Звездата Каранга ексклузивно пред БЛИЦ TV: За целите с ЦСКА, пътя на Бог, любовта, строителството и какво означава... Каранга
Фернандо Каранга несъмнено е звездата на ЦСКА и българското състезание. От началото на сезона бразилецът има 12 гола в 13 мача. Роденият на 14 април 1991 година нападател даде изявление пред БЛИЦ TV. Разговаряхме преди Фернандо да вземе следващата си премия, откогато е в България. Чакаме го от подготовка, а в ролята на преводач още веднъж влиза някогашният футболист на ЦСКА, а в този момент асистент на Стамен Белчев – Даниел Моралес. Фернандо идва с обичайна си шапка с козирка и усмивка на лицето. А на врата му виси пълен златен синджир с иницалите FK9. Ето какво сподели Каранга пред камерата на БЛИЦ TV:
-Фернандо, усети ли какво е напрежението да си в ЦСКА? Публиката желае всеки мач победа и не се радва изключително доста на равния резултат?
-Разбира се, знаем какво е да се играе с такава аудитория като на ЦСКА. Напрежение ли?! Това ми харесва. Когато виждам, че почитателите са зад нас и ни поддържат, се пробвам да давам не 100%, а 120% от себе си.
-Има и друго всекидневно за българските агитки – с няколко гола може да се превърнеш в воин, само че няма да ти простят, в случай че не играеш добре?
-Да, доста си прав. Има моменти, в които не играем изключително добре, в други мачове пък се получава. Но това за последователите – на всички места е по този начин. Аз към този момент натрупах много опит и знам, че на всички места публиката желае победи.
-Знаеше ли нещо, преди да дойдеш в ЦСКА? Чувал ли си за Христо Стоичков или за други митове, които са играли в този тим?
-Да, разбрах за него. Чувал съм единствено положителни неща.
-Кой те притегли в ЦСКА, елементарно ли одобри офертата да дойдеш в България?
-ЦСКА ме следи от дълго време. През 2012 година Стойчо Стоилов беше в Бразилия и още тогава имахме контакти. Но трансфер не се получи, тогава играх в различен тим. Бях доста млад, не успяхме да се разберем. От ЦСКА обаче ме потърсиха тази година. Мисля, че всичко се получи както би трябвало. Приех офертата на ЦСКА и съм доста удовлетворен, че съм тук.
-Записахте три следващи равенства в шампионата. Това може ли да ви откаже да преследвате шампионската купа?
-Разбира се, че не. Ние ще работим още по-здраво. Преди тези три равенства бяхме привикнали единствено да побеждаваме. Тези неуверени резултати би трябвало да ни дадат още убеденост, би трябвало да се върнем на победния и правилен път, киойто ще ни докара до първото място в шампионата.
-Предстои ви мач със Славия, а по-късно посещение на Лудогорец. Феновете чакат мача в Разград, тъй като той може да реши доста неща.
-Очакваме с неспокойствие гостуването ни на Лудогорец. Но преди този момент също имаме значим дуел, който не трябва да забравяме и подценяавме. И в Лудогорец, и в ЦСКА играят футболисти с огромни качества. Когато такива тимове се срещнат на терена, почитателите би трябвало да се радват. Със сигурност ще се получи хубаво дерби.
-Бил си на 11 години, когато през 2002 година Бразилия стана международен първенец. Спомняш ли си нещо от триумфа, имаше ли кумир от оня тим?
-Не помня доста добре имената на футболистите. Спомням си само, че Бразилия, когато имаше мач, всеки излизаше по улиците. Хората се опитваха да вършат неповторима фиеста. В момента нашият тим малко куца и мисля, че на международното в Русия няма да бъдем измежду водещите тимове.
-Суеверен ли си, какво правиш преди мач или преди да стъпиш на терена?
-Не съм религиозен. Просто, когато пристигам от хотела към стадиона, поставям слушалките си и чувам музика. Това ме кара да се съсредоточвам. Мисля си какво би трябвало да направя на мача. Опитвам се единствено да бъда съсредоточен на 100 %.
-Имаше ли моменти в детството ти, когато е било мъчно на теб и родителите ти? Имало ли е моменти, в които не е имало с какво да се храните, да вземем за пример?
-Не мога да кажа, че ми е било доста мъчно като дребен. Но естествено, че имаше и сложни моменти, каквито изпитват огромна част от бразилците. Сега съм признателен на Господ, че ми даде футбола, с цел да мога да пребивавам по-спокойно – моето семейство също. Както и родителите ми. Благодарен съм, че животът ми се промени по този начин, че да мога да оказвам помощ на всички към мен. На майка ми и на татко ми – също.
-Имаш ли братя и сестри?
-Не. Нямам.
-Това е малко необичайно, тъй като бразилците сте известни с огромните си фамилии.
-(смее се) Да, бразилците обичат децата, само че моето семейство е по-малко.
-Какво щеше да правиш, ако не бе избрал футбола?
-Когато бях дребен, помагах на татко ми – той беше строител. Сто %, в случай че не бях футболист, щях да съм по някой места с татко ми и да му оказвам помощ в строителството.
-Можеше ли да си в някоя тайфа в Бразилия и да тръгнеш по неприятен път, в случай че не беше футболът?
-Бразилия е огромна страна и всичко може да се случи. Слава на Бога зад мен имах татко ми и майка ми, които ми показаха верния път. Това ми оказа помощ да мисля вярно и поради тях съумях в живота.
-Къде се срещна със брачната половинка си?
-Тя е от един град, в който играех футбол – Варжиня, от щата Мшинажераиш. Там се запознахме. Градът беше дребен, видяхме се, влюбихме се и по този начин сме дружно и до през днешния ден.
-Кой направи първата крачка, с цел да се стигне до брак? Ти ли беше по-настоятелен?
-(смее се) Тя съумя. Карла направи една крачка и ме убеди, че ще станем семейство. После одобри предлагането ми.
-Знаеш ли коя е Дилма Русеф?
-Да, някогашният президент на Бразилия. О, булгаро, булгаро (б.р. - изрича го на негоден български). Знам, че е от българско семейство.
-Докъде се простират фантазиите ти, какво искаш да постигнеш във футбола и живота?
-Мечтите ми стигат до там, докъдето каже Бог. Щом той ми дава мощ, ще отида там, където той ме води.
-Името ти е доста дълго. Какво значи Каранга?
-Не си припомням доста добре, само че когато бях дребен, мой братовчед стартира да ми споделя Каранга, Каранга, до момента в който ритахме по улиците. В Бразилия по този начин се споделя на някоя бърза кола. И до през днешния ден това ми остана, всички ми споделят Фернандо Каранга...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
Оператор Съйко Съев
ВСИЧКО ЗА ПЪРВА ЛИГА
Първа лига, сезон 2017/2018 - телевизионна стратегия
КУПА НА БЪЛГАРИЯ - СЕЗОН 2017/2018
-Фернандо, усети ли какво е напрежението да си в ЦСКА? Публиката желае всеки мач победа и не се радва изключително доста на равния резултат?
-Разбира се, знаем какво е да се играе с такава аудитория като на ЦСКА. Напрежение ли?! Това ми харесва. Когато виждам, че почитателите са зад нас и ни поддържат, се пробвам да давам не 100%, а 120% от себе си.
-Има и друго всекидневно за българските агитки – с няколко гола може да се превърнеш в воин, само че няма да ти простят, в случай че не играеш добре?
-Да, доста си прав. Има моменти, в които не играем изключително добре, в други мачове пък се получава. Но това за последователите – на всички места е по този начин. Аз към този момент натрупах много опит и знам, че на всички места публиката желае победи.
-Знаеше ли нещо, преди да дойдеш в ЦСКА? Чувал ли си за Христо Стоичков или за други митове, които са играли в този тим?
-Да, разбрах за него. Чувал съм единствено положителни неща.
-Кой те притегли в ЦСКА, елементарно ли одобри офертата да дойдеш в България?
-ЦСКА ме следи от дълго време. През 2012 година Стойчо Стоилов беше в Бразилия и още тогава имахме контакти. Но трансфер не се получи, тогава играх в различен тим. Бях доста млад, не успяхме да се разберем. От ЦСКА обаче ме потърсиха тази година. Мисля, че всичко се получи както би трябвало. Приех офертата на ЦСКА и съм доста удовлетворен, че съм тук.
-Записахте три следващи равенства в шампионата. Това може ли да ви откаже да преследвате шампионската купа?
-Разбира се, че не. Ние ще работим още по-здраво. Преди тези три равенства бяхме привикнали единствено да побеждаваме. Тези неуверени резултати би трябвало да ни дадат още убеденост, би трябвало да се върнем на победния и правилен път, киойто ще ни докара до първото място в шампионата.
-Предстои ви мач със Славия, а по-късно посещение на Лудогорец. Феновете чакат мача в Разград, тъй като той може да реши доста неща.
-Очакваме с неспокойствие гостуването ни на Лудогорец. Но преди този момент също имаме значим дуел, който не трябва да забравяме и подценяавме. И в Лудогорец, и в ЦСКА играят футболисти с огромни качества. Когато такива тимове се срещнат на терена, почитателите би трябвало да се радват. Със сигурност ще се получи хубаво дерби.
-Бил си на 11 години, когато през 2002 година Бразилия стана международен първенец. Спомняш ли си нещо от триумфа, имаше ли кумир от оня тим?
-Не помня доста добре имената на футболистите. Спомням си само, че Бразилия, когато имаше мач, всеки излизаше по улиците. Хората се опитваха да вършат неповторима фиеста. В момента нашият тим малко куца и мисля, че на международното в Русия няма да бъдем измежду водещите тимове.
-Суеверен ли си, какво правиш преди мач или преди да стъпиш на терена?
-Не съм религиозен. Просто, когато пристигам от хотела към стадиона, поставям слушалките си и чувам музика. Това ме кара да се съсредоточвам. Мисля си какво би трябвало да направя на мача. Опитвам се единствено да бъда съсредоточен на 100 %.
-Имаше ли моменти в детството ти, когато е било мъчно на теб и родителите ти? Имало ли е моменти, в които не е имало с какво да се храните, да вземем за пример?
-Не мога да кажа, че ми е било доста мъчно като дребен. Но естествено, че имаше и сложни моменти, каквито изпитват огромна част от бразилците. Сега съм признателен на Господ, че ми даде футбола, с цел да мога да пребивавам по-спокойно – моето семейство също. Както и родителите ми. Благодарен съм, че животът ми се промени по този начин, че да мога да оказвам помощ на всички към мен. На майка ми и на татко ми – също.
-Имаш ли братя и сестри?
-Не. Нямам.
-Това е малко необичайно, тъй като бразилците сте известни с огромните си фамилии.
-(смее се) Да, бразилците обичат децата, само че моето семейство е по-малко.
-Какво щеше да правиш, ако не бе избрал футбола?
-Когато бях дребен, помагах на татко ми – той беше строител. Сто %, в случай че не бях футболист, щях да съм по някой места с татко ми и да му оказвам помощ в строителството.
-Можеше ли да си в някоя тайфа в Бразилия и да тръгнеш по неприятен път, в случай че не беше футболът?
-Бразилия е огромна страна и всичко може да се случи. Слава на Бога зад мен имах татко ми и майка ми, които ми показаха верния път. Това ми оказа помощ да мисля вярно и поради тях съумях в живота.
-Къде се срещна със брачната половинка си?
-Тя е от един град, в който играех футбол – Варжиня, от щата Мшинажераиш. Там се запознахме. Градът беше дребен, видяхме се, влюбихме се и по този начин сме дружно и до през днешния ден.
-Кой направи първата крачка, с цел да се стигне до брак? Ти ли беше по-настоятелен?
-(смее се) Тя съумя. Карла направи една крачка и ме убеди, че ще станем семейство. После одобри предлагането ми.
-Знаеш ли коя е Дилма Русеф?
-Да, някогашният президент на Бразилия. О, булгаро, булгаро (б.р. - изрича го на негоден български). Знам, че е от българско семейство.
-Докъде се простират фантазиите ти, какво искаш да постигнеш във футбола и живота?
-Мечтите ми стигат до там, докъдето каже Бог. Щом той ми дава мощ, ще отида там, където той ме води.
-Името ти е доста дълго. Какво значи Каранга?
-Не си припомням доста добре, само че когато бях дребен, мой братовчед стартира да ми споделя Каранга, Каранга, до момента в който ритахме по улиците. В Бразилия по този начин се споделя на някоя бърза кола. И до през днешния ден това ми остана, всички ми споделят Фернандо Каранга...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
Оператор Съйко Съев
ВСИЧКО ЗА ПЪРВА ЛИГА
Първа лига, сезон 2017/2018 - телевизионна стратегия
КУПА НА БЪЛГАРИЯ - СЕЗОН 2017/2018
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ