Симеон от София Прайд за ЛГБТ предизвикателствата и малките победи
Фестивалът на изкуствата Sofia Pride Arts е към своя край, цялостен месец имахме опцията да съпреживеем изкуството на ЛГБТИ хора от целия свят. Последният ден на фестивала е 8 юни, а на 9 юни, събота, е самият Прайд. Сцена на деяние е регионът към Паметника на Съветската войска, началният час е 16:00 ч., като музикалната стратегия стартира в 16:30 ч., а самото шествие - в 19:00 ч.
Преди това ви предлагаме да се запознаете със Симеон Василев, който е част от уредниците - мениджър на Фондация GLAS, а също и съосновател и изпълнителен шеф на Културна програма София Прайд. Мен персонално Симеон ме завоюва още на третата минута от срещата ни, с предлагането да си разделим един шоколадов мус, тъй като, знаете, калории, а и всичко е по-хубаво, когато е споделено. Защото всички сме едно цяло, дружно сме, може би това е едно от посланията на Прайда. Да забележим какви са останалите.
Каква е разликата сред София Прайд тази година и Прайда такъв, какъвто сме привикнали да го виждаме? Какво да чакаме?
Това, което променихме тази година, е, че събитието ще стартира в 16:00 ч. пред Паметника на Съветската войска, като ще има музикална стратегия, уроци по танци, ще има за първи път доста изложители - разнообразни компании и организации, които поддържат Прайд. Ще се продават тематични артикули, свързани с Прайда, тъй че за първа година ще бъде по-фестивален вид, като самото шествие ще стартира в 19:00 ч. Това, което видяхме през предишните години, е, че хората желаят да прекарват повече време на Прайда, повече време с други хора. Затова взехме решение да удължим тази част, която е по-приятната и по-социалната, в сравнение с самото шествие.
Да не се свързва единствено със затварянето на Орлов мост (в неработен ден)?
Не, не. Това е забавно, тъй като една от главните рецензии към София Прайд от страна на националистическите партии е, че той коства скъпо на общината, с цел да заплаща тя защита, че затваря централни улици - това е по този начин, тъй като това е цената на хомофобията в България. Ако не ни се противопоставяха толкоз мощно, нямаше да има потребност от такава защита. За да протече обикновено едно събитие, е належащо общината да спомага за неговото осъществяване. Например, за какво концерт на Слави Трифонов затваря Орлов мост? Това също е обществено събитие, а Прайд не е просто обществено събитие, а е най-голямото събитие в поддръжка на човешките права в България. Миналата година пристигнаха над 3000 души, тази година чакаме близо 5000, тъй че Прайд всяка година се разраства от ден на ден, неоснователни са тези въпроси какъв брой коства неговата защита.
Всъщност Прайд е шествие на смелостта, на това да бъдеш себе си, на това да излезеш пред другите.
Кои са към този момент постигнатите цели, откогато го има? Съответно след това ще приказваме за новите провокации.
Голям въпрос. Предизвикателствата са си същите: хомофобията, неразбирането, стандартите, омразата. Всъщност Прайд е шествие на смелостта, на това да бъдеш себе си, на това да излезеш пред другите. А за какво се постанова? Защото ЛГБТ общността - лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални, доста постоянно са подложени на тормоз, в това число в фамилиите си, на учебно заведение, на работа. Често са маргинализирани и има нужда най-малко един ден в годината те да бъдат забелязани и чути. На процедура ние сме част от обществото 365 дни в годината, само че има потребност от този един ден, в който да се обърне внимание за равните права. Не за специфичните, а за равните.
Не търсите специфични привилегии?
Именно. Другото нещо, което доста постоянно се чува от съперниците на Прайда, е: " Ние нямаме нищо срещу вас, стига да не го показвате, да си стоите у дома. " Това не е приемане, не е приемливост. Това е криворазбрана, българска версия на толерантността. Напротив, когато ти приемаш другия от теб, тогава приказваме за една извоювана победа. Това е нещо, което Прайд 11 години по-късно продължава да трансформира. Увеличаващият се брой хора, които идват всяка година, са лакмус за това, че обществото се трансформира.
От друга страна, продължава да остава тази мощна ненавист към другите. Защото ЛГБТ е едно малцинство, само че има и други малцинства. Когато обществено се дава пространство на хомофобията, тя става по-широко одобрявана, всеки взема решение, че може " да му се размине ".
" Ние нямаме нищо срещу вас, стига да не го показвате, да си стоите у дома. " Това не е приемане, не е приемливост.
Как гледаш на цялата шумотевица към думата " джендър "?
Аз мисля, че беше една добре планувана офанзива против Конвенцията за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Наистина беше добре оркестрирана, само че пък се видяха в действителност налудничавите изказвания на хора и организации, които съществуват без действителна връзка с конвенцията, и не се получи разговор. Според мен най-голямото провинение беше, че държавното управление не застана твърдо зад този документ.
Вчера четох едно изявление в " Гардиън " за първия човек в Холандия, който се пребори в документите му да написа gender neutral, безпристрастен пол, може би да го преведем на български по този начин. Това е един интерсекс човек, който е бил роден като мъж, по-късно е живял като жена, след това отново като мъж и години продължава неговата борба за това в документите му за идентичност да не написа определение. Той сподели нещо, което ми направи доста мощно усещане: " Сексуалната ориентировка е сред краката на хората, полът е сред ушите. " Говорейки за джендър, джендърът е там, където е мозъкът ни (и където са и предразсъдъците).
ЛГБТИ по-коректно ли е от ЛГБТ?
Разбира се, прибавяме и " И ", интерсекс, само че като цяло в България има един интерсекс човек и деятел, това е Пол Найденов. Интерсекс са хора, които в древността в Гърция са наричани хермафродити. Това са хора, които се раждат с полови белези и на двата пола, само че след това, доста постоянно неправилно, родителите вземат решение кой от двата пола да изберат. Добавяме " И ", прибавяме " Q " (queer), доста са към този момент сексуалностите, само че и не е неверно да няма " И " - ядрото си остава ЛГБТ.
Джендърът е там, където е мозъкът ни (и където са и предразсъдъците).
Да се върнем на успехите.
Победите са множеството гласност, множеството говорене по тематиката, множеството открити младежи. Над 50% са младежи, младежи, всяка година техният брой се усилва. Това са хора, за които
Преди това ви предлагаме да се запознаете със Симеон Василев, който е част от уредниците - мениджър на Фондация GLAS, а също и съосновател и изпълнителен шеф на Културна програма София Прайд. Мен персонално Симеон ме завоюва още на третата минута от срещата ни, с предлагането да си разделим един шоколадов мус, тъй като, знаете, калории, а и всичко е по-хубаво, когато е споделено. Защото всички сме едно цяло, дружно сме, може би това е едно от посланията на Прайда. Да забележим какви са останалите.
Каква е разликата сред София Прайд тази година и Прайда такъв, какъвто сме привикнали да го виждаме? Какво да чакаме?
Това, което променихме тази година, е, че събитието ще стартира в 16:00 ч. пред Паметника на Съветската войска, като ще има музикална стратегия, уроци по танци, ще има за първи път доста изложители - разнообразни компании и организации, които поддържат Прайд. Ще се продават тематични артикули, свързани с Прайда, тъй че за първа година ще бъде по-фестивален вид, като самото шествие ще стартира в 19:00 ч. Това, което видяхме през предишните години, е, че хората желаят да прекарват повече време на Прайда, повече време с други хора. Затова взехме решение да удължим тази част, която е по-приятната и по-социалната, в сравнение с самото шествие.
Да не се свързва единствено със затварянето на Орлов мост (в неработен ден)?
Не, не. Това е забавно, тъй като една от главните рецензии към София Прайд от страна на националистическите партии е, че той коства скъпо на общината, с цел да заплаща тя защита, че затваря централни улици - това е по този начин, тъй като това е цената на хомофобията в България. Ако не ни се противопоставяха толкоз мощно, нямаше да има потребност от такава защита. За да протече обикновено едно събитие, е належащо общината да спомага за неговото осъществяване. Например, за какво концерт на Слави Трифонов затваря Орлов мост? Това също е обществено събитие, а Прайд не е просто обществено събитие, а е най-голямото събитие в поддръжка на човешките права в България. Миналата година пристигнаха над 3000 души, тази година чакаме близо 5000, тъй че Прайд всяка година се разраства от ден на ден, неоснователни са тези въпроси какъв брой коства неговата защита.
Всъщност Прайд е шествие на смелостта, на това да бъдеш себе си, на това да излезеш пред другите.
Кои са към този момент постигнатите цели, откогато го има? Съответно след това ще приказваме за новите провокации.
Голям въпрос. Предизвикателствата са си същите: хомофобията, неразбирането, стандартите, омразата. Всъщност Прайд е шествие на смелостта, на това да бъдеш себе си, на това да излезеш пред другите. А за какво се постанова? Защото ЛГБТ общността - лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални, доста постоянно са подложени на тормоз, в това число в фамилиите си, на учебно заведение, на работа. Често са маргинализирани и има нужда най-малко един ден в годината те да бъдат забелязани и чути. На процедура ние сме част от обществото 365 дни в годината, само че има потребност от този един ден, в който да се обърне внимание за равните права. Не за специфичните, а за равните.
Не търсите специфични привилегии?
Именно. Другото нещо, което доста постоянно се чува от съперниците на Прайда, е: " Ние нямаме нищо срещу вас, стига да не го показвате, да си стоите у дома. " Това не е приемане, не е приемливост. Това е криворазбрана, българска версия на толерантността. Напротив, когато ти приемаш другия от теб, тогава приказваме за една извоювана победа. Това е нещо, което Прайд 11 години по-късно продължава да трансформира. Увеличаващият се брой хора, които идват всяка година, са лакмус за това, че обществото се трансформира.
От друга страна, продължава да остава тази мощна ненавист към другите. Защото ЛГБТ е едно малцинство, само че има и други малцинства. Когато обществено се дава пространство на хомофобията, тя става по-широко одобрявана, всеки взема решение, че може " да му се размине ".
" Ние нямаме нищо срещу вас, стига да не го показвате, да си стоите у дома. " Това не е приемане, не е приемливост.
Как гледаш на цялата шумотевица към думата " джендър "?
Аз мисля, че беше една добре планувана офанзива против Конвенцията за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Наистина беше добре оркестрирана, само че пък се видяха в действителност налудничавите изказвания на хора и организации, които съществуват без действителна връзка с конвенцията, и не се получи разговор. Според мен най-голямото провинение беше, че държавното управление не застана твърдо зад този документ.
Вчера четох едно изявление в " Гардиън " за първия човек в Холандия, който се пребори в документите му да написа gender neutral, безпристрастен пол, може би да го преведем на български по този начин. Това е един интерсекс човек, който е бил роден като мъж, по-късно е живял като жена, след това отново като мъж и години продължава неговата борба за това в документите му за идентичност да не написа определение. Той сподели нещо, което ми направи доста мощно усещане: " Сексуалната ориентировка е сред краката на хората, полът е сред ушите. " Говорейки за джендър, джендърът е там, където е мозъкът ни (и където са и предразсъдъците).
ЛГБТИ по-коректно ли е от ЛГБТ?
Разбира се, прибавяме и " И ", интерсекс, само че като цяло в България има един интерсекс човек и деятел, това е Пол Найденов. Интерсекс са хора, които в древността в Гърция са наричани хермафродити. Това са хора, които се раждат с полови белези и на двата пола, само че след това, доста постоянно неправилно, родителите вземат решение кой от двата пола да изберат. Добавяме " И ", прибавяме " Q " (queer), доста са към този момент сексуалностите, само че и не е неверно да няма " И " - ядрото си остава ЛГБТ.
Джендърът е там, където е мозъкът ни (и където са и предразсъдъците).
Да се върнем на успехите.
Победите са множеството гласност, множеството говорене по тематиката, множеството открити младежи. Над 50% са младежи, младежи, всяка година техният брой се усилва. Това са хора, за които
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ