Фейсбук Един от най-известните варненски адвокати, Петър Николов, носител на множество

Фейсбук Един от най-известните варненски юристи, Петър Николов, притежател на голям брой влиятелни оценки за работата си, попадна в " окото на бурята " с ковид в разгара на лятото, когато българите бяха взели глътка въздух след напрежението на изключителното състояние и смятаха, че сме на път да забравим за този призрачен сън. 

Тогава адв. Николов " взриви " мрежата с откровеното самопризнание, че е станал жертва на ковид и прикани всички, които са контактували с него да вземат нужните ограничения. 

След лекуване вкъщи, адв. Николов се утежнява и се постанова незабавно да бъде приет в болница. Малко след неговото изписване, Varna24.bg му зададе няколко въпроса, с ангажимента да върне отговор, когато се усеща прочувствено подготвен за това. 

Публикуваме откровените и мъдри размишления на човек, преборил ковид, за това по какъв начин трансформира физиката и душeвността ни " злодеят "  COVID 19.

- Адвокат Николов, всички ви познават като борбен и жизнеспособен човек, това обаче не ви спести срещата с " най-модерният вирус ", в чието битие за жалост към момента има хора, които се съмняват. Кое ви даде съображение през лятото да се усъмните, че се касае точно за този вирус, а не за летен грип, примерно?

-Беше лято и никой не вярваше, че има такова нещо. Мислех си, че е елементарна простуда. Не съм допускал, че може да бъде ковид. Личната ми лекарка обаче видя, че доста кашлям и ме изпрати да си направя тест. До последно, даже и когато бях на легло, си мислех, че пробата ще е негативен. После помня, че когато споделих, че е позитивен, жена ми доста се тормози. Аз сякаш не можах да отвръщам, може би си мислех повече за фамилията ми в сравнение с за мен. И тогава разбрахме, че най-модерният вирус към този момент е действителност в нашата къща. Кога потърсихте лекарска помощ и какво се случи по-късно, защото знаем, че логаритъма за деяние не е доста явен? Потърсих я едвам на втората седмица и може би на 10-я ден, откогато ми беше дискомфортно. Изпратиха ме на рентген и кардиолог поради високото кръвно, само че се оказа, че ми няма нищо, направих и кръвни проучвания. След това отидох до инфекциозното, там ме прегледаха, изписаха ми лекуване и ме изпратиха да си направя тест. Това ме забави още с два дни и до момента в който отида за тест станаха три. Вече колкото да вървях, а се оказа, че в такива моменти ти е доста мъчно да намериш мястото, в което да направиш проба. Оказа се, че някои са до обяд, други работят със записвания, трети дават резултати на другия ден, четвърти на едно място вършат PCR тест, на друго не и по този начин обиколих региона няколко пъти. Чувствах се като остарял човек тръгнал на последния си път късно.

- Какви тъкмо бяха признаците на болестта при вас?  

-Температура от 35,6 до 39,2 градуса, заран замръзвах на 35,6, след това внезапно се стоплях на 37,6, от време на време качвах до 38 и 39. Поддържах непрекъснато, изключително вечер 37,6. Кашлях доста, водата ми горчеше, бях напълно изнемощял, колкото да ходех, имах кръвно 180 на 120, пулсът ми беше 100, потях се доста, по цели нощи, преобличах се по 4 пъти.

- Доколкото ми е известно в началото ви е даден съвет да се лекувате вкъщи, с какви лекарства беше назначено това лекуване и дадоха ли те ефикасен резултат?

-Първоначално ми споделиха, че няма места в болничното заведение и ме изпратиха с една рецепта към у дома, изписаха ми антибиотици и пробиотици, медикаменти за кръвно. Не знам до каква степен дадоха ефикасен резултат, на края на втората седмица към този момент се усещах много отпаднал и душевен, и физически.

- Защо се наложи влизането в болница, по какъв начин мина лекуването там?

- След като цяла седмица живях самичък и се лекувах самичък, една нощ просто не можех да дремя повече, тъй като не можех да вдишвам лежащ по тил. Тогава взех да се интересувам какви са ми опциите някой да ме прегледа. И тук изиграха доста значима роля приятелите ми, които ми помагаха онлайн със препоръки при лекуването. Те ме насочиха, че имам право да се обадя на тел. 112 и да обясня положението си, защото самичък не мога да отида на обзор в болница. Хората ме изслушаха доколкото можех да приказвам и ми споделиха, че преценят, че би трябвало да изпратят кола за спешна помощ. Тогава си припомням, че пристигна един мъж в скафандър, изглеждаше като във филм на Кубрик. Аз си стегнах небрежно раницата и поех към колата за спешна помощ. В болничното заведение една сестра ми се сопна: " Е, вие какво желаете!ы Казах й, че не съм пристигнал за наслаждение, а тъй като към този момент не знам какво се случва с мен след 2 седмици домашно лекуване. И тя млъкна. Предполагам, че имаше риск от утежняване, решението да вляза в болница не беше мое, аз просто се съгласих, че това е редно и рационално в тази ситуация. Когато описах на мой другар, който беше доста по-зле от мен, какви са ми признаците, той ми сподели, че аз не съм за домашно лекуване и се оказа прав.

- Какво е преживяването и трансформира ли коронавируса емоционално, физически, душевен?

- Изживяването е като да се возиш на влакче на ужасите. Вирусът те разхожда нагоре надолу, като натрапен посетител в тялото ти, пипа ти настройките, върти ти станциите. И в случай че оцелееш. Чувстваш се като гостенин в личното тяло, затворен в асансьор, който пътува от първия до петнайстия етаж и не можеш да го спреш и да слезеш. Физически отслабваш с всеки минал ден, вирусът е доста изтощаващ. От температурата и потенето не може да спиш, по цяла нощ гледаш филми и като че ли животът ти става като филм. Странните сънища стават неизбежни, в тях сънуваш, че не можеш да се излекуваш. Мислите ти са свързани с това, какво ще стане с твоето семейство, в случай че нещо…Беше ме позор да кажа, че съм болен. Лежах и издавах странни звуци. Това беше синдром. Да слушам по какъв начин муча и да не управлявам това. Да се запитвам аз ли бях, стори ли ми се, счу ли ми се. Всеки ден се снимах в болничното заведение, не можех да допускам, че това съм аз, лицето ми беше накриво от болежка, нямаше я моята усмивка.

Чувствах се като посетител в личното си тяло. Сякаш нещо се раждаше в мен, а друго умираше. Сякаш идваше един нов прероден човек, който ми споделяше: " Здравей, от през днешния ден аз ще пребивавам в теб. Аз ще съм новото ти Аз, ще забравиш от на следващия ден да си губиш времето, да водиш безсмислени спорове, да правиш непотребни неща, да общуваш с непотребни хора, ще изтрием с гума всичко това и ще живееш нов живот. В същия дом, със същите хора, ще правиш същото, което си правил преди този момент, само че ти няма да си същия. И нещата към този момент няма да същите, ще бъдат по-добри ".

-  Бяха ли сложени околните ви под карантина и по какъв начин се отрази на фамилията ви този стрес?

- Да, брачната половинка ми и детето, което е на 3, бяха карантинирани. И за тях беше нещо ново измежду лято да стоят у дома, изключително за детето, което искаше своите игри и да излиза. Как да му обясниш, че не може. Абсурдно е някак си. Помня по какъв начин идваха под прозореца на жилището ни от там се гледахме. Малкият искаше да идва след градина “при Тати ". И по този начин ще го запомня, хваната за ръка с баба му, на отсрещния тротоар по какъв начин ми маха и ми споделя: " Тати, слез долу ". А аз единствено се усмихвам и му махам.

- Как се чувствате сега и какво желаете да кажете на хората, които към момента подозират, че това е просто една интрига и такова " животно " като ковид не съществува?

- Ще кажа, че всеки има право да мисли каквото си желае, в това число че няма ковид, само че до момента доказателства за това няма. Всеки път, когато запитвам някой на какво се базират догатките, получавам клипове от съмнителни видове и това са всички доказателства на тайните теории. Получава се по този начин, че колкото едните ни облъчват, че има Ковид и не имаме вяра в това, операцията става цялостна с тези, които ни карат да имаме вяра, че няма Ковид. Това е съвършения кръг на операцията, обществото е разграничено и концентрирано да спори " За " и " Против ", и по този начин съвсем никой не вижда по-важните цели.

- Какви са те?

- Предстоят промени в човечеството и те не са инцидентни. Това е следващата фаза, в която ще би трябвало да навлезем, само че несъмнено ще има доста несъгласни, а Ковид е следващата гражданска война, която се прави посредством нашите каузи. Война без полесражение, само че с военно количество жертви. Това е прекомерно познато и аналогията със събития от началото на предишния век е доста огромна. Затова, в случай че би трябвало да сведем нещата на равнище на връзките сред хората, международната интрига не ни е отговорна, че отхвърляме да приемем болест, която съществува, че отхвърляме да се пазим и по този начин заразяваме другите, че не мислим за никой различен, с изключение на себе си, от нелепост, не от инстинкт за самозапазване, а от горделивост и самоувереност. Вярвайте, в каквото пожелаете, само че не забравяйте да бъдете индивиди, това е единственият късмет да победим!