ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.

„ Трудното прощаване на България със свръхмогъщия ѝ другар “ – под това заглавие швейцарският Neue Züricher Zeitung разгласява просторен разбор от Иво Мийнсен, отдаден на връзките сред България и Русия.

Това разяснява за уеб страницата „ 24 май “ Юрий Борисов.

Написана с рекламация за спокойна обективност, публикацията излъчва добре овладяна неприязън към Русия и скрито удивление от топлите усеща, които болшинството българи изпитват към съветския народ. И с цел да бъде логически, когато с думи предава своето чувство за „ дружбата сред двата народа “, създателят употребява съвсем елегантния израз „ инсценировки на радушност “.

От дългото ми изявление по телефона в публикацията са влезнали въпреки всичко две мои фрази. Предадени, в полза на истината, правилно. За едното от тях създателят изиска удостоверение, че вярно е записал: „ Освобождение на България от Червената войска през 1944 година “ На младия публицист очевидно му се е сторила странна думата „ избавление “. Да, господин Мийнсен, вярно сте чули, Освобождение!

Разбира се, в сходна публикация, предопределена за западния четец, главен акцент няма по какъв начин да не бъдат изказванията за „ десетките хиляди изчезнали в пандизите и полицейските зандани при социализма “, за „ Народния съд “, който екзекутира сред 15 000 и 30 000 души “, за „ хилядите хора, които умират в страдания в концлагера в Белене “. На фона на този „ натурален “ акцент става разбираемо и внушението на заглавието: „ …сбогуване на България с Русия… “.

Няма по какъв начин да не следва прощаване, дефинитивно освен това, въпреки и мъчно. Другото би било нелогично, перверзно, безусловно неясно за западния мозък!

Фундамент на хибридната война на Запада с Русия е налагането на опозицията „ или–или “. Ако си част от Запада, не би трябвало да имаш нищо общо с Изтока. Ако обичаш Запада, би трябвало да мразиш Русия. Ако се гордееш със Запада, би трябвало да презираш Русия и да се страхуваш от нея. Трябва да избираш, сподели неотдавна интелектуалецът Хампарцумян: „ или ще береш портокали в Испания, или ще сечеш дървета в Коми “. За титана на банкерската мисъл Левон няма метод хем да береш портокали, хем да сечеш дърва. Нещо повече, няма метод да береш, да вземем за пример, билки в България – задължен си да избираш сред Европа и Русия!

Ето тази наложителна съпротива, това взаимно изключване са родили заглавие, в което главната дума е „ прощаване “. Непостижимо наподобява за тези цивилизовани, високоразвити западняци да схванат, че за елементарния българин е изцяло естествено по едно и също време да бъде част от Европа и да обича Русия. Да бъде в Европейския съюз и да изпитва приятелски усеща към народ, с който е обвързван от общата принадлежност към една хилядолетна цивилизация. Цивилизацията на православието и кирилицата.

Изобщо, казано по-принципно и по-общо, май няма по какъв начин да обясниш, че да си мощен и сполучлив, не значи да мачкаш Другия. Че с цел да бъдеш същински и трайно благополучен, би трябвало и другите към теб да бъдат щастливи. Че бъдещето е на обичта и съдействието, а не на омразата и съперничеството.

Но по какъв начин въпреки всичко да обясниш на швейцарците, че някои от нас, че доста от нас, са уверени, и в мозъка и в сърцето си, че България няма бъдеще без положителните взаимоотношения с Русия? Че тяхното „ или–или “ е тъмно, неуместно и обречено… Явно няма по какъв начин. Засега. Ако светът оцелее, ще им го изясни бъдещето.

Бел.: Цитатите са по обява в investor.bg