Филип Попов е роден във Видин. Завършва ГПЧЕ Йордан Радичков,

Филип Попов е роден във Видин. Завършва ГПЧЕ " Йордан Радичков ", а по-късно и Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Работил е като юрист в Софийската адвокатска гилдия. Член на Националния съвет на Българска социалистическа партия. Народен представител от Българска социалистическа партия в 42-то, 43-то и 44-то Народно заседание. Секретар на ПГ " Българска социалистическа партия за България ". Зам.-председател е на комисията по правни въпроси и член на комисията за надзор над службите за сигурност, използването и потреблението на СРС и достъпа до данни по Закона за електронните известия.

Владее британски език. Женен. Има щерка.

" Принципът на Монтескьо за разделяне на управляващите - законодателна, изпълнителна и правосъдна, сякаш от ден на ден стартира да се размива у нас "

- Г-н Попов, предходната седмица Народното събрание одобри докладите на правосъдните институции за предходната година. Какво остана прикрито зад паравана от числа?

- В тези доклади не беше казано нищо за проблемите, които тресат системата на правосъдната власт от години. За страдание, тя от ден на ден не може да компенсира нужното доверие, което жителите би трябвало да имат към правосъдните институции. Това не е по виновност лично и единствено на правосъдната власт и на магистратите - съдии, прокурори, следователи. Факт е, че промяната в системата на правосъдната власт буксува. Нищо не се прави в тази тенденция за съществени условия, критерии, по които следва да се развива смяната.

Един от проблемите е несъответствието в натовареността на съдилищата у нас. Не може в Софийския областен съд в средата на годината делата да са хиляди, а в различен областен съд да са 10-15 за една година. Това, несъмнено, води до редица тежки последствия и дисонанс в правоприлагането и до редица тълкувателни решения на Върховния касационен съд да вземем за пример.

Проблем в правосъдната ни система остава правоприлагането. Видя се и в отчета на Европейската комисия, че един от главните недъзи, дефицит е неналичието на правдивост и несъмнено, корупцията. Корупцията всъщност е част от съвсем всяка власт. Там, където властта е неконтролируема, има и условия за основаване на корупция. Както е у нас.

Вече десетилетия се резервира наклонността от страна на прокуратурата главен криминогенен фактор в България да бъдат ниската начетеност, демографската злополука, обезлюдяването на избрани обитаеми места и бедността. Това са фактори, за чието позволение следва да се поеме политическа отговорност от ръководещите. Очевидно, че те години наред не вършат нищо да бъдат преодолени и решени тези проблеми.

- Има ли у нас обединение на властта с прокуратурата?

- Принципът на Монтескьо за разделяне на управляващите - законодателна, изпълнителна и правосъдна, като че от ден на ден стартира да се размива в България. Свидетели сме на това, че законодателната власт в последните 10-ина години, откогато ГЕРБ ръководи, е един придатък на изпълнителната власт и на решенията, от време на време много импулсивни и популистки, на министър-председателя. Според мен има опити за преодоляването и на правосъдната власт от страна на изпълнителната, което не приказва нищо положително за ръководещите.

- Правосъдният министър Данаил Кирилов излезе с проектомеханизъм за премахване и следствие на основния прокурор и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Какъв е вашият коментар?

- Функциите на така наречен тримата огромни са залегнали в нашата конституция. Те надали може да се отзовават през елементарен закон и без смяна в главния закон на страната. Така че оттук нататък разсъжденията в тази посока не мисля, че ще бъдат доста ползотворни.

Хубаво е, несъмнено, да има опция за надзор сред самите управляващи, само че ние го вършим през парламентарния надзор. За правосъдната власт като самостоятелна би трябвало доста деликатно да се ограничи контролът от другите управляващи върху нея. Това е необятна и в действителност експертна и дълбока тематика, касаеща съществени правила на демокрацията, на разделянето на управляващите. Така че не трябва с лека ръка да създадем някакъв надзор или система за опция за отзоваване на основния прокурор, на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Мисля, че това следва в действителност да бъде доста добре, необятно и дълготрайно разисквано във времето. Не може и не трябва с лека ръка да се вършат такива промени.

Сред публичното мнение битува разбирането, че върху основния прокурор или другите двама огромни следва да има избран надзор, тъй като властта им на процедура е много необятна, неконтролирана, само че конституционните правила и правила точно за това са дадени - с цел да се съблюдава независимостта на правосъдната власт от останалите управляващи.

По-късно Данаил Кирилов се оправда, че не предполагал, че предлагането му ще се разтълкува като опит за интервенция в делата на правосъдната власт. Не стана ясно по какъв начин това съмнение е убегнало на министъра, откакто с сходно пълномощие държавното управление непосредствено се намесва в проблеми, които би трябвало да се вземат решение единствено от Висш съдебен съвет.

Всъщност и Съветът на Европа разкритикува остро законовите промени, с които правосъдният министър твърди, че извършва европейски условия. От Брюксел ни предизвестиха, че това са напълно приумици на българските управляващи и европейските институции в никакъв случай не са упорствали за тях.

Предложенията на Кирилов бяха остро подложени на критика от неправителствени организации, които обявиха, че по този начин на процедура се отваря вратата за напън против ръководителите на Върховен административен съд и ВАК. От друга страна, основният прокурор остава недостижим, защото предложенията са той да бъде разследван от свои подчинени. Освен това ръководителят на държавното обвиняване има мощно въздействие във Висш съдебен съвет, т.е. би могъл да спре всяко решение.

- Предстои изборът на нов основен прокурор. Очаквате ли политическа интервенция при този акт?

- Както се споделя, в актуалното общество взаимовръзките са толкоз особени и многоаспектни, че надали има самостоятелен човек. Защото преди да бъде основен прокурор, който и да е той, на първо място е жител и човек със своите зависимости. Но системата в България и фигурата на основния прокурор е такава, че той би следвало в действителност да бъде самостоятелен. Аз се надявам да е подобен и да извършва само и единствено разпорежданията на конституцията и законите у нас и да следи за отбрана на интереса на обществото. Нека неговата самостоятелност да е такава.

Разбира се, не се колебая, че в процеса на избора ще има опити за преодоляването на този пост, само че се надявам, който и да е идващият основен прокурор, в действителност да устои на този напън.

- Европейският съвет и Екологичен потенциал би трябвало да изберат европейски прокурор. Българска социалистическа партия има хрумвания по какъв начин да бъдат излъчени българските европейски прокурори. Какъв е вашият коментар?

- Към сегашния миг няма процедура, по която те да бъдат излъчени. Българска социалистическа партия предлага единият от българските европейски прокурори да се избира от Народното събрание, а другият - от президентската институция, тъй като това са двете институции, които не употребяват европейски пари. Има и други хрумвания - те да бъдат предлагани с решение на Висш съдебен съвет - дали ще бъдат и двете колегии или пленумът на Висш съдебен съвет, прокурори и съдии. Така че има доста оферти в тази тенденция, само че задачата в последна сметка е те да бъдат в действителност самостоятелни, определени по един транспарантен метод.