Фестивалът “Минало не минало” - път към съпреживяване, подреждане и осъзнаване на историята
Фестивалът “Минало не минало ” събира разнообразни генерации създатели в областта на литературата, киното, образните изкуства и музиката, както и историци. Това с случва от през вчерашния ден в Центъра за модерни изкуства „ Топлоцентрала “. Той ще продължи до 2 октомври.
Всички осъзнаваме какъв брой от отминалите исторически събития са останали в нас и са задръстили телата ни, изясни Диана Иванова пред БНР. " Нашите тела носят доста знаци, които даже не разпознаваме. Има потребност от нови подходи, с цел да се оттласнем и дружно с историята и да вървим напред. Част от нас е заседнала и хем сме в остарялото, хем сме в новото. Не можем да свържем двете неща ".
Весела Ножарова е основен куратор на този фестивал, който се провежда по самодейност на Столична община. " Чрез изкуство може да съпреживеем, подредим и осъзнаем по някакъв метод това, което се е случило в предишното ".
Много сътрудници през последните години се интересуват от тематиката, изясни тя. " Има взрив в документалното кино, в интердисциплинарните практики. Много млади образни актьори работят с архиви и с документи. Стори ми се уместно всички тези културни и художествени опити да бъдат събрани в границите на 4 дни ".
Целият фестивал е спретнат на правилото на майсторски класове на обособени актьори, самостоятелни лекции или представяния под формата на прожекции и музикални концерти. Има разнообразни модули.
Специален акцент е включването на гарнизонното стрелбище – едно място, което е отдадено на страданието и жертвата в българската история, разясни Весела Ножарова. " То е безусловно непознато и не е натоварено с изложбен живот или културен подтекст. Там е ситуирана част от изложбата ".
Диана Иванова ще направи през днешния ден пробен уъркшоп „ Наследеното стеснение - децата и държавна сигурност ". " Една част от нас са били деца по времето, в което работи държавна сигурност. Интересен е методът, по който това остава в нашите тела. Нека отидем оттатък говоренето. То от време на време ни задръства. Започваме да дискутираме още преди да сме осъзнали какво претърпяват нашите тела. Говорим преди да сме разбрали какви усеща има в нас, когато следим нещо. Изкуствата не са решение на казуса, само че са съпътстващи форми. Изкуството не може да направи това, което може една изследователска комисия, само че то може да доближи до по-широка аудитория и да отвори други сетива. Всички ние сме част от тази контузия ".
Цялото изявление на Ирина Недева с Весела Ножарова и Диана Иванова може да чуете в звуковия файл.
По обявата работи: Мария Сивкова - Илиева
Всички осъзнаваме какъв брой от отминалите исторически събития са останали в нас и са задръстили телата ни, изясни Диана Иванова пред БНР. " Нашите тела носят доста знаци, които даже не разпознаваме. Има потребност от нови подходи, с цел да се оттласнем и дружно с историята и да вървим напред. Част от нас е заседнала и хем сме в остарялото, хем сме в новото. Не можем да свържем двете неща ".
Весела Ножарова е основен куратор на този фестивал, който се провежда по самодейност на Столична община. " Чрез изкуство може да съпреживеем, подредим и осъзнаем по някакъв метод това, което се е случило в предишното ".
Много сътрудници през последните години се интересуват от тематиката, изясни тя. " Има взрив в документалното кино, в интердисциплинарните практики. Много млади образни актьори работят с архиви и с документи. Стори ми се уместно всички тези културни и художествени опити да бъдат събрани в границите на 4 дни ".
Целият фестивал е спретнат на правилото на майсторски класове на обособени актьори, самостоятелни лекции или представяния под формата на прожекции и музикални концерти. Има разнообразни модули.
Специален акцент е включването на гарнизонното стрелбище – едно място, което е отдадено на страданието и жертвата в българската история, разясни Весела Ножарова. " То е безусловно непознато и не е натоварено с изложбен живот или културен подтекст. Там е ситуирана част от изложбата ".
Диана Иванова ще направи през днешния ден пробен уъркшоп „ Наследеното стеснение - децата и държавна сигурност ". " Една част от нас са били деца по времето, в което работи държавна сигурност. Интересен е методът, по който това остава в нашите тела. Нека отидем оттатък говоренето. То от време на време ни задръства. Започваме да дискутираме още преди да сме осъзнали какво претърпяват нашите тела. Говорим преди да сме разбрали какви усеща има в нас, когато следим нещо. Изкуствата не са решение на казуса, само че са съпътстващи форми. Изкуството не може да направи това, което може една изследователска комисия, само че то може да доближи до по-широка аудитория и да отвори други сетива. Всички ние сме част от тази контузия ".
Цялото изявление на Ирина Недева с Весела Ножарова и Диана Иванова може да чуете в звуковия файл.
По обявата работи: Мария Сивкова - Илиева
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ