Включването на Слави в политика - шанс за ГЕРБ?
Февруари се обрисува тежък месец в световен мащаб. Усилва се напрежението в разговора на Съединени американски щати и с Китай, и с Русия. Това е решителният интервал преди президентските избори в Русия и взаимоотношението на силите в салдото Запад/не-Запад ще се дефинира в немалка степен от решенията и ходовете точно тогава. Навярно това ще е месецът и на ново немско държавно управление, което ще отвори публично разногласията за бъдещето на Европа. Това написа в своя финален разбор институтът "Иван Хаджийски ".
„ Маслиновата клонка “, обяснена малко
Операцията на турската войска към Африн е съгласувана с Москва, до момента в който Вашингтон е единствено осведомен преди да стартира. Така Съединени американски щати се оказват пред неприятна алтернатива: Турция е член на НАТО и главен фактор в района, а въпреки това, имаше ясни индикации, че Съединени американски щати вложиха в сирийски Кюрдистан .
Въпреки цялата ангажираност с кюрдската идея Вашингтон нямаше време и опция да се колебае и Държавният департамент насочи примирително обръщение, само че в действителност в интерес на турската „ Маслинова клонка”.
Русия упорства за опазване на териториалната целокупност на Сирия и това я сближава с Турция и Иран. В геополитически проект Русия печели двойно : утвърждава се взаимоотношението с Турция; срутва се проектът за проамерикански сирийски Кюрдистан. Трудно може да бъде упрекната, че „ предава” кюрдите, просто тъй като нищо не им е обещавала (за разлика от САЩ).
За Ердоган акцията значи освен районно външнополитическо одобряване, само че и вътрешна консолидация . Политическата съпротива го поддържа по този въпрос. А вселенският патриарх Вартоломей благослови турските бойци. С подобен „ гръб” Ердоган разгласи, че интервенцията няма да се ограничи с Африн и ще продължи по-нататък. Съединени американски щати обаче оповестиха, че няма да изтеглят своите военнослужещи от Манбидж.
Военният превес на Турция е явен и в случай че Африн към момента не е високомерен, евентуално казусът е не толкоз боен, колкото филантропичен. Граждански жертви безспорно ще засилват кюрдската диаспора в Европа и ще повлияят на европейското публично мнение , което така и така, меко казано, не симпатизира на Ердоган.
А турският президент, колкото повече обтяга връзките си със Съединени американски щати, толкоз повече стартира да държи на положителни връзки с Европа. Защото цялостна изолираност от Запада би означавало да попадне в съвсем безалтернативна взаимозависимост от Москва.
След рухване на Африн ще зародят два въпроса, на които няма прелиминарен отговор. Ще продължи ли в действителност турското нахлуване към Манбидж? Ще стартират ли кюрдите „ национална война”, както към този момент предизвестяват? За тази цел обаче те би трябвало да преминат през територии, които се управляват от Дамаск.
Оттук трети въпрос: ще се стигне ли до компромис сред кюрдите и Дамаск. Американското „ предателство” към кюрдите основава предпоставки за доближаване на кюрдите и Дамаск.
Отношенията Европейски Съюз – Турция и ролята на България в тях
От Нова година сме очевидци на нова турска политика към Европа – по две посоки: опит за доближаване на Турция с Европейски Съюз и дипломатически старания за европейско продължение на „ Турски поток “.
В светлината на приближаващите през 2019 година избори Ердоган знае, че опозицията и съпротивата против него се консолидира най-вече на „ прозападна “ основа, и не желае да ѝ остави тази ниша.
Така може да бъде свестен и турският напън за среща ЕС–Турция по време на българското европредседателство.
И до момента в който Западна Европа наподобява склонна да поддържа началото на нови договаряния, то Източна (към която би трябвало да причислим и Австрия) е мощно скептична.
Германия още веднъж поема поста
Германия още веднъж поема самодейността в Европейски Съюз. Независимо от перипетиите по сформиране на кабинет, канцлерът Меркел към този момент излиза на напред във времето в европейския спор.
Макрон също укрепва като обществен облик, след първичното нерешително показване. Така всичко още веднъж опира до „ моторите “ на европейския план, Германия и Франция. Посещението на Меркел при френския президент Макрон трябваше символно да укрепи френско-германското единение.
Същевременно обаче амбициозните проекти на Макрон за европейски промени все по този начин се сблъскват с немската нерешителност.
А със скорошното решение на Франция да усили военния си бюджет, тъй че да сътвори капацитет за интервенция „ на всички места “ по света, Париж прави поръчка за водачество точно в онази сфера, в която Германия след Втората международна война няма право да се конкурира – военната. Излиза, че Военната автономия на Европа е единствената по-нова самодейност, с която Германия се ангажира, само че тъкмо по нея Франция упорства да води.
От позиция на европейското „ ядро “ Франция и Германия имат интерес от споделена отговорност и споделена самодейност. Преди това да стане факт обаче, разминаванията по въпроса за водачеството би трябвало да бъдат преодолени. Докато Макрон основава усещането, че се приготвя за „ пост-Меркелова “ Европа, то Меркел залага на бавните стъпки и се самолегитимира посредством „ стабилността “.
Истанбулската спогодба като нетрадиционна обществена роля за ГЕРБ и тактически триумф за Патриотите
Истанбулската спогодба основава заплаха от разделения в средите на ГЕРБ. Активните изяви на депутата Георги Марков срещу решенията на личната му парламентарна група не са единственият образец. Макар и по-дискретно, и в други среди на ГЕРБ (особено във формиращия се закостенял лагер към Института за дясна политика) прозвучаха несъгласия с ратификацията. Много по-отчетливо интелектуалци, публицисти и университетски фигури, постоянно заставащи зад Борисов и политиката му, поведоха медийна опозиция против конвенцията.
Истанбулската спогодба в действителност беше „ топка “ за Патриотите. Задачата им е редом на това държание да не позволен разлюляване на самото държавно управление. В този смисъл както вотът на съмнение (принципно сплотяващ мнозинствата), по този начин и отстъпването на назад във времето в разногласията за конвенцията имаха позитивен резултат за тях. Това е тактически триумф.
Върви и тактическо пренареждане вътре при самите Патриоти – Волен Сидеров се засилва и сякаш стартира да заема „ междинна “ позиция сред „ лоялния “ Каракачанов и „ дисидента “ Симеонов.
Българска социалистическа партия: опасности и изгоди
Край вота на съмнение Българска социалистическа партия позволи личните й парламентарни дейности да бъдат засенчени от друга, стартирана отново от самата партия самодейност – референдум за Истанбулската спогодба.
За сметката на това обаче с конвенцията Българска социалистическа партия за първи път от доста време подхвана въпрос, по който позицията й се употребява с доста необятна поддръжка освен измежду публичното мнение, само че и на разнообразни организации. Разбирателството сред партията и Българска Православна Църква (БПЦ) единствено по себе си е впечатляваща последица.
Рискове от това държание обаче има: над партията още веднъж надвисва заплахата да бъде разпозната като „ антиевропейска “. Тъкмо сходни съмнения попречиха и на успеха на Българска социалистическа партия през 2017 година Това би могло и значително да минира възможностите да притегли гласоподаватели точно за европейските избори през 2019 година Дори тези избори да не се одобряват за значими, социалнопсихологическият капитал, изгубен от нов избирателен крах, би бил сериозна вреда.
На пленума по конвенцията Станишев за първи път сплоти зад своята теза вътрешнопартийната съпротива. Но пък крайното решение (да не приказваме за евентуален референдум) прекомерно фрапантно подкопава възможностите на самия Станишев за преизбиране отпред на ПЕС.
Движение за права и свободи – още веднъж в обичаната балансьорска позиция
Движение за права и свободи си разрешава сигнали и в двете направления – и към ГЕРБ (изявлението на Йордан Цонев, че партията му няма съвсем никакви допирни точки с разбиранията на БСП), и към Българска социалистическа партия (линията на водача Мустафа Карадайъ, съгласно която Движение за права и свободи е съпротива дружно с Българска социалистическа партия и я поддържа в настояването на оставка на правителството).
Балансьорството на Движение за права и свободи има и един доста добър, въпреки и не толкоз обществено видян образец. Партията съобщи, че ще изрази позиция по Истанбулската спогодба едвам при нейното разискване в Народно събрание. И при съществуващото систематизиране на силите (ГЕРБ против Българска социалистическа партия и ОП) точно Движение за права и свободи ще е групировката, която би наклонила везните в интерес на едното или другото решение.
Безпрецедентна от изборите насам активизация на либералите
Традиционната десница съумя да активизира отбрана на истанбулската спогодба измежду много необятна и разностранна интелектуална общественост. Екопротестите за Пирин, обвиняванията против програмния шеф Емил Кошлуков и други допълват необятния демократичен фронт против ГЕРБ.
Либералната готовност от началото на годината върви на практика напълно по „ гражданска “, а не по „ партийна “ линия, водеща роля играят интелектуалци и хора от неправителствения бранш, а не политиците.
Личи необикновената увереност на Борисов – за разлика от нормално – към този момент да не отстъпва изцяло пред настояванията на природозащитните митинги, вероятно заради огромните ползи.
Угасвана и звездата на някогашния президент Росен Плевнелиев като евентуален предстоящ водач на дясното – след прекомерно изрично изразената от него поддръжка за идеята за строителството в Банско.
Нова (анти)елитна ферментация
Протичат процеси на политическа „ ферментация “ в среди, нормално наричани „ популистки “. След прочут застой Слави Трифонов припомня за себе си с самодейността „ кастинг за политици “, която безспорно ще притегли публично внимание.
Любопитното е, че в своето шоу той предложения притежателя на проверяващия (продесен и анти-ГЕРБ) уебсайт „ Биволъ “ Асен Йорданов, а в публична позиция се разгласи срещу Кошлуков и имаше възторг против Делян Пеевски.
Патриотичните, обществени и антисистемни послания на Слави очевидно хвърлят мост както към разочарованите десни , по този начин и към гласоподавателите, които другояче много евентуално биха се ориентирали към Българска социалистическа партия.
С други думи, вероятно политическо включване на Слави може да се окаже и късмет за ГЕРБ. Защото ще попречи на Българска социалистическа партия да монополизира протестните настроения, а ще вземе и гласове от другата съпротива на ГЕРБ – градската десница.
Слави обаче влиза и в ниша на хора, които другояче биха се ориентирали и към ГЕРБ и към Оперативна програма. Накратко: всички може да стартират да се тормозят.
„ Маслиновата клонка “, обяснена малко
Операцията на турската войска към Африн е съгласувана с Москва, до момента в който Вашингтон е единствено осведомен преди да стартира. Така Съединени американски щати се оказват пред неприятна алтернатива: Турция е член на НАТО и главен фактор в района, а въпреки това, имаше ясни индикации, че Съединени американски щати вложиха в сирийски Кюрдистан .
Въпреки цялата ангажираност с кюрдската идея Вашингтон нямаше време и опция да се колебае и Държавният департамент насочи примирително обръщение, само че в действителност в интерес на турската „ Маслинова клонка”.
Русия упорства за опазване на териториалната целокупност на Сирия и това я сближава с Турция и Иран. В геополитически проект Русия печели двойно : утвърждава се взаимоотношението с Турция; срутва се проектът за проамерикански сирийски Кюрдистан. Трудно може да бъде упрекната, че „ предава” кюрдите, просто тъй като нищо не им е обещавала (за разлика от САЩ).
За Ердоган акцията значи освен районно външнополитическо одобряване, само че и вътрешна консолидация . Политическата съпротива го поддържа по този въпрос. А вселенският патриарх Вартоломей благослови турските бойци. С подобен „ гръб” Ердоган разгласи, че интервенцията няма да се ограничи с Африн и ще продължи по-нататък. Съединени американски щати обаче оповестиха, че няма да изтеглят своите военнослужещи от Манбидж.
Военният превес на Турция е явен и в случай че Африн към момента не е високомерен, евентуално казусът е не толкоз боен, колкото филантропичен. Граждански жертви безспорно ще засилват кюрдската диаспора в Европа и ще повлияят на европейското публично мнение , което така и така, меко казано, не симпатизира на Ердоган.
А турският президент, колкото повече обтяга връзките си със Съединени американски щати, толкоз повече стартира да държи на положителни връзки с Европа. Защото цялостна изолираност от Запада би означавало да попадне в съвсем безалтернативна взаимозависимост от Москва.
След рухване на Африн ще зародят два въпроса, на които няма прелиминарен отговор. Ще продължи ли в действителност турското нахлуване към Манбидж? Ще стартират ли кюрдите „ национална война”, както към този момент предизвестяват? За тази цел обаче те би трябвало да преминат през територии, които се управляват от Дамаск.
Оттук трети въпрос: ще се стигне ли до компромис сред кюрдите и Дамаск. Американското „ предателство” към кюрдите основава предпоставки за доближаване на кюрдите и Дамаск.
Отношенията Европейски Съюз – Турция и ролята на България в тях
От Нова година сме очевидци на нова турска политика към Европа – по две посоки: опит за доближаване на Турция с Европейски Съюз и дипломатически старания за европейско продължение на „ Турски поток “.
В светлината на приближаващите през 2019 година избори Ердоган знае, че опозицията и съпротивата против него се консолидира най-вече на „ прозападна “ основа, и не желае да ѝ остави тази ниша.
Така може да бъде свестен и турският напън за среща ЕС–Турция по време на българското европредседателство.
И до момента в който Западна Европа наподобява склонна да поддържа началото на нови договаряния, то Източна (към която би трябвало да причислим и Австрия) е мощно скептична.
Германия още веднъж поема поста
Германия още веднъж поема самодейността в Европейски Съюз. Независимо от перипетиите по сформиране на кабинет, канцлерът Меркел към този момент излиза на напред във времето в европейския спор.
Макрон също укрепва като обществен облик, след първичното нерешително показване. Така всичко още веднъж опира до „ моторите “ на европейския план, Германия и Франция. Посещението на Меркел при френския президент Макрон трябваше символно да укрепи френско-германското единение.
Същевременно обаче амбициозните проекти на Макрон за европейски промени все по този начин се сблъскват с немската нерешителност.
А със скорошното решение на Франция да усили военния си бюджет, тъй че да сътвори капацитет за интервенция „ на всички места “ по света, Париж прави поръчка за водачество точно в онази сфера, в която Германия след Втората международна война няма право да се конкурира – военната. Излиза, че Военната автономия на Европа е единствената по-нова самодейност, с която Германия се ангажира, само че тъкмо по нея Франция упорства да води.
От позиция на европейското „ ядро “ Франция и Германия имат интерес от споделена отговорност и споделена самодейност. Преди това да стане факт обаче, разминаванията по въпроса за водачеството би трябвало да бъдат преодолени. Докато Макрон основава усещането, че се приготвя за „ пост-Меркелова “ Европа, то Меркел залага на бавните стъпки и се самолегитимира посредством „ стабилността “.
Истанбулската спогодба като нетрадиционна обществена роля за ГЕРБ и тактически триумф за Патриотите
Истанбулската спогодба основава заплаха от разделения в средите на ГЕРБ. Активните изяви на депутата Георги Марков срещу решенията на личната му парламентарна група не са единственият образец. Макар и по-дискретно, и в други среди на ГЕРБ (особено във формиращия се закостенял лагер към Института за дясна политика) прозвучаха несъгласия с ратификацията. Много по-отчетливо интелектуалци, публицисти и университетски фигури, постоянно заставащи зад Борисов и политиката му, поведоха медийна опозиция против конвенцията.
Истанбулската спогодба в действителност беше „ топка “ за Патриотите. Задачата им е редом на това държание да не позволен разлюляване на самото държавно управление. В този смисъл както вотът на съмнение (принципно сплотяващ мнозинствата), по този начин и отстъпването на назад във времето в разногласията за конвенцията имаха позитивен резултат за тях. Това е тактически триумф.
Върви и тактическо пренареждане вътре при самите Патриоти – Волен Сидеров се засилва и сякаш стартира да заема „ междинна “ позиция сред „ лоялния “ Каракачанов и „ дисидента “ Симеонов.
Българска социалистическа партия: опасности и изгоди
Край вота на съмнение Българска социалистическа партия позволи личните й парламентарни дейности да бъдат засенчени от друга, стартирана отново от самата партия самодейност – референдум за Истанбулската спогодба.
За сметката на това обаче с конвенцията Българска социалистическа партия за първи път от доста време подхвана въпрос, по който позицията й се употребява с доста необятна поддръжка освен измежду публичното мнение, само че и на разнообразни организации. Разбирателството сред партията и Българска Православна Църква (БПЦ) единствено по себе си е впечатляваща последица.
Рискове от това държание обаче има: над партията още веднъж надвисва заплахата да бъде разпозната като „ антиевропейска “. Тъкмо сходни съмнения попречиха и на успеха на Българска социалистическа партия през 2017 година Това би могло и значително да минира възможностите да притегли гласоподаватели точно за европейските избори през 2019 година Дори тези избори да не се одобряват за значими, социалнопсихологическият капитал, изгубен от нов избирателен крах, би бил сериозна вреда.
На пленума по конвенцията Станишев за първи път сплоти зад своята теза вътрешнопартийната съпротива. Но пък крайното решение (да не приказваме за евентуален референдум) прекомерно фрапантно подкопава възможностите на самия Станишев за преизбиране отпред на ПЕС.
Движение за права и свободи – още веднъж в обичаната балансьорска позиция
Движение за права и свободи си разрешава сигнали и в двете направления – и към ГЕРБ (изявлението на Йордан Цонев, че партията му няма съвсем никакви допирни точки с разбиранията на БСП), и към Българска социалистическа партия (линията на водача Мустафа Карадайъ, съгласно която Движение за права и свободи е съпротива дружно с Българска социалистическа партия и я поддържа в настояването на оставка на правителството).
Балансьорството на Движение за права и свободи има и един доста добър, въпреки и не толкоз обществено видян образец. Партията съобщи, че ще изрази позиция по Истанбулската спогодба едвам при нейното разискване в Народно събрание. И при съществуващото систематизиране на силите (ГЕРБ против Българска социалистическа партия и ОП) точно Движение за права и свободи ще е групировката, която би наклонила везните в интерес на едното или другото решение.
Безпрецедентна от изборите насам активизация на либералите
Традиционната десница съумя да активизира отбрана на истанбулската спогодба измежду много необятна и разностранна интелектуална общественост. Екопротестите за Пирин, обвиняванията против програмния шеф Емил Кошлуков и други допълват необятния демократичен фронт против ГЕРБ.
Либералната готовност от началото на годината върви на практика напълно по „ гражданска “, а не по „ партийна “ линия, водеща роля играят интелектуалци и хора от неправителствения бранш, а не политиците.
Личи необикновената увереност на Борисов – за разлика от нормално – към този момент да не отстъпва изцяло пред настояванията на природозащитните митинги, вероятно заради огромните ползи.
Угасвана и звездата на някогашния президент Росен Плевнелиев като евентуален предстоящ водач на дясното – след прекомерно изрично изразената от него поддръжка за идеята за строителството в Банско.
Нова (анти)елитна ферментация
Протичат процеси на политическа „ ферментация “ в среди, нормално наричани „ популистки “. След прочут застой Слави Трифонов припомня за себе си с самодейността „ кастинг за политици “, която безспорно ще притегли публично внимание.
Любопитното е, че в своето шоу той предложения притежателя на проверяващия (продесен и анти-ГЕРБ) уебсайт „ Биволъ “ Асен Йорданов, а в публична позиция се разгласи срещу Кошлуков и имаше възторг против Делян Пеевски.
Патриотичните, обществени и антисистемни послания на Слави очевидно хвърлят мост както към разочарованите десни , по този начин и към гласоподавателите, които другояче много евентуално биха се ориентирали към Българска социалистическа партия.
С други думи, вероятно политическо включване на Слави може да се окаже и късмет за ГЕРБ. Защото ще попречи на Българска социалистическа партия да монополизира протестните настроения, а ще вземе и гласове от другата съпротива на ГЕРБ – градската десница.
Слави обаче влиза и в ниша на хора, които другояче биха се ориентирали и към ГЕРБ и към Оперативна програма. Накратко: всички може да стартират да се тормозят.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ