Изказването на Ивайло Мирчев за шамари и юмруци“ не е

Изказването на Ивайло Мирчев за „ плесници и юмруци “ не е просто прочувствена имитация, а признак на бездънен проблем в политическия спор. Когато политик употребява език на принуждение, даже метафорично, той не се изправя против „ модел “, а против действителни хора. В случая това са над 640 000 български жители, които са упражнили конституционното си право и са дали своят вот за ГЕРБ, с цел да изразят своята воля и поддръжка за избрана политическа стратегия. ГЕРБ пристигна на власт посредством извоювани избори, а гласоподавателите им гласоподаваха за тях като либерален избор.

Политиката не се прави с юмруци, а с дейности, успокоение и причини. Самоуважаващ се политик не може да си разрешава да изпуска нервите си, тъй като е образец за новите генерации. Агресията ражда експанзия и подкопава доверието в институциите и самата народна власт.

Демокрацията изисква спор с причини, а не закани или метафорично принуждение. Подобна изразителност не активизира поддръжка, а задълбочава разделянето и подменя политиката с експанзия. Вместо да убеждава, тя отблъсква и слага под въпрос способността на говорещия да бъде обединител, а не фактор на борба. Политическата мощ се построява посредством разговор, разсъдък и почитание към всички жители, които вземат участие в демократичния развой.