Филанкишията
" Филан " е със смисъла на " еди-кой си ", " киши " значи човек... Демек, неизвестен човечец - хем прочут, хем чужд... Това го твърди един турско-български речник, на който доста не имах вяра, само че българският публицист Мюмюн Тахир ми го изясни етимологически... Благодаря, братко Мюмюн! На теб имам повече религия...
Защо се занимавам с турцизми, вкоренени и в българската тирада, ли?... Ами, тъй като баба ми Марийка, на майка ми майка й, когато червеше яйца на Великден, отделяше постоянно по няколко в пластмасови чинийки, в които поставяхме и филийки козунак. Тя ги наричаше: тези - на госпожа кметицата, че тя е огромна фльорца, тези на чича ти, на вуйча ти, на леля ти... Винаги оставаше непотребна чинийка и аз питах: Ами тези на кого?... Е, тези ги дай на... филанкишията!... Тогава, признавам, още не му знаех етимологията филанкишийска, но през днешния ден, дори граматически, го усещам за нещо като " мой човек ".... Филанкишията, за жалост, не е толкоз известна част от обществото ни, само че май легна и в основата му!...
Като възпитаник, студент или боец ходех по футболни мачове. И постоянно се намираше по някой футболен гамен, съвременно е да го назоваваме по този начин, само че той си е парекселанс... филанкишия! Той не върви на мач без бутилка ракийка в джоба, псува " врага " на глас, от време на време крещи заканително на рефера: " Да ти почине прасето, твойта мама! "... И някои други " нефилологически " изрази или " бисери "...
На обичайните митинги пък, които зачестяват още веднъж (те са срещу в този момент ръководещите филанкишии), той, скрито от служителите на реда - филанкишии, си носи откъртено паве или самоделна палка, или нещо елементарно запалимо - за кофите с отпадък. Те са му приоритет!... Изобщо, филанкишията през днешния ден е квалифициран за безредици, дори и с съдбовен край. А от време на време, към този момент по-често, той е облечен, въпреки и 17-18-годишен, целият в черно и с черна качулка... Абе, баш си е филанкишия, който целеустремено трансформира улици и площади в... бойни полета... И въпреки всичко остава си " някой си " - съвсем невръстен, съвсем почтен и съвсем - ненаказан!...
Отскоро филанкишията си проби път и в Парламента, даже прекрачи незабелязано прага сред " ъндърграунда " и политиката. Там приказва с политическия си конкурент на ти - обидно и безпардонно, нещо като въплъщение на Алековия воин, който е в основата на " изборите " в моя роден Свищов и кръстен от създателя Данко Хаирсъзина. На неговия тил, с помощта на нищожния мозък и маймунската му мощ, Бай Ганьо, Гочоолу, Дочоолу, дори Гуно Адвокатина се катерят още към " върха "... Към този връх, който за тях има единствено тези очертания: Властта и Келепира...
Тази Алекова четворица от време на време огласява своя партийка, издава свое вестниче и освен оплюва, а охрачва политическия съперник... Нещо повече, те освен ни охрачиха, те ни обкрачиха, възседнаха ни... И в този момент чакат да се откажем от туй, което се вика Политика!... Ненавиждат интелекта, човешката невзискателност, боготворят безскрупулността на Мамона. И, признавам, трансфораха това, наивното " някой си " на моята баба, в злина социална, в злина Божия!... Късно е да ги превъзпитаваме, време е да ги заклеймим!
Защо се занимавам с турцизми, вкоренени и в българската тирада, ли?... Ами, тъй като баба ми Марийка, на майка ми майка й, когато червеше яйца на Великден, отделяше постоянно по няколко в пластмасови чинийки, в които поставяхме и филийки козунак. Тя ги наричаше: тези - на госпожа кметицата, че тя е огромна фльорца, тези на чича ти, на вуйча ти, на леля ти... Винаги оставаше непотребна чинийка и аз питах: Ами тези на кого?... Е, тези ги дай на... филанкишията!... Тогава, признавам, още не му знаех етимологията филанкишийска, но през днешния ден, дори граматически, го усещам за нещо като " мой човек ".... Филанкишията, за жалост, не е толкоз известна част от обществото ни, само че май легна и в основата му!...
Като възпитаник, студент или боец ходех по футболни мачове. И постоянно се намираше по някой футболен гамен, съвременно е да го назоваваме по този начин, само че той си е парекселанс... филанкишия! Той не върви на мач без бутилка ракийка в джоба, псува " врага " на глас, от време на време крещи заканително на рефера: " Да ти почине прасето, твойта мама! "... И някои други " нефилологически " изрази или " бисери "...
На обичайните митинги пък, които зачестяват още веднъж (те са срещу в този момент ръководещите филанкишии), той, скрито от служителите на реда - филанкишии, си носи откъртено паве или самоделна палка, или нещо елементарно запалимо - за кофите с отпадък. Те са му приоритет!... Изобщо, филанкишията през днешния ден е квалифициран за безредици, дори и с съдбовен край. А от време на време, към този момент по-често, той е облечен, въпреки и 17-18-годишен, целият в черно и с черна качулка... Абе, баш си е филанкишия, който целеустремено трансформира улици и площади в... бойни полета... И въпреки всичко остава си " някой си " - съвсем невръстен, съвсем почтен и съвсем - ненаказан!...
Отскоро филанкишията си проби път и в Парламента, даже прекрачи незабелязано прага сред " ъндърграунда " и политиката. Там приказва с политическия си конкурент на ти - обидно и безпардонно, нещо като въплъщение на Алековия воин, който е в основата на " изборите " в моя роден Свищов и кръстен от създателя Данко Хаирсъзина. На неговия тил, с помощта на нищожния мозък и маймунската му мощ, Бай Ганьо, Гочоолу, Дочоолу, дори Гуно Адвокатина се катерят още към " върха "... Към този връх, който за тях има единствено тези очертания: Властта и Келепира...
Тази Алекова четворица от време на време огласява своя партийка, издава свое вестниче и освен оплюва, а охрачва политическия съперник... Нещо повече, те освен ни охрачиха, те ни обкрачиха, възседнаха ни... И в този момент чакат да се откажем от туй, което се вика Политика!... Ненавиждат интелекта, човешката невзискателност, боготворят безскрупулността на Мамона. И, признавам, трансфораха това, наивното " някой си " на моята баба, в злина социална, в злина Божия!... Късно е да ги превъзпитаваме, време е да ги заклеймим!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ