Цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски, е княз на България - от 7 юли 1887 година до 22 септември 1908 година, когато е оповестена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 година до абдикирането му на 3 октомври 1918 година
Фердинанд е роден на 26 февруари 1861 година в двореца Кобург във Виена.
Син е на австрийския военачалник принц Аугуст декор Сакс-Кобург-Гота (1818–81) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), щерка на последния френски крал Луи-Филип. Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където татко му е на австрийска военна работа. Там посещава учебното заведение за кадети, след което доближава до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската кавалерия 1 ноември 1886, чин който резервира до избирането му за български княз. Заедно с брат си Август през 1879 година пътуват до Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883-1888).
Българската историография преглежда цар Фердинанд като спорна персона. От една страна, акцентират се заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля виновността за несполучливото присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
На 22 септември 1908 година дружно с прокламиране на независимостта на България в църквата „ Свети 40 мъченици “ Фердинанд I е разгласен за „ цар на Българите “, с което се възвръща купата на българските монарси от Първото и Второто царство.
През 1909-1912 се стреми да бъде в положителни връзки с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Англия, Австро-Унгария, Италия.
След експлоадирането на Първата международна война през юли 1914 година под въздействие на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили — Австро-германския блок, към който България се причислява публично на 6 септември 1915 година Въпреки военните триумфи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември — декември 1915) и успеха над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална злополука в края на Първата международна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското помирение и капитулацията на България на 30 септември, заставен от събитията, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуща страната вечно.
Източник и Снимка: Уикипедия
Фердинанд е роден на 26 февруари 1861 година в двореца Кобург във Виена.
Син е на австрийския военачалник принц Аугуст декор Сакс-Кобург-Гота (1818–81) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), щерка на последния френски крал Луи-Филип. Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където татко му е на австрийска военна работа. Там посещава учебното заведение за кадети, след което доближава до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската кавалерия 1 ноември 1886, чин който резервира до избирането му за български княз. Заедно с брат си Август през 1879 година пътуват до Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883-1888).
Българската историография преглежда цар Фердинанд като спорна персона. От една страна, акцентират се заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля виновността за несполучливото присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
На 22 септември 1908 година дружно с прокламиране на независимостта на България в църквата „ Свети 40 мъченици “ Фердинанд I е разгласен за „ цар на Българите “, с което се възвръща купата на българските монарси от Първото и Второто царство.
През 1909-1912 се стреми да бъде в положителни връзки с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Англия, Австро-Унгария, Италия.
След експлоадирането на Първата международна война през юли 1914 година под въздействие на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили — Австро-германския блок, към който България се причислява публично на 6 септември 1915 година Въпреки военните триумфи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември — декември 1915) и успеха над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална злополука в края на Първата международна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското помирение и капитулацията на България на 30 септември, заставен от събитията, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуща страната вечно.
Източник и Снимка: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ