни тегели коридорите пред салоните за грууминг и гледахе през витрините по какъв начин питомците им се снабдяват с прически. Животински ортодонт, ветеринар, магазинчета за мебели и аксесоари, дори… сватовническа организация. Е, това последното ме съкруши. Особено гигантският екран, на който се въртяха разгласи по какъв начин буен чихуахуа търси партньорка или индиферентна персийка чака котарака на живота си.
Снимки: Магдалена Гигова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ