Родители, ученици и цяла България станаха свидетели на сериозен скандал

Родители, възпитаници и цяла България станаха очевидци на сериозен скандал в 138. Средно учебно заведение „ Проф. Васил Златарски “ в София, където шефът Александър Евтимов бе арестуван поради слагане на камери в училищен тоалетни.

Случаят раздруса публичното доверие и породи голям брой въпроси по отношение на ръководството на учебните заведения и отбраната на правата на децата.

Мнозина се запитаха дали това е част от „ огромната промяна “, с която кметът на София Васил Терзиев се възторгваше през октомври. Тогава Терзиев, дружно с кмета на регион “Слатина ” Георги Илиев, изявен кадър на ПП‑ДБ, и шефът на 138. учебно заведение показаха огромната самодейност под името „ Училището – сърцето на квартала “. Инициативата имаше за цел учебните заведения да се трансфорат в центрове на общностния живот – с съвременни дворни пространства, повече зеленина, условия за спорт, изкуство и обществени действия за възпитаници и жители.

Важно е да се означи, че шефът Евтимов е бил назначен по време на мандат на проф. Николай Денков, който е основна фигура на „ Продължаваме промяната – Демократична България “, заемал постовете както на министър на образованието и науката, по този начин и на министър‑председател на Република България в държавно управление, формирано от тази коалиция. Това акцентира политическите връзки сред главните участници в самодейността и прави абсурда още по‑тревожен.

Проектът в 138. учебно заведение бе посочен като първи от самодейността – с обещания за видоизменение на учебния двор и основаване на по‑добра среда за учениците и локалната общественост. Вместо чувство за сигурност и комфорт обаче, се стигна до жестоко нарушение на персоналното пространство на децата. Записите от камерите са отивали непосредствено в телефона на шефа, което ускорява сериозността на нарушаването и поражда още по‑голяма паника за сигурността на учениците.

Поставянето на камери в санитарни пространства съставлява съществено нарушаване на правата на учениците и на техните съществени човешки свободи. Това провокира мощен публичен и юридически отзив и докара до формиране на досъдебно произвеждане.

Случаят слага фундаментален въпрос за същинската промяна на учебните заведения. Ако задачата е те да станат „ сърцата на кварталите “, това сърце би трябвало да се гради върху доверие, сигурност и почитание към достолепието и правата на децата.

Кметовете и локалните администрации имат основна роля в построяването на визия за съвременно и безвредно обучение. Тази визия би трябвало да се основава на бистрота, отговорност и отбрана на персоналното пространство. Само по този начин учебните заведения могат да заслужат доверието и поддръжката на родителите, учениците и обществото като цяло.