Филип ПОПОВ е роден във Видин. Завършва ГПЧЕ Йордан Радичков,

Филип ПОПОВ е роден във Видин. Завършва ГПЧЕ " Йордан Радичков ", а по-късно и юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Работил е като юрист в Софийската адвокатска гилдия. Член на Националния съвет на Българска социалистическа партия. Народен представител от Българска социалистическа партия в 42-то, 43-то и 44-то Народно заседание. Секретар на ПГ на " Българска социалистическа партия за България ". Зам.-председател е на комисията по правни въпроси и член на комисията за надзор над службите за сигурност, използването и потреблението на СРС и достъпа до данните по Закона за електронните известия.

Владее британски език. Женен. Има щерка.

" Липсата на достъп до обучение и все по-ширещата се неначетеност водят до всеобщото потребление на езика на омразата "

- Г-н Попов, Българска социалистическа партия внесе в деловодството на Народно събрание законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Какви са претекстовете ви за желаните промени? Част от тях към този момент залегнаха в Закона за правосъдната власт, който Народното събрание одобри в четвъртък.

- През последните години сме очевидци на тревожната наклонност при процесуални дейности, отправени към съда, в това число при подаване на искова молба, да се употребяват нецензурни думи, цинични изрази и даже закани. Те най-често се отнасят до отсрещната страна, само че има случаи това да е държание и към магистрати. Ползването на сходен език и на непочтено държание в правосъдната зала при разглеждане на делата може да се дефинира като жестоко пренебрежение към правораздаването. То опонира на самата концепция за търсене на отбрана от съда. Често пъти потреблението на груби изрази и обиди демонстрира, че една от страните не търси в действителност отбрана и подпомагане за практикуване на правата си, а съзнателно желае да аргументи щета на съперника си или да затрудни работата на магистратите.

Законопроектът е предизвикан от голям брой сигнали от адвокати, занимаващи се с цивилен каузи по съдопроизводство, към които са отправени сходни квалификации. Ние настояваме това да се приключи. Имаме безрезервната поддръжка и на съдиите.

- Какво съответно оферирате?

- Предлагаме да се откри общо предписание, използвано за всяко процесуално деяние, съгласно което то се счита за незавършено, когато при отправянето му страната употребява груби и нецензурни думи, обиди и закани, без значение дали става дума за просител или ответник. Тази наредба би разрешила съдът да пренебрегва всяка недоброжелателна молба, даже в случай че посредством нея страната се пробва да упражни процесуално деяние, за което има преклузивен период.

С измененията Българска социалистическа партия предлага исковите молби, съдържащи груби и нецензурни думи, обиди или закани, да бъдат връщани от съда, като се изключи случаите, в които тези думи касаят основанието на желае. С промените в Граждански процесуален кодекс се вкарва опцията срещу връщането да се подаде частна тъжба. По този метод не се загражда достъпът на жителите до правораздаване, т.е. не се лимитират правата им на отбрана, защото страната постоянно може да предяви нов иск, в случай че смята, че има законен интерес. Ограничават се само опциите за злоупотреби с това право.

Целта на законопроекта е тези проблеми да бъдат решени. Това би трябвало да стане, без да бъде нарушено или лимитирано правото на отбрана, записано в Конституцията и тълкувано от Конституционния съд като главно право на жителите.

- Какви са основанията за предложенията?

- Освен от Конституцията правото на отбрана и правото на достъп до съд е разказано и в Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи. Но нито главният закон на страната, нито конвенцията разрешават ограничението на предоставените права, в това число уреждат отговорностите за пояснение на наредбите по метод, че упражняването им да не съставлява корист.

Европейският съд за правата на индивида в Страсбург афишира за неприемлива всяка самостоятелна тъжба за твърдяно нарушаване на Конвенцията, когато счете, че тя съставлява корист с правото на тъжба. Една от хипотезите на такава корист, съгласно съда, е точно потреблението на афектиран, обиждащ, застрашителен или провокативен език, без значение дали той е ориентиран против ответната страна или съда.

Действащият Граждански процесуален кодекс, в сходство с разбирането за границите на упражняването на предоставените права, също вкарва възбрана за корист с процесуални права. В него е записано, че участващите в правосъдните производства и техните представители под боязън от отговорност за щета са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съгласно положителните нрави. Смятаме, че импортираното законодателно предложение предлага ефикасни средства за надзор върху тази възбрана в случаите на процесуални дейности, оправени до съда, при които страната употребява хулителни, заплашителни или цинични думи. Това включва и сезиране на съда с искове, съдържащи сходен неприемлив език и ще го улесни при реализирането на същинската му активност да обезпечат отбрана при накърнени права и да въздава правдивост.

- Смятате ли, че предложенията ще бъдат подкрепени от останалите парламентарно показани партии?

- Надяваме се това да се случи. На последното съвещание на правната комисия сътрудниците от Движение за права и свободи предложиха сходен общ текст да залегне в Закона за правосъдната власт и той беше гласуван в зала в четвъртък. Разбира се, сходни текстове би трябвало за има и в останалите процесуални закони, когато се отнася и за тъжби, и за тъжби, и за други правосъдни актове.

- От трибуната на Народно събрание постоянно се използват нецензурни думи, обиди и закани. Не би трябвало ли Правилникът за организацията и активността на Народното събрание да бъде по-строг при сходни изяви на депутати?

- В в този момент настоящият устав има сходен текст. Въпросът е председателстващият събранието да има волята да го ползва. Наистина от трибуната на Народното събрание сме чували доста тежки обиди и закани, изключително по адрес на парламентарната група на Българска социалистическа партия. Това е недопустимо и неприемливо, тъй като Народното събрание е висшият орган в една парламентарна република. И когато той зададе звук и използва сходен език, това се мултиплицира в останалата част на обществото и в другите институции.

Езикът на омразата все по-често измества тематиката за политическите послания. Често пъти той се трансформира в главен инструмент за персонални нападки към съперника.

Народното събрание изрично не е мястото, където би трябвало да се използват обидни квалификации и думи. Би следвало езикът на омразата да не се трансформира в емблема на законодателния орган. Може би би трябвало да помислим за по-строги наказания за тези депутати, които употребяват обидни думи, квалификации и даже закани към сътрудниците си.

Лошото е, че неналичието на достъп до обучение и все по-ширещата се неначетеност водят до потреблението на подобен език. В България от дълго време е разрушена ценностната система на хората. Голяма част от фамилиите са в чужбина, с цел да търсят прехранване. Много от децата са оставени на грижите на бабите и дядовците, които не могат да упражнят нужния надзор. Не може и не трябва цялото образование да се трансферира към учебното заведение и към педагозите. Те правят своята работа прелестно, само че не трябва да чакаме от тях да поемат цялостното образование на децата.