Футболно джудже учудва не само Испания, но и Европа
Феновете постоянно са харесвали историите за футболни джуджета. Една от тях следим от началото на сезона в Примера дивисион. Става дума за Леганес.
Възходът на „ краставичарите “ е впечатляващ. От основаването си през 1928 година клубът единствено два пъти е играл на по-високо равнище от трета дивизия, а преди сезон 2013/14 в продължение на 10 години се състезава в Сегунда Б. Тогава е извоювана промоция за Сегунда дивисион посредством плейофи. Престоят във второто равнище на испанския футбол обаче е малко. През сезон 2015/16 Леганес още веднъж се класира за Сегунда дивисион, където е извоювано второ място, осигуряващо историческото първо нанагорнище в елита.
През предишния сезон елитният статус беше вкоренен със 17-о място в класирането, а новият шампионат стартира доста добре за „ краставичарите “. Бяха записани две победи с по 1:0 – над Алавес (у дома) и над Еспаньол (като гост). След това пристигна отрезвяването - загуба с 1:2 от Хетафе. Този мач е одобряван като дерби сред двата клуба, които са от разнообразни покрайнини в южната част на Мадрид. След това бе записано ново проваляне – 0:1 от Ейбар.
Попадението на Алехандро Галвес за Ейбар, осъществено в мача от 15 септември, е последното във вратата на скромния мадридски отбор. Оттогава Леганес не е получавал гол. Това са пет мача от Примера дивисион, в които отборът записа три победи (над Малага, Лас Палмас и Атлетик Билбао) и две равенства (с Жирона и Атлетико Мадрид). Поредица от 512 минути без получен гол сега е връх измежду топ шампионатите на Европа, защото нито един различен отбор няма сходна успеваемост в отбрана.
Основният „ провинен “ за мощното показване на „ краставичарите “ е някогашният младежки национал на Испания Асиер Гаритано. 47-годишният баск пое тима през 2013 година и след неговото идване стартира възходът на отбора и пристигнаха двете промоции в Сегунда дивисион и влизането в Примера. Още повече, че макар скромните финансови благоприятни условия на клуба, той съумя да резервира елитния му статут. Примера дивисион е мъчно място за треньорите, само че Гаритано съумя да си направи име и няма да е изненада, в случай че в идващите години го забележим отпред на някой от обичайните участници в испанския хайлайф.
Леганес залага на очебийно отбранителен жанр и разигравания най-вече в личната половина. Асиер Гаритано залага на схеми с уплътнена защита, като в другите мачове обединенията варират от 4-2-3-1, през 4-1-4-1 и 4-1-3-1, до 5-4-1. Заради дребния клубен бюджет треньорът не разполага с задоволително качествени заместници на титулярите и по тази причина разчита на непрекъснат стартов състав. Заради отбранителния жанр отборът освен не е позволил гол от 512 минути, само че е с минимум попадения във вратата си (три) измежду всички тимове от най-силните европейски шампионати.
Специалистите настояват, че тимът на Гаритано е измежду най-хубавите в Примера дивисион във въздушните дуели и при отнемането на топката от съперника. „ Краставичарите “ ловко пазят водачеството в резултата, а също така са доста рискови при контраофанзива по лявото крило и при статични положения. Така отборът вкара 75% от попаденията си, като четири от тях бяха от статични положения. Правят усещане и недостатъци като малко притежание на топката и даване на самодейността на противника, както и неумението да се употребяват изкуствени засади. При образуване на офанзивите доминират дългите подавания и далечните удари към противниковите порти.
В състава няма огромни звезди. За момента най-резултатни са бразилският халф Габриел и френският нападател Клаудио Бовю, които имат по два вкарани гола. Аржентинецът Александър Симановски има две асистенции. Освен тези тримата измежду най-полезните играчи в състава на Асиер Гаритано са Рубен Перес, Димитриос Сиовас и Мартин Мантовани.
Изключително забавен е казусът с управата на Леганес. Цялото семейство Морено-Павон са почитатели на Атлетико (Мадрид). Алберто Морено, който е вицепрезидент, има абонаментна карта за мачовете на „ дюшекчиите “, а по-малкият му брат Фелипе, който е механически секретар на клуба, даже е играл за „ червено-белите “ като младеж. Той обаче сменя райето на синьо-бяло през 2009 година, когато родителите му купуват Леганес. Майката Виктория Павон даже се води президент на клуба. Три години по-късно Фелипе приключва футболната си кариера.
Именно той съумява да притегли при „ краставичарите “ някогашния си съотборник в Атлетико (Мадрид) Рубен Перес, който за втори следващ сезон е чартърен от Гранада. Като преотстъпени в Леганес играят не дребен брой от играчите в състава на Гаритано - Клаудио Бовю (собственост на Селта), Хосе Наранхо (играч на Генк), Хосе Салдуа (Реал Сосиедад), Дарко Брашанац (Бетис), Нордин Амрабат (Уотфорд) и аварийният вратар Нерео Шампан (Олимпо Баия Бланка).
Докъде ще стигне изненадващото показване на Леганес, следва да разберем, само че сигурно всички към този момент се преценяват с отбора на Асиер Гаритано. Никой към този момент няма да се пробва да подцени тима от мадридското предградие, да се пробва да мине метър или да се пробва да продава краставици на „ краставичарите “.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
Възходът на „ краставичарите “ е впечатляващ. От основаването си през 1928 година клубът единствено два пъти е играл на по-високо равнище от трета дивизия, а преди сезон 2013/14 в продължение на 10 години се състезава в Сегунда Б. Тогава е извоювана промоция за Сегунда дивисион посредством плейофи. Престоят във второто равнище на испанския футбол обаче е малко. През сезон 2015/16 Леганес още веднъж се класира за Сегунда дивисион, където е извоювано второ място, осигуряващо историческото първо нанагорнище в елита.
През предишния сезон елитният статус беше вкоренен със 17-о място в класирането, а новият шампионат стартира доста добре за „ краставичарите “. Бяха записани две победи с по 1:0 – над Алавес (у дома) и над Еспаньол (като гост). След това пристигна отрезвяването - загуба с 1:2 от Хетафе. Този мач е одобряван като дерби сред двата клуба, които са от разнообразни покрайнини в южната част на Мадрид. След това бе записано ново проваляне – 0:1 от Ейбар. Попадението на Алехандро Галвес за Ейбар, осъществено в мача от 15 септември, е последното във вратата на скромния мадридски отбор. Оттогава Леганес не е получавал гол. Това са пет мача от Примера дивисион, в които отборът записа три победи (над Малага, Лас Палмас и Атлетик Билбао) и две равенства (с Жирона и Атлетико Мадрид). Поредица от 512 минути без получен гол сега е връх измежду топ шампионатите на Европа, защото нито един различен отбор няма сходна успеваемост в отбрана.
Основният „ провинен “ за мощното показване на „ краставичарите “ е някогашният младежки национал на Испания Асиер Гаритано. 47-годишният баск пое тима през 2013 година и след неговото идване стартира възходът на отбора и пристигнаха двете промоции в Сегунда дивисион и влизането в Примера. Още повече, че макар скромните финансови благоприятни условия на клуба, той съумя да резервира елитния му статут. Примера дивисион е мъчно място за треньорите, само че Гаритано съумя да си направи име и няма да е изненада, в случай че в идващите години го забележим отпред на някой от обичайните участници в испанския хайлайф. Леганес залага на очебийно отбранителен жанр и разигравания най-вече в личната половина. Асиер Гаритано залага на схеми с уплътнена защита, като в другите мачове обединенията варират от 4-2-3-1, през 4-1-4-1 и 4-1-3-1, до 5-4-1. Заради дребния клубен бюджет треньорът не разполага с задоволително качествени заместници на титулярите и по тази причина разчита на непрекъснат стартов състав. Заради отбранителния жанр отборът освен не е позволил гол от 512 минути, само че е с минимум попадения във вратата си (три) измежду всички тимове от най-силните европейски шампионати.
Специалистите настояват, че тимът на Гаритано е измежду най-хубавите в Примера дивисион във въздушните дуели и при отнемането на топката от съперника. „ Краставичарите “ ловко пазят водачеството в резултата, а също така са доста рискови при контраофанзива по лявото крило и при статични положения. Така отборът вкара 75% от попаденията си, като четири от тях бяха от статични положения. Правят усещане и недостатъци като малко притежание на топката и даване на самодейността на противника, както и неумението да се употребяват изкуствени засади. При образуване на офанзивите доминират дългите подавания и далечните удари към противниковите порти.
В състава няма огромни звезди. За момента най-резултатни са бразилският халф Габриел и френският нападател Клаудио Бовю, които имат по два вкарани гола. Аржентинецът Александър Симановски има две асистенции. Освен тези тримата измежду най-полезните играчи в състава на Асиер Гаритано са Рубен Перес, Димитриос Сиовас и Мартин Мантовани.
Изключително забавен е казусът с управата на Леганес. Цялото семейство Морено-Павон са почитатели на Атлетико (Мадрид). Алберто Морено, който е вицепрезидент, има абонаментна карта за мачовете на „ дюшекчиите “, а по-малкият му брат Фелипе, който е механически секретар на клуба, даже е играл за „ червено-белите “ като младеж. Той обаче сменя райето на синьо-бяло през 2009 година, когато родителите му купуват Леганес. Майката Виктория Павон даже се води президент на клуба. Три години по-късно Фелипе приключва футболната си кариера. Именно той съумява да притегли при „ краставичарите “ някогашния си съотборник в Атлетико (Мадрид) Рубен Перес, който за втори следващ сезон е чартърен от Гранада. Като преотстъпени в Леганес играят не дребен брой от играчите в състава на Гаритано - Клаудио Бовю (собственост на Селта), Хосе Наранхо (играч на Генк), Хосе Салдуа (Реал Сосиедад), Дарко Брашанац (Бетис), Нордин Амрабат (Уотфорд) и аварийният вратар Нерео Шампан (Олимпо Баия Бланка).
Докъде ще стигне изненадващото показване на Леганес, следва да разберем, само че сигурно всички към този момент се преценяват с отбора на Асиер Гаритано. Никой към този момент няма да се пробва да подцени тима от мадридското предградие, да се пробва да мине метър или да се пробва да продава краставици на „ краставичарите “.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ