Фейсбук Емоционален коментар на Албена Маринова от "Аспарухово", една от

Фейсбук Емоционален коментар на Албена Маринова от "Аспарухово ", една от организаторките на дарителската акция за потърпевшите от наводненията в бургаския район.  Varna24.bg  го разгласява без редакторска интервенция:
"Когато ужаса от претърпяното те връхлети още веднъж....
С цялостна мощ! Когато се въртиш в един обаян кръг на нещастия, бързащи една през друга, да лишават и последната ти риза от гърба.... Надеждата.... Мечтите... Целият твой живот граден и събиран късче по късче... с години. Спомени... Усмивки... И вяра!
Тогава се питаш, до по кое време?!
До по кое време почтени хора ще бъдат изкупителната жертва на години безучастие на страна, институции...
До по кое време ще плащаме тежък налог за непознати неточности?!
Кога? В кой миг, ще излезе най-малко един отговорен за нещастията, бедността и изгубеното всичко на най-беззащитните, и ще застане пред всички тях да изиска най-малко амнистия?
Никога!
Никой, в никакъв случай в тази наша бедна, блага страна не е отговорен за нищо....
А ние изчезваме - постепенно, безславно... След нас остава единствено незадълбочен спомен къде тъкмо е бил домът ни, преди следващата приливна вълна и " естествено злополучие "....
Преживях го! Имах непоисканата чест да го виждам от ВИП ложата. Видях толкоз съсипия, толкоз тъга и заличаване, и се молех НИКОГА повече да не бъда очевидец на това!
" Никога " е доста къс интервал от време. Докато към момента тук при нас се опитваха да върнат живота назад, ново злополучие, този път във врачанския град Мизия.... Бургас, Килифарево, Добрич, Бисер.... И още, и още, до Камено...
Бях там...
Видях с очите си разрухата и потопените села. Мислех, че съм го претърпяла,... Че мога да управлявам страстите си. Но няма по какъв начин да не се върнеш обратно във времето, при типа на бедните хорица, които с треперещи ръце се опитваха да заличат следите от визитата на неканената гостенка в техните животи. Няма по какъв начин да не ти се желае да плачеш с тях, за тях, за всички преди и за всички след.... Защото ще има още погълнати души.
Село Черни връх.... За него никой съвсем нищо не споделя, само че ние бяхме там и видяхме разцепената земя, сринатите домове, залетите ниви...
В три през нощта, тя - приливната вълна, потапя селото и бих споделила, че всички ангели пазители са били в този миг тъкмо там.
Не може да се опише с думи, това което ние всички видяхме.
Аспарухово, Килифарево, Бисер, Габрово, Добрич, с. Черни връх....
И това не е краят.... "